4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
София, 07.01. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………….……. и с участието на прокурора…….……….………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 908 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 721/31.І.2014 г. на Н. Б. И. от В., подадена против въззивното решение № 604/19.ХІІ.2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, 2-ри с-в, постановено по гр. дело № 816/2013 г., с което, в пр-во по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е било признато за установено – по положителния установителен иск на В. С. С. от София, че тя му дължи сума в размер на 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева) по издаден на 30.V.2011 г. запис на заповед /без протест и без разноски/ с падеж на датата 10.Х.2011 г., поемател по която ценна книга е била М. Я. Ф. от В..
Оплакванията на касаторката Н. Б. И. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пазарджишкия ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това тя претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който искът на С., предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да бъде отхвърлен, ведно с присъждане „на сторените по делото разноски”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК И. обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Пазарджишкият ОС се е произнесъл по следните два материалноправни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ Дали е допустимо правата по запис на заповед да бъдат прехвърлени чрез джиро, при положение, че процесното нареждане, „издадено на заповед за плащане на пари”, не е отправено до търговец („приемател”) съгласно чл. 316 ТЗ, а щом като в действителност адресатът на същото нареждане няма качеството на търговец, не следва ли от това, че тези права се прехвърлят чрез цесия?
2./ Дали правният ефект на цесията може да бъде породен от джиро на падеж и „следпадежно джиро”?
Ответникът по касация В. С. С. от София не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пазарджишкия ОС, касационната жалба на Н. Б. И. от В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявеният от С. срещу И. по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 417, т. 9 ГПК положителен установителен иск за съществуването на негово вземане към настоящата касаторка в размер на 25 000 лв., Пазарджишкият ОС е приел, че с джиро от датата на падежа върху гърба на процесния запис на заповед от 30.V.2011 г. валидно е било извършено прехвърляне към ищеца на такова вземане на първоначалната поемателка М. Ф. към издателката на менителничния ефект И., а също и че „разпоредбите на ЗЗД, уреждащи действието на прехвърляне на вземане чрез цесия са неприложими към настоящия случай, а относими са правилата в ТЗ, уреждащи джирото”.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г.на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. В тази връзка се налага констатацията, че в процесния случай въззивната инстанция не се произнасяла с атакуваното решение по нито един от релевираните от касаторката И. два материалноправни въпроса, т.е. те са с изцяло хипотетичен характер и поради това обективно не са от естество да обосноват приложно поле на касационния контрол. От гледище на чл. 474, ал. 1 ТЗ джиро, направено след падежа, има същото действие като джиро, направено преди това, а и в своя отговор по исковата молба /л. 13 и 14 от първоинстанционното дело/ настоящата касаторка не е противопоставяла защитно възражение, основано на разпоредбата на чл. 316, ал. 1 ТЗ.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 604 на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, 2-ри с-в, от 19.ХІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 816/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2