О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 26.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………………….…. и с участието на прокурора………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2272 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 12896 от 11.VІІ.2018 г. на „Кондор`4” ЕАД-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 1248 на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 18.V.2018 г., постановено по т. д. № 4422/2018 г., с което, след отменяването на първоинстанционното решение № 3520/28.VІ.2017 г. на ОС-Благоевград, ГК, 11-и с-в, по т. д. № 13/2017 г., е бил постановен този акт по съществото на спора, с който – като неоснователен, погасен по давност – е бил отхвърлен предявеният като частичен осъдителен иск на това търговско дружество с правно основание по чл. 266-във вр. чл. 258 ЗЗД срещу ответната община Благоевград с предмет осъждането й да му заплати сума в размер на 250 000 лв. /част от претенция, възлизаща на 2 569 264 лв./, представляваща търсеното възнаграждение по сключен помежду им на 31.Х.2007 г. договор за извършване на СМР в [населено място], община Благоевград, вкл. и ведно със законната лихва върху главницата от 250 000 лв., считано от датата на завеждане на делото /27.І.2017 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира неговото обезсилване, а алтернативно – касирането му, както и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС или постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявеният като частичен осъдителен иск с правно основание по чл. 266-във вр. чл. 258 ЗЗД за присъждането на сума в размер на 250 000 лв. срещу ответната община Благоевград да бъде уважен в този негов размер, вкл. и ведно с присъждане на законна лихва върху главницата от 250 000 лв. от датата на неговото завеждане и до окончателното й изплащане, а също и всички направени от търговеца разноски по водене на делото. Инвокиран е довод, че настоящето исково производство е за последващо предявяване на частичен иск срещу ответната община, все на основание сключения помежду им договор от 31.Х.2007 г., докато в предходно производство и относно друга част от същото вземане /в пределите на общия му размер от 2 569 264 лв./, с влязло в сила решение № 208/6.ХІ.2013 г. на САС по т.д. № 3343/2013 г. вече е бил уважен частичен иск на търговеца за заплащането на сума в размер на 100 000 лв. (сто хиляди лева) по същото правоотношение между страните.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й „Кондор`4” ЕАД обосновава приложно поле на касационния контрол не само с твърденията си за вероятна недопустимост и за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение /чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК/, но още и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния правен въпрос:
„Относно задължителната сила на съдебното решение по правопораждащите факти на спорното право”;
Докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, било произнасянето на САС с атакуваното решение по въпроса:
„Откога тече давността в случай, че изискуемостта на вземането е поставена под условие, за сбъдването на което длъжникът не съдейства –
~ от момента на първото възможно действие на длъжника, което би могло да доведе до сбъдване на условието или
~ от момента на последното възможно действие относно сбъдването на условието?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация община Благоевград писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на дължимо юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на софийското „Кондор`4” ЕАД ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По твърдението на касатора „Кондор`4” ЕАД за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение /чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК/:
Във финалната част от първия пункт на обстоятелствената част на касационната жалба, отнасящ се до веднъж наведените негови оплаквания за пороци на атакуваното въззивно решение по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК, касаторът претендира „в условие на евентуалност на гореизложеното и ако приемете, че това не засяга допустимостта на съдебното решение, да отнесете същите като доводи срещу правилността му”, т.е. тезата за недопустимост на обжалвания акт на САС по съществото на спора е голословна. Но и при служебната проверка на последния не се констатира вероятност същият да е процесуално недопустим, след като е постановен по надлежно предявения като частичен осъдителен иск с правно основание по чл. 266-във вр. чл. 258 ЗЗД срещу ответната община Благоевград по повод неизпълнение на главното й задължение като възложител по договор за изработка да заплати възнаграждение за реално извършени СМР, предмет на сключения между страните по спора договор от 31.Х.2007 г.
2. По твърдението на касатора за „очевидна неправилност” на постановеното от САС решение:
Това твърдение се подкрепя от довод за явна необоснованост на атакуваното въззивно решение.
Съгласно императивното съдопроизводствено правило на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касационната жалба трябва да съдържа „точно и мотивиране на касационните основания”, докато в процесния случай сред поддържаните от подателя й Кондор`4” ЕАД не се констатира да е налице това по чл. 281, т. 3, предл. 3-то ГПК, а именно необоснованост. Меродавно в случая е, че при мотивиране на обжалваното решение досежно решаващия правен извод за погасяване на исковата претенция по давност, а оттам и за неоснователността й, съставът на САС не е допуснал грубо нарушение на правилата на формалната логика. Отделно от това не се констатира същото въззивно решение да е било постановено contra legem (до степен, при която законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или extra legem (т.е. САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
3. Относно приложното поле на касационното обжалване при релевираните от касатора предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК:
За да отмени решението на първостепенния съд и да уважи последното защитно възражение на ответната община Благоевград за погасяването по давност на втория, воден срещу нея от настоящия касатор, частичен иск /от претенция в общ размер за 2 569 274 лв./, въззивната инстанция е съобразила, че със сила на пресъдено нещо между страните са били вече установени правопораждащите спорното право факти, обхващащи както сключването на валиден „договор за строителство” помежду им, така и изпълнението на поръчаното и надлежно предаване на работата на възложителя, „вкл. настъпването на отлагателните условия, обуславящи действието на договора, респ. възникването на задълженията за изпълнение на договорените СМР и за плащане на уговореното възнаграждение”. Констатирано е било в тази връзка от състава на САС, че с влязлото в сила съдебно решение по частичния иск /за уважаването та такъв в размер на 100 000 лв. – бел. на ВКС/ е било прието, че вземането на изпълнителя настоящ касатор за възнаграждение е било изискуемо към датата на исковата молба по предходното му дело срещу общината, без обаче да е посочено когато точно е настъпила тази изискуемост, поради което това обстоятелство тепърва подлежи на установяване – „с оглед възражението на ответника за изтекла погасителна давност”. В резултат прието е било в мотивите на атакуваното въззивно решение, че в качеството си на възложител ответната община е била в частично неизпълнение на задължението си за плащане по процесния договор за строителство, предвид условието в сделката, че финансирането на проекта за изграждане на канализация в село Церово, Благоевградско ще се осигурява от министерство на околната среда и водите /МОСВ/, респ. неговото предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/ и проявеното от нея – въпреки многобройните покани на изпълнителя – бездействие при реализирането на това финансиране, обективиращо се в непредставяне на необходимите документи до пълния размер на договорените СМР, квалифицирано като „недобросъвестно поведение” на плоскостта на презумпцията по чл. 25, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД за сбъдване на съответното условие с обратно действие. Така, като най-късен възможен момент”, е бил възприет края на 2011 г. – 4 месеца след заседанието на УС на ПУДООС от 22.VІІІ.2011 г., когато е разгледана отново възможността за финансиране на проекта. Следователно решаващия извод на САС за погасяването на процесния частичен иск за сумата от 250 000 лв. с изтичането на общата 5-годишна давност /по чл. 110 ЗЗД/ е изграден при съпоставка между датата 31.ХІІ.2011 г. /последния ден на календарната 2011 г., т.е. нейния край/, от една страна и – от друга, датата на исковата молба на „Кондор`4”ЕАД-София, както тя е била посочена в щемпела на регистратурата на ОС-Благоевград, а именно 30 януари 2017 г., т.е. период с продължителност от 5 години и 30 дни.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, решен в обжалваното въззивно решение е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правите изводи на съда по това дело. На плоскостта на това разяснение в процесния случай по необходимост се налага извод, че и двата релевирани от търговеца настоящ касатор правни въпроса са били надлежно включени в предмета на спора по делото, но първият от тях не само, че не е бил решен в противоречие с трайна практика на ВКС, а и по същество се е оказал ирелевантен за изхода на делото.
Служебно известно на настоящия съдебен състав е обстоятелството, че към датата на постановяване на обжалваното въззивно решение (така, както и понастоящем) на производство пред Общото събрание на гражданската и търговска колегии на ВКС е висящо тълкувателно дело № 3/2016 г. за произнасяне с тълкувателно решение по следните два правни въпроса: 1./ „Предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането?”; 2./ „Ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата, произтичаща от същото право?”
Преди подаване на настоящата касационна жалба обаче, само 4 дни след постановяване на атакуваното с нея въззивно решение, в „Държавен вестник” бр. 42/2018 г. е бил обнародван ЗИДЗЗД, с който се въвежда нов член 116а със следното съдържание: „Когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част”. Следователно първият правен въпрос от горепосоченото тълкувателно дело е получил междувременно своя законодателен отговор, докато вторият, който само приблизително съвпада по съдържание с първия, формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на „Кондор`4” ЕАД, сочи, че константна практика на ВКС по разрешаването му няма, а – напротив, налице е противоречива такава, наложила образуване на горепосоченото тълкувателно дело пред ОСГТК на ВКС. Независимо от това, положителното му разрешаване от САС в мотивите към атакуваното решение, което е по приложението на общата погасителна давност, изключва характеристиката му на въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
В заключение, при този изход на делото, в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответната по касация община искане по чл. 78, ал. 8 ГПК, търговското дружество настоящ касатор ще следва да й заплати 450 лв. (четиристотин и петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение, чиито размер е определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1248 на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 18.V.2018 г., постановено по т. дело № 4422/2017 г.
О С Ъ Ж Д А касатора „Кондор`4” ЕАД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. София – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛИНЕИ 3 и 8 ГПК – да заплати на ответната по касация община Благоевград /Булстат[ЕИК]/, пл. „Г. И.” № 1, представлявана от нейния кмет А. Ст. К., СУМА в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
+ 2