5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 703
София, 07.08. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………..………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 4085 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. Р. Ч от [населено място], област Варна, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Варна, против въззивното решение № 625 на Варненския ОС, ТК, от 27.VІ.2013 г., постановено по т. д. № 707/2013 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 141/13.ХІ.2012 г. на РС-гр. Д. по гр. д. № 235/2012 г. С последното, по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу настоящата касаторка положителен установителен иск от [фирма]-гр. Д., е било признато, че тва д-во има вземане към нея в размер на 6 000 евро по запис на заповед от 13.ІІІ.2009 г., за което то е било снабдено със Заповед № 246/7.VІІІ.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК по ч. гр. дело № 442/09 г. по описа на РС-Девня.
Оплакванията на касаторката А. Р. Ч са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на Варненския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това тя претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който положителният установителен иск на [фирма], предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде отхвърлен изцяло, ведно с присъждане на направените по делото разноск7и за държавни такси и изплатен адвокатски хонорар от 200 лева.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК А. Р. Ч обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Варненският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в три постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от първото отделение на неговата търговска колегия (Р. № 149/5.ХІ.2010 г. по т. д. № 49/2010 г.; Р. № 5/2.ІІ.2012 г.по т. д. № 75/2011 г.; Р. № 173/12.І.2011 г. по т. д. № 901/09 г.) по пет правни въпроса, както следва:
1./ Издаден ли е бил процесният запис на заповед при порок на волята на издателката му и допустимо ли е в тази връзка да се разглежда едновременно с възражението й за унищожаемост поради заплашване още и възражението й за липса на съгласие/воля за подписването на менителничния ефект, направени своевременно, с отговора й по исковата молба на търговеца поемател?;
2./ Налице ли е валидно каузално отношение?;
3./ Обусловил ли е соченият правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело правните изводи на въззивния съд по предмета на спора и корелират ли те помежду си?
4./ Необходимо ли е за успешното провеждане на положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът да доказва и наличието на каузално отношение или е достатъчно да се позовава на абстрактния характер на записа на заповед?
5./ При направени лични възражения от длъжника ответник „за липса на каузално правоотношение по записа на заповед” в доказателствена тежест на взискателя /ищеца/ ли е установяването на такова правоотношение?
Ответното по касация [фирма]-гр. Д., област Варна не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да уважи положителния установителен иск на поемателя [фирма], предявен по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл.- 417, т. 9, предл. 1-во ГПК срещу настоящата касаторка, въззивната инстанция е констатирала, че спорът по делото е съсредоточен върху това дали процесният менителничен ефект е бил създаден при условията на порок на волята на издателката му, както и налице ли е обезпечено по този начин валидно каузално правоотношение между страните, твърдение за което е било надлежно въведено в процеса от страна на ответницата настояща касаторка. Въз основа на събрания по делото доказателствен материал са изградени решаващите правни изводи на Варненския ОС, че двете нейни защитни възражения – по чл. 30 ЗЗД /за унищожаемост на процесния запис на заповед поради заплашване на издателката на ценната книга/, както и това за нищожност на менителничното й волеизявление /доколкото същото било направено под мислена уговорка/, са останали недоказани – вкл. защото в подкрепа на второто въобще не са били ангажирани доказателства. Ето защо следва да се счита опровергана тезата на касаторката, че произнасянето на Варненския ОС с атакуваното въззивно решение по релевираните от нея правни въпроси /№№ 1, 2, и 4/ било в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в приложените към изложението по жалбата й три, постановени по веда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от първото отделение на неговата търговска колегия. Напротив, съгласно т. 17 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 4/2013 г. на ОСГКТК на ВКС, при доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед.
В заключение, въпросите с номера 3 и 5 от изложението на касаторката са лишени от смисъл, тъй като обективно не са били предмет на произнасянето на Варненския ОС с атакуваното въззивно решение. (В този смисъл – т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВК/С по тълк. дело № 1/09 г.).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 625 на Варненския окръжен съд, ТК, от 27.VІ.2013 г., постановено по т. д. № 707/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 4085 по описа за 2013 г.