1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№94
София, 10.02.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3060 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма] против Решение № 167 от 28.03.3013г. на Апелативен съд П. по в.т.д.№ 205/2013г., с което е потвърдено решението по гр.д.№ 2396/2010г. на ОС Пловдив. Първоинстанционният съд е присъдил на П. П. и В. П. на основание чл.226,ал.1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Т. П. в размер на по 100 000лв., ведно със законната лихва от 02.09.2005г., които суми застрахованият при касатора делинквент е бил осъден да заплати на същите увредени лица с влязло в сила решение по гр.д.№ 143/2007г. на ОС Стара Загора, в производството по което, като трето лице помагач е бил привлечен и застрахователят.
Иска се отмяна на решението като неправилно и отхвърлянето на исковете със законните последици. Твърдението е, че постановеното по гр.д.№ 143/2007г. на ОС Стара Загора решение, в което касаторът е бил привлечен като трето лице помагач на ответника-делинквент има установително действие в отношенията му ищците, но установеното в мотивите няма обвързващо действие помежду им; всички обстоятелства, касаещи отговорността му като застраховател /застрахователното правоотношение/ следва да бъдат установени в настоящия процес. Наведени са и доводи за нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и неправилно приложение на разпоредбата на чл.111б.“в“ЗЗД относно направеното възражение за погасяване по давност на вземането за лихви. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК като правни въпроси при наличие на допълнителните предпоставки на т.1,т.2 и т.3 на чл.280 ГПК са поставени: 1/ При влязло в сила решение срещу делинквента по чл.45 ЗЗД, могат ли да бъдат уважавани като основателни исковете по чл.226,ал.1 КЗ срещу застрахователя; 2/Следва ли те да бъдат приети за основателни, при наличието на другите елементи за тяхната основателност, след като с ТР №2/2012г. на ОСТК на ВКС е прието, че те са допустими; 3/Може ли наличието на влязло в сила решение срещу делинквента по чл.45 ЗЗД да е самостоятелно основание за отхвърляне на иска по чл.226,ал.1 КЗ; 4/ Щом с ТР №2/2012г. на ОСТК на ВКС се приема, че искът по чл.226,ал.1 КЗ е допустим в посочените хипотези, как на практика „според съдиите във ВКС“ ще се избегне ситуация, в която увредените от деликта могат да съберат двойно обезщетение; 5/как по принцип и в настоящия случай увредените лица могат да бъдат принудени са се откажат от изпълнителното дело срещу делинквента и така да бъде предотвратена възможност да се получи двойно обезщетяване на едни и същи вреди; 6/Редно ли е за едни и същи неимуществени вреди увредените да се сдобиват с изпълнително основание срещу делинквента и застрахователя и да получат обезщетение и от двамата; 7/ Не противоречи ли това на общото правило в гражданското право, че за една вреда се дължи едно обезщетение, а не няколко, „както се получава след приетото с ТР №2/2012г.”; 8/ От изложеното в Тълкувателното решение следва ли, че при наличие на влязло в сила решение срещу застрахователя, увредените могат да предявят иск по чл.45 ЗЗД; 9/Важимо ли е разрешението, дадено в ТР и по отношение на иск за имуществени вреди и как ще се избегне неоснователното обогатяване при наличие на влезли в сила решения срещу застрахования и застрахователя; 10/Ако с една искова молба при условията на евентуалност са предявени искове срещу застрахователя и делинквента и с оглед ТР №2/2012г., защо съдилищата да не могат да осъждат и двамата едновременно; 11/ След като с ТР № 2/2012г. на ОСГК не е отменено ППВС 7/78г., как се преодолява противоречието между тях; 12/ ТР № 2/2012г. прилага ли се когато застрахователят е участвал като трето лице-помагач в производството по иска срещу делинквента с оглед разпоредбата на чл.223 ГПК; 13/ От какви правила следва, че обезщетението, дължимо от делинквента на увредените следва да е равно на това, което впоследствие им се присъжда срещу застрахователя; 14/ каква е погасителната давност за лихва върху обезщетение за деликт- 3 годишна, или пет годишна.
От ответниците по касационната жалба е постъпил писмен отговор с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Претендират заплащането на разноските за настоящото производство.
За да потвърди първонистанционното решение, въззивият съд е приел, че предявените искове са допустими, като се е позовал на ТР № 2/2012г. на ОСТК и липсата на плащане от страна на делинквента на присъденото с решението по гр.д.№ 143/2007г. на ОС Стара Загора обезщетение от по 100 000лв. Посочил е, че застрахователят е бил привлечен като трето лице помагач в този процес и постановеното по него решение има установително действие в отношенията му с ищците, а в отношенията си с подпомаганата страна-делинквента, е обвързан от мотивите. Приел е за установено наличието на валидно застрахователно правоотношение, обективирано в полица със срок на валидност към датата на пътното произшествие, цитирана и в съставения протокол на КАТ и приета като доказателство в приложеното гр.д.№ 143/2007г. на Старозагорския ОС. Потвърдил е извода на първоинстанционния съд, че сумата от по 100 000лв. е справедливия размер на обезщетението за търпените от ищците вреди във връзка със загубата на 22 годишният им син, установени и от събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства. За неоснователно е прието възражението за погасяване на исковете за обезщетение по давност по съображения, че правата по договора застраховка гражданска отговорност се погасяват с петгодишна давност от настъпване на застрахователното събитие / 02.09.2005г./, а исковата молба е предявена на 26.08.2010г. Мотивирано е, че законната лихва е дължима от датата на увреждането, касае се за компенсаторна лихва и приложимата давност за нея е също пет години, а не три, каквито са били твърденията във въззивната жалба на застрахователя.
ВКС, ТК, счита, че касационното обжалване по поставените от касатора въпроси по п.1-13 не може да бъде допуснатото. Дружеството не формулира въпроси, свързани с тълкуване на правна норма, а иска настоящият състав да разясни, допълни и да ревизира частично постановеното от ОСГТК Тълкувателно решение. Поставените питания в голямата си част са риторични и нямат връзка със спора /обезщетение за имуществени вреди, предявяване на иск срещу делинквента при уважен иск срещу застрахователя/, същевременно намират пряк и ясен отговор в решението на колегията. Правен въпрос, свързан с изводите на въззивната инстанцията относно ангажирането на отговорността на застрахователя при уважен иск срещу делинквента за обезщетяване на същите вреди не е поставен, а от друга страна решението на апелативния съд е съобразено с възприетото в тълкувателното решение, което изключва възможността касационното обжалване да бъде допуснато. Част от доводите в жалбата не са обвързани с поставен в изложението правен въпрос /за недоказаност на застрахователното правоотношение, приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД/ като касационният съд не е длъжен да изведе такъв от твърденията за неправилност на решението. Обжалването не може да бъде допуснато по наведени касационни основания, защото те са различни от тези, обуславящи допускането до касация.
Предявеният от ищците иск е с петитум „заплащане на всеки един от тях по 200 000лв. неимуществени вреди от смъртта на сина им, както и лихвите от датата на увреждането-03.09.2005г.”. В отговора на исковата молба е заявено становище за оспорване на иска по основание и размер и възражение за изтекла погасителна давност. При наведения от въззивника довод за неправилност на решението в частта за присъдената лихва от датата на пътното произшествието, т.е за неуважаване на възражението за приложимост на тригодишния погасителен давностен срок, и даденото от Пловдивския апелативен съд разрешение, са налице основанията за допускане на касационното обжалване по последния от поставения в изложението въпрос: приложимия давностен срок по отношение на лихвата върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя и въведено възражение за погасяване на акцесорната претенция по давност.
Касационното обжалване на решението в частта, с която е уважена претенцията за лихва върху присъдените обезщетения от датата на увреждането следва да се допусне на основание т.1 на чл.280,ал.1 ГПК поради противоречие в изводите по този въпрос с Решение № 72 от 30.04.2009г. по т.д.№ 475/2008г. на ІІт.о., Решение № 67 от 24.06.2011г. по т.д.№ 323/2010г. на І т.о., Решение № 96 от 18.07.2011г. по т.д.№ 610/2010г. на І т.о.
На основание чл. 18 ал.2 т.2 вр. чл. 3 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1 635.40лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 167 от 28.03.3013г. на Апелативен съд П. по в.т.д.№ 205/2013г. само в частта за присъждане на законната лихва върху определените обезщетения за неимуществени вреди от по 100 000лв., които ЗД”Б. И.” е осъден да заплати на П. В. П. и В. Т. П., считано от датата на пътното произшествие-02.09.2005г.
УКАЗВА на касатора – [фирма] да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 635.40 лв. в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението.
След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване или прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение Решение № 167 от 28.03.3013г. на Апелативен съд П. по в.т.д.№ 205/2013г. в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.