О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 521
София, 23.10. 2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 933 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. Г. Т., действаща лично за себе си и като законен представител на Методи Г. Г. и Д. Г. Г., Т. Г. Г., действаща чрез знанието и съгласието на своята майка З. Г. Т. и Емил Г. Г., действащ чрез знанието и съгласието на своята майка З. Г. Т. всички чрез адвокат Е. П. срещу решение № 110/12.01.2017 г. на Софийски апелативен съд /САС/, първи граждански състав по гр.д. № 2936/2016 г. в частта му, с която след частична отмяна на решението на Софийски градски съд /СГС/, уважаващо искове на настоящите касатори за неимуществени вреди за разликата над сумата 110000 лв. за всеки до присъдените по 150000 лв. за всеки, исковете за отменените размери са отхвърлени със законните последици. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски.
Третото лице помагач – П. Марков не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС са предявени обективно и субективно съединени искове от настоящите касатори по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ срещу ЗАД [фирма] за присъждане на обезщетения с лихва за забава за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател – Г. Е. Г., настъпила при ПТП на 13.05.2011 г. По делото е безспорно установено, че процесното ПТП, при което е починал наследодателят на ищците на 13.05.2011 г. като пътник в МПС, управлявано от П. Марков е виновно причинено от управляващият водач Марков, нарушил правилата за движение, за което си деяние водачът е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343 ал.3 б.“б“ предл.1-во вр. чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 НК и осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 446/2014 г. на Плевенски окръжен съд /ПлОС/. Установено е наличие на валиден застрахователен договор за увреждащото МПС по риска „Гражданска отговорност“ при ЗАД [фирма]. Установено е още по делото, че първата ищца – З. Г. Т. е живяла с починалия на съпружески начала от 1996 г., двамата живеели с родените си четири деца задружно и много тежко понесли смъртта на Г. Е. Г. – основна опора и финансова подкрепа за цялото семейство. СГС е уважил предявените искове за по 150000 лв. на всеки със законните последици, без да е прието съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат. По жалба на застрахователя в частта, уважаваща исковете над 70000 лв. за всеки, за да намали присъдените обезщетения от 150000 лв. на 110000 лв. за всеки САС е възприел установеното от СГС, че отношенията в семейството са били много близки, починалият и първата ищца са живели на съпружески начала повече от 15 години заедно, съобразил е възрастта на починалия и неговите наследници, както и обстоятелството, че починалият бил основната материална опора на цялото семейство и всички тежко понесли загубата му. При тези данни САС е приел, че съобразно критерия на чл.52 ЗЗД справедливото обезщетение е по 110000 лв. за всеки, а определените размери от по 150000 лв. се явяват завишени. За този си извод САС се е позовал на указанията в ППВС № 4/1968 г., относими към критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, посочил е, че спазването на принципа за справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД изисква обстойна преценка на всички обективни обстоятелства в конкретния случай, които имат отношение към емоционалното и психическо състояние на пострадалото лице, като база при определяне на паричния еквивалент ще следва да служи икономическия растеж, стандарт на живот и средно статистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането. САС е посочил още, че от значение за определяне на справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД е и създадения в съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В изложението си касаторите формулират следните въпроси: „1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? 2. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве?“
И двата въпроса са във връзка с критериите за определяне на справедливите обезщетения за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, но не е налице допълнителен критерий за селекция. Съдебната практика в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК – р. № 83/2009 г. по т.д. № 795/2008 г. и р. № 1/2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на ВКС приема, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, като с р. № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на ВКС е възприето становището в цитираните решения, като е уточнено, че при прилагане на критерия по чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, те могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия към правно релевантния момент, имащи значение за формиране на критерия за справедливост. Определените от съда обезщетения следва да бъдат съобразени с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл.52 ЗЗД, а не с лимита на отговорността на застрахователя, каквито доводи излагат касаторите в настоящия случай. В този смисъл са и изложените мотиви в обжалваното решение на САС. Обезщетението на пострадалия се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат, в какъвто смисъл са и указанията на ППВС № 4/1968 г. Съобразяването на критериите е фактологично обусловен въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно, не може да има еднакви по размер обезщетения за различните случаи, нито е възможно уеднаквяване на присъждани обезщетения по различни случаи. Доколкото в настоящия случай САС е съобразил относимите обстоятелства и критерии, при извършена конкретна преценка на същите за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, родствената връзка между ищците и починалия им наследодател при ПТП и добрите взаимоотношения между тях, тежко понесената от ищците загуба, липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, икономическия растеж, стандарта на живот към датата на увреждането при изложени подробни съображения за това, съобразно указанията на ППВС № 4/1968 г., няма основание да се приеме наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по тази жалба срещу решението на САС в обжалваната му част.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
Съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да са сторени разноски от ответната страна пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 110/12.01.2017 г. на Софийски апелативен съд, първи граждански състав по гр.д. № 2936/2016 г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.