2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
София, 28.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ МАРКОВ
ИРИНА ПЕТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Ирина Петрова ч. т. дело № 1403/2015 година
Производство по чл. 282, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма],, [населено място] за спиране по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК на „принудителното изпълнение”, постановено въз основа на осъдителната част на решение № 55/24.10.2014г. по гр.д.№ 1008/2013г. на РС Перник и решение № 27/06.04.2015г. по в.гр.д.№ 64/2015г. на ОС-Перник досежно присъдени разноски за съдебното производство пред двете инстанции в общ размер 2 404.68лв. Посочва се, че ОС Перник е издал изпълнителен лист на 16.4.2015г. за присъдените в първоинстанционното производство в полза на [фирма], [населено място] разноски в размер на 1 533.72лв. и за присъдените за въззивното производство разноски-още 870.95лв., въз основа на който е образувано изпълнително дело, по което следва да започнат действия по принудително изпълнение. Поддържа се, че взискателят не разполага с имущество, от което следва опасността, събраните от [фирма] суми да не могат да бъдат възстановени обратно, в случай, че подадената от дружеството срещу въззивното решение, с което е потвърдено решението на ПРС за уважаване на установителен иск, касационна жалба бъде счетена за основателна. Има данни /непотвърдени от счетоводство на ВКС/ за внесено по сметката на касационния съд обезпечение в размер на 2 404.68лв.
Върховният касационен съд, състав на първо отделение, Търговска колегия след като прецени твърденията в молбата и данните по делото, приема че искането за спиране е неоснователно.
На първо място предмет на спиране по чл.282 ГПК е изпълнението на въззивното решение, а не на действията по принудително изпълнение по изпълнително дело. Спирането по чл. 282, ал. 2 ГПК е способ за защита срещу последиците на невлезлите в сила въззивни съдебни решения, които подлежат на принудително изпълнение, а такива – по изрично разпореждане на чл. 404, т. 1 ГПК, са единствено осъдителните решения на въззивните съдилища.
На второ място, решението в частта за присъдените деловодни разноски има характер на определение и не подлежи на предварително изпълнение, а следователно и на спиране при предпоставките на чл. 282 ГПК, независимо че в нарушение на разпоредбата на чл. 404,т.1 ГПК, ОС Перник е издал изпълнителен лист за разноски, присъдени с невлязло в сила решение. Разпоредбата на чл.404,т.1 ГПК посочва като изпълнително основание само невлезлия в сила акт на въззивния съд по съществото на спора, с който е уважен осъдителен иск. Правото на предварително принудително изпълнение не се разпростира по отношение частта от решението за разноските, тъй като тя има характер на определение, а то не е влязло в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК – първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място], с която по реда на чл.282,ал.2 ГПК се иска спиране на принудителното изпълнение, инициирано въз основа на издаден изпълнителен лист за присъдени разноски по невлезлите в сила решение № 55/24.10.2014г. по гр.д.№ 1008/2013г. на РС Перник и решение № 27/06.04.2015г. по в.гр.д.№ 64/2015г. на ОС-Перник.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: