О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
София, 11.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнанадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1871 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар. 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК ДВ бр.86/2017г.
Образувано е по касационна жалба на ответниците Д. А. Д. и Б. Т. Д. против Решение № 113 от 02.05.2017г. по в.т.д.№ 81/2017г. на АС Пловдив. С него, след отмяна на решението по т.д. № 52/2016г. на ОС Пазарджик, касаторите са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място] сумата 27 500лв. – заплатена на отпаднало основание цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 02.11.2010г. поради развалянето му от купувача, ведно със законната лихва от 25.02.2016г. и сумата 703.80лв. обезщетение за забава. Решението в частта за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт за отхвърляне на иска по чл.86,ал.1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер е влязло в сила.
Касаторите се позовават на неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, искат отмяната му и отхвърляне на исковете. Оспорват правилността на извода на въззивната инстанция, че последиците от правните действия по сключване на предварителния договор от пълномощника Д. Д. възникват за представляваното лице – съпругата му Б. Д., тъй като не е необходимо пълномощното да съдържа вида на разпорежданията, вида на сделките, имуществото или цената. Твърдението е, че Б. Д. е упълномощила съпруга си Д. Д. да я представлява в качеството й на едноличен търговец, а не на физическо лице – съсобственик на недвижимия имот семейна имуществена общност, който е предмет на предварителния договор. Поддържа се, че тъй като последният е сключен от съпруга без съгласие и без изрично упълномощаване от съпругата, е нищожен; че сключвайки договора като пълномощник на ЕТ Б. Д. при условия, различни от посочените от упълномощителя, И. Д. е излязъл извън обема на учредената му представителна власт и при непотвърждаване и при изрично противопоставяне от съпругата, договорът е нищожен поради липса на съгласие. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса: Налице ли е действителност на извършена извън пределите на учредената на пълномощник представителна власт „за същата“, когато липсва изрично съгласие и потвърждаване от упълномощителя, липсата на съгласие от упълномощителя, може ли да се замени при разширително тълкуване на съдържанието на пълномощно, което е сключено в предвидената от закона форма. Твърдението е, че въпросът е разрешен от въззивната инстанция в противоречие с решения на състави на ВКС: № 113 по т.д.№ 434/12 на 2 т.о., № 594 по гр.д.№ 1592/2009г. на 4 г.о., № 1415 по гр.д.№ 6526/2007г. на 5 г.о., № 4929 по гр.д.№ 363/12г. на 4 г.о. и с ТР №5/2014г. на ОСГТК на ВКС.
В писмен отговор [фирма] оспорва обосноваването на основанията за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е приел, че процесният предварителен договор за продажба на недвижим имот, на развалянето на който ищецът е основал претенцията си за връщане на платената от него като купувач цена, е нищожен. Позовал се е на решението по гр.д.№ 345/2015г. на Пещерския РС, с което е отхвърлен иска по чл.19,ал.3 ЗЗД, предявен от [фирма] срещу продавачите по съображения за нищожност на предварителния договор като сключен при отсъствие на съгласие на съпругата. Цитирал е Решение № 594 по гр.д.№ 1592/2009г. на 4 г.о., /в което е дадено разрешението, че законът не дава право на разпореждане с частта на единия съпруг от общото право на собственост и недействителни са сделките, които водят до изменяване на установените от закона права на съпрузите върху общото имущество/. Посочил е, че даденото по нищожен договор подлежи на връщане на основание чл.34 ЗЗД, че този договор не подлежи на разваляне по реда на чл.87 ЗЗД, поради което искът по чл.88, във вр. с чл.87,ал.1 и чл.55,ал.1, предл.трето ЗЗД е неоснователен.
Въззивната инстанция е приела за безспорно установено, че на 02.11.2010г. ответникът Д. Д. – лично и като пълномощник на съпругата си Б. Д. /като продавачи/ и [фирма] /като купувач/ са сключили предварителен договор /с нотариална заверка на подписите/ за покупко-продажба на притежавания от продавачите в режим на семейна общност недвижим имот. За безспорно е прието, че в уговорения срок окончателен договор не е бил сключен, че е бил отхвърлен иск на дружеството по чл.19,ал.3 ЗЗД, че с нотариална покана, връчена на 18.11.2015г., ищецът е поканил продавачите да изпълнят поетото задължение в седмодневен срок, заявявайки, че в противен случай ще счита договора за развален.
Мотивирала е, че изводът на първоинстанционния съд, че договорът е нищожен, тъй като продавачът Д. е сключил договора без съгласието на съпругата си, доколкото не е разполагал с валидно пълномощно, е неправилен: на първо място поради това, че решението за отхвърляне на иска по чл.19,ал.3 ЗЗД не формира сила на пресъдено нещо по въпроса за действителността на предварителния договор, тъй като такъв иск не е бил въведен в предмета на това дело; и на второ място поради неоснователност на поддържаното от ответниците възражение за нищожност на предварителния договор. Обсъдено е, че при сключването му продавачката е била представлявана от пълномощника си и неин съпруг Д. Д., който се легитимира като неин пълномощник с пълномощно, изготвено в писмена форма, с нотариална заверка на подписа на упълномощителката, приложено на л.24 от делото. Съгласно него, Б. Т. Д. /с посочен ЕГН, номер на лична карта и постоянен адрес/ упълномощава Д. А. Д. /с посочени лични данни/ със следните права: „да ме представлява пред всички банкови институции, пред фирма „Бука К.“ за продава движими и недвижими имоти и се подписва вместо мен, там където е необходимо“.
Съставът на апелативния съд е акцентирал на обстоятелството, че с пълномощното Б. Д. овластява съпруга си и с правата да продава движими и недвижими имоти. Приел е, че е спазена формата за сключване на предварителния договор и формата за упълномощаването за сключване на предварителен договор. Мотивирано е, че е ирелевантно за валидността на предварителния договор е обстоятелството, че пълномощното не съдържа описание на имота, тъй като съгласно т.1 на ТР №5/2014г. на ОСГТК на ВКС, не е необходимо в пълномощното да са посочени видът разпореждане, конкретните по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена и др. С тези аргументи е обоснован изводът, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка, продавачите са отказали да изпълнят поетото задължение, изявлението за разваляне е породило правно действие и с развалянето е отпаднало основанието, на което ответниците са получили от ищцовото дружество сумата 27 500лв.- продажната цена на имота, която подлежи на връщане, ведно с обезщетение за забава от датата на разваляне на предварителния договор.
Искането за допускане на обжалването е неоснователно, тъй като поставеният в изложението въпрос е неотносим към решаващите за спора правни аргументи, изложени в обжалваното решение. Поставеният въпрос не отговаря на изискването, посочено в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. – да е обуславящ за крайния изход на делото, тъй като отговорът му е предпоставен от възприемането на съдържащото се в него твърдение. Формулираното в изложението общо основание, по което се иска допускане на обжалването, е с оглед хипотезата, зададена като предусловие от касаторите: че упълномощаването е „извън пределите на учредената на пълномощника представителна власт“, че липсва „съгласие от упълномощителя“. В обжалваното решение това становище е прието за неправилно. Въззивната инстанция е отрекла основателността на въведеното във въпроса твърдение, поради което въпросът е хипотетичен и не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по поставения въпрос произтича и от обстоятелството, че той е относим към тълкуване на съдържанието на пълномощното „ липсата на съгласие може ли да се замени при разширително тълкуване на съдържанието на пълномощното…“, а тълкуването на съдържанието на писмено доказателство относно волята на упълномощителя, е въпрос по съществото на спора – въпрос, на който може да бъде даден отговор само при допуснато касационно обжалване. Паралелно с това, няма никакво основание за предположение, няма индиция, в пълномощното да е изразена воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от името на упълномощителката в качеството й на едноличен търговец.
Поради необосноваване на главната предпоставка за допускане на обжалването, безпредметно е обсъждането на въведените допълнителни основания, а въззивната инстанция коректно се е позовала на даденото в т.1 на ТР № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС разрешение.
С оглед изхода на производството касаторите следва да заплатят на насрещната страна поисканите и доказани разноски – сумата 2 800лв. адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговор по чл.287 ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 113 от 02.05.2017г. по в.т.д.№ 81/2017г. на АС Пловдив.
Осъжда Д. А. Д. и Б. Т. Д. да заплатят на [фирма], [населено място] сумата 2 800лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: