1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
С., 03.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3788 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника ЗД [фирма], С. против Решение № 965 от 22.05.2013г. по в.гр.д. № 4144/2012г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение за отхвърлянето на иска за разликата от 80 000лв. до 90 000лв., на ищцата А. Х. Петрова са присъдени още 10 000лв. обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на сина й В. П. П., настъпила при пътно произшествие от 16.11.2008г., причинено по вина на водача на л.а. „М.“ рег. [рег.номер на МПС] . Предмет на жалбата е и въззивното решение, с което е потвърдено решението на СГС в частта за уважаването на иска.
В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на решението в обжалваната част на основание чл.281, т.3 ГПК. Твърдението е за неправилно произнасяне от въззивната инстанция по поддържаното от застрахователя възражение за липса на валидно застрахователно правоотношение, липса на доказателства за извършено плащане на застрахователната премия и отсъствие на застрахователен интерес. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК конкретен правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 от ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС не е формулиран, а са посочени: Как следва да се определя справедлив размер на обезщетението с оглед принципа на чл.52 ЗЗД и кои са релевантните обстоятелства, подлежащи на преценка; кога може да се приеме за доказан факт в гражданския процес с оглед разпоредбата на чл.154 ГПК и спазени ли са изискванията на закона от САС по обжалваното решение; ако икономическата конюнктура в страната е критерий за определяне размера на обезщетението, както е прието в Решение № 59 от 29.04.2010г. по т.д. 635/2010г. на ВКС ІІ т.о., то в условията на икономическа криза следва ли обезщетенията да бъдат намалявани; могат ли увредените лица да предявят „едновременно“ искове срещу застрахователя и делинквента и да бъдат осъждани „едновременно“ и следва ли предявените с една искова молба искове да са в евентуално съединение. Искането е касационната инстанция да уточни и конкретизира правния въпрос в съответствие с правомощията си. Поддържаното допълнително основание е по т. 1 на чл.280,ал.1 ГПК, с позоваване на ППВС № 4/68г., № 7/78г. , решения на ТК на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при присъждане на обезщетение по ЗЗГОА и решения на ГК на ВКС, свързани с определяне размера на обезщетението за вреди, претендирани по реда на ЗОДОВ.
Ответницата по касация в писмен отговор оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
Безспорно е по делото, че със споразумение от 09.09.2009г. по н.о.х.д.№ 868/2009г. на ОС Варна, водачът В. С. Е. е признат за виновен за това, че на 16.11.2008г. при управление на л.а. „М.“ рег. [рег.номер на МПС] поради нарушаване на правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на В. П. П., роден 1978г., син на ищцата.
САС е бил сезиран с жалби и на двете страни. Приел е, че деянието, вината и противоправното поведение на водача са установени със задължителна сила, а застрахователният договор е валиден. Посочил е, че представената застрахователна полица е подписана от представител на застрахователя и съдържа клауза, че дължимата при еднократно плащане премия е заплатена. Мотивирал е, че възражението на ответника за липса на застрахователен интерес на собственика на автомобила [фирма] не е конкретизирано и не е установено. За недоказано е прието и възражението за неплащане на премията, тъй като застрахователят не е опровергал удостовереното в нея плащане. Счел е, че справедливият размер на обезщетението за търпените неимуществени вреди на 56 годишната ищца от загубата на 30 годишния и син е 90 000лв., като е отчел обстоятелството, че са живели в едно домакинство в отношения на близост и взаимна подкрепа и определеното от СГС обезщетение е завишено с 10 000лв.
Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване не са налице поради липса на поставен правен въпрос. Формулираните нямат характер на правни, а представляват питане към касационната инстанция дали решението на въззивния съд е правилно. Искането съставът на ВКС да уточни и конкретизира правния въпрос е недопустимо, след като такъв липсва. Твърдението за несъобразяване на решението на САС с критерия за справедливост, което може да бъде изведено от изложеното, не е относимо към общото основание за допускане на касационното обжалване. Твърденията на касатора са по съществото на спора, а правен въпрос по приложение на чл.52 ЗЗД не е посочен. Последният въпрос е неотносим към изводите в обжалваното решение – в конкретния спор касаторът е предпочитаният ответник, като искът срещу евентуалния ответник не е разглеждан.
Разноски на ответницата по касация не се присъждат, тъй като такива не са доказани.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 965 от 22.05.2013г. по в.гр.д. № 4144/2012г. на Софийски апелативен съд, 8 състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.