Изх. № 23-22-177
21.03.2016 г.
чл. 131, ал. 1 от ЗДДС
чл. 83, ал. 3
ППЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-22-177/27.01.2016 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
В хода на образувано от Вас изпълнително дело предстои публична продан на недвижим имот, находящ се в гр. Перник.
Имотът е собственост на физическо лице, A, нерегистрирана по ЗДДС, която го е продала на „Б“ ЕООД, регистрирано по ЗДДС, на което A е собственик на капитала и управител. С влязло в сила съдебно решение продажбата на имота между физическото лице и търговското дружество е обявена за недействителна по отношение на взискателя по изпълнителното дело.
Първоначалният взискател е бил търговско дружество. Същото е продало вземането си на друго търговско дружество, което впоследствие го е продало на „В“ ЕАД, което към настоящия момент има качеството на взискател по делото.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли да се начислява ДДС при продажбата на имота?
По така установената фактическата обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Целта на принудителното изпълнение е да се удовлетвори вземането на кредитора по способите, предвидени в закона, като същевременно се осигури приложението и на нормите, предвидени в защита на правата на длъжника. В хода на производството водещият орган по инициатива на неудовлетворен кредитор изземва по принудителен начин имущество от неговия длъжник и го реализира така, че да бъдат удовлетворени правата и законните интереси на кредитора. Действията в хода на производството се извършват от органа по изпълнението, за сметка на кредитора и/или длъжника.
Доколкото сделката между физическото лице – продавач на имота и търговското дружество – купувач е обявена за недействителна по отношение на взискателя по изпълнителното дело, то породените от нея правни последици, в това число и прехвърлянето на правото на собственост върху имота, не могат да бъдат противопоставени на взискателя. Следователно в отношенията между тях за собственик на имота се смята нерегистрираното по ЗДДС физическо лице. Изпълнителното производство е образувано по инициатива на взискателя и за негова сметка, насочено е към удовлетворяването на неговите права и законни интереси. Поради това, в случай, че имотът бъде продаден, то продавач и доставчик по смисъла на ЗДДС ще бъде физическото лице – собственик на имота.
Съгласно чл. 131, ал. 1 от ЗДДС, регламентираните с тези разпоредби задължения за ЧСИ възникват само в случай, че собственикът на вещта е регистрирано по закона лице. Видно от чл. 131, ал. 1 от ЗДДС и чл. 83, ал. 3 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС)с понятието „собственик на вещта“ законът визира длъжника, залогодателя или собственика на ипотекираната вещ. Поради това за прилагането на чл. 131 от ЗДДС е от значение статусът на отчуждителя (собственика, длъжника по изпълнителното дело), а този на приобретателя на вещта е ирелевантен.
Предвид изложеното, в случай, че имотът бъде продаден, за Вас задълженията по чл. 131 от ЗДДС не могат да възникнат.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘