О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 266
София, 29.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 708 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. П. К. чрез адв. М. М. срещу решение № 3/08.01.2018 г. на Ловешки окръжен съд /Л./, гражданско отделение по в.гр.д. № 671/2017 г., с което е потвърдено решение на Ловешки районен съд /Л./, отхвърлящо иск на касатора по чл.58 ЗК за отмяна решенията на Общо събрание /ОС/ на К. „В. кооперация „Е. – Б.“, проведено на 22.04.2017 г.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК. В изложението си формулира следните въпроси: „1. Нарушен ли е чл. 16, ал. 1 ЗК и уставна норма с идентично съдържание, когато Общо събрание на кооперация е взело решение за изменение на конкретна разпоредба от нейния устав, ако в поканата за свикване на Общо събрание е било посочено като точка от дневния ред единствено „Приемане промени в Устава на кооперацията“ и предложението за изменение на конкретна уставна норма е било направено по време на заседанието? 2. Валидно ли е решение на Общо събрание на кооперация, което в нарушение на чл. 18, ал. 5 ЗК и уставна норма с идентично съдържание не е било прочетено в края на заседанието на Общото събрание?“.
Ответникът по касационната жалба – К. „В. кооперация „Е. – Б.“ оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди отхвърлителното решение на Л. по предявения иск на касатора по чл.58 ЗК за отмяна на взетите решения на К. на ОС, проведено на 22.04.2017 г., поради допуснати нарушения по чл.16 ал.1 и чл.18 ал.5 ЗК, Л. е приел следното: ОС е проведено при падащ кворум, като са взети решения по предварително обявени и разгласени в съответствие с устава въпроси по пет точки: 1. Приемане и освобождаване на член-кооператори /поради смърт/. 2. Отчет на УС. 3. Отчет на КС, 4. Приемане на годишен финансов отчет за 2016 г. 5. Приемане на промени в устава. За точки 1, 2, 3 и 5 в поканата за събранието е посочено, че докладва председателят, за т.4 – главният счетоводител. В представения протокол от ОС е вписано, че са прочетени отчетите на УС, КС и годишния финансов отчет, по т.1 – имената на починали член-кооператори, а по т.5 председателят е докладвал предложението на УС за промяна на чл.10 ал.2 т.2 от Устава на К. – досега в събранието член-кооператор е можел да участва и гласува лично или чрез упълномощено от него друго лице, а сега се предлага това да бъде друг член-кооператор на К.. В протокола за всяка точка е вписано кой е докладвал, кой се е изказвал, какво е взетото решение по този въпрос, как е гласувано и с какъв кворум е взето това решение. Цитирайки поканата с вписания в нея дневен ред и протокола от проведеното ОС, Л. е приел, че свикването е извършено в съответствие с устава на К. и аналогичните разпоредби в ЗК за свикване на ОС и съдържание на поканата /чл.16 ЗК/, както и изготвянето на протокола с вписване на взетите решения /чл.18 ЗК/. Прието е, че не е допуснато нарушение на чл.16 ал.1 ЗК за вписания дневен ред, като е посочено, че ще се приемат промени в устава, по които ще докладва председателят и всеки член-кооператор е могъл да се информира за предложените промени и да вземе участие на събранието. Прието е още, че няма нарушения на чл.18 ал.5 ЗК, тъй като в протокола е отбелязано, че взетите решения са били прочетени при взимане на всяко едно от тях в последователността по обявения дневен ред. Липсва отбелязване за прочитане и в края на заседанието, но според Л. дори и да е налице пропуск в протокола, няма основание да се приеме, че взетите решения не са разбрани. Тези решения ясно и недвусмислено са формулирани и огласени в протокола, по начин, който осигурява възможност на всички присъстващи на ОС да узнаят за тяхното съдържание. Самият ищец е присъствал и се е изказвал на събранието, упражнил е правото си да оспори взетите решения в законно установения 14-дневен срок, който факт сам по себе е свидетелство, че взетите решения са ясно и недвусмислено формулирани и огласени по начин, осигуряващ възможност на всички присъстващи на ОС да узнаят за тяхното съдържание.
Съгласно указанията на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събрани по делото доказателства. В случая така формулираните от касатора въпроси не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. По същество те са питания към ВКС, съдържащи във въпросителна форма твърденията на ищеца за допуснати нарушения при свикване на събранието и провеждането му и конкретно на чл.16 ал.1 и чл.18 ал.5 ЗК. Л. е изложил подробни съображения, че цитираните разпоредби на ЗК и аналогичните им в УК са спазени и няма основание да се приеме, че взетите решения от ОС са опорочени, но тези съображения не са отразени във формулираните въпроси. Следва да се посочи още по въпросите, че чл.16 ал.1 ЗК /1в./ изисква да се „впишат въпросите, които ще бъдат разглеждани“, което е и сторено в поканата, не и проект за предложените решения – в случая в поканата в т.5 е вписана промяна в устава в дневния ред по доклад на председателя. За изискването на чл.18 ал.5 ЗК /2в./ за прочитане на взетите решения – в приложения протокол е отразено ясно и точно за всяко от решенията, че е прочетено, т.е. няма нарушение по същество, нито касаторът твърди, че не е узнал съдържанието на взетите решения. Касаторът не излага съображения за наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а позоваването на чл.280 ал.2 ГПК, само по себе си не мотивира приложението на разпоредбата.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на Л..
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата поисканите и направени разноски в настоящото производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение /списък за разноски и договор за правна защита и съдействие/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3/08.01.2018 г. на Ловешки окръжен съд, гражданско отделение по в.гр.д. № 671/2017 г.
ОСЪЖДА К. П. К., [населено място], Л. област, [улица] да заплати на К. „В. кооперация „Е. – Б.“, ЕИК[ЕИК], [населено място], Л. област сумата 300 лв. /триста лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.