О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 14.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………….………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 283 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК – във вр. чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 6945/12.ІХ.2018 г. на бургаското „А Груп” ЕООД (погрешно означена още и като „касационна”), подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против разпореждане № 223 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 30.VІІ.2018 г., постановено по ч. т. дело № 78/2018 г., с което – на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК – е била върната частна жалба на този търговец срещу постановеното по същото дело определение № 111/18.ІV.2018 г.: за потвърждаване на първоинстанционно определение за отказ да бъде конституирано в исковия процес /с предмет прекратяване на дружеството настоящ частен касатор/ трето лице-помагач на страната на същия ответник.
Оплакванията на частния касатор” А Груп” ЕООД-гр. Бургас са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното разпореждане: предвид постановяването му при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на процесуални правила. Поради това се претендира неговото обезсилване, респ. касирането му, както и допускане на върнатата частна жалба до разглеждане по същество.
Отделно от горното частният касатор „А Груп” ЕООД-гр. Бургас поддържа и особено искане, обективирано в предходни две негови молби с вх. №№ 4557/19.VІ.2018 г. и 5046/4.VІІ.2018 г. по регистъра на Бургаския апелативен съд: „за възстановяване на неправилно внесена по с/ка на ВКС държавна такса за касационно обжалване на определение № 111/18.ІV.2018 г., постановено по ч. т. дело № 78/2018 г. по описа на БАС, заплатена в размер на 25 лв., вместо дължимия съгласно тарифата размер 15 лв.”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Бургаския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на „А Груп” ЕООД-гр. Бургас срещу разпореждането по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Съгласно т. 9, б. „а” от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване. Съобразяването на Бургаския апелативен съд с тази задължителна практика на ВКС при постановяване на атакуваното разпореждате по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК изклю чва вероятността този негов съдебен акт да е процесуално недопустим.
По особеното искане на частния касатор за освобождаване на неправилно внесена по с/ка на ВКС за държавни такси такава в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева) – вместо реално дължимата по чл. 19 от Тарифата държавна такса в размер на 15 лв. (петнадесет лева):
По същество това особено искане е за връщането обратно на първоначално внесената недължима такава държавна такса по с/ка на ВКС в размер на 25 лв., тъй като впоследствие е внесена наново реално дължимата по чл. 19 от Тарифата държавна такса по частна жалба в размер на 15 лева.
Видно от частна жалба на търговеца настоящ частен касатор с вх. № 3285/8.V.2018 г. е, че с нея той е атакувал пред ВКС определение № 111/18.ІV.2018 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по ч. т. дело № 78/2018 г., изрично отбелязвайки в Раздела „Приложение”, че тя се придружава от квитанция за платена по с/ка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева). Съгласно чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата за частна жалба по гражданско дело държавна такса е в размер на 15 лв. (петнадесет лева), докато – видно от приложената разписка № 02000734205882/08.05.2018 г. – внесената от бургаското „А Груп” ЕООД по с/ка на ВКС за държавни такси е такава в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева), ведно с изричното посочване, че внасянето се прави „на основание частна жалба по ч.т.д. 78-2018 г. на БАС”.
Същевременно, видно от приложената последваща разписка № 02000752371919 от датата 19 юни 2018 г. е, че реално дължимата по същата частна жалба държавна такса в размер на 15 лв. е внесена по с/ка на ВКС на „основание кас. жалба по ч.т.д. № 78 от 2018 г. на БАС”.
Видно от служебно изготвената на 6.ІІ.2019 г. от счетоводството на Върховния касационен съд справка е, че сума в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева) „е постъпила по сметката му за държавни такси с вносител „А Груп” ЕООД към датата 9.V.2018 г.”, където се намира и понастоящем.
При тези данни по делото в процесния случай по необходимост се налага извод, че особеното искане на „А Груп” ЕООД-гр. Бургас е основателно и следва да бъде уважено, като се постанови връщане на погрешно внесена държавна такса по с/ка на ВКС за държавни такси в размер на 25 лева по разписката № 02000734205882 от дата 8 май 2018 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 223 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 30 .VІІ.2018 г., постановено по ч. т. дело № 78/2018 г. на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
ДА СЕ ВЪРНЕ ОБРАТНО на „А Груп” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Хан Аспарух” № 57, ет. І, погрешно внесената по сметката на Върховния касационен съд за държавни такси такава в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева) по Разписка № 02000734205882/8.V.2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2