Определение на ВКС–ТК, І т.о. 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 10.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на втори декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1497 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. В. С. и Ю. П. С. срещу Решение № 52 от 12.01.2015 год. по т.д.№ 2859/2014 год. на Софийски апелативен съд, VІ с-в, постановено по реда на чл.294 ГПК.
С Решение № 82 от 05.09.2012 год. по т.д.№ 590/2010 год. на Пернишкия окръжен съд е уважил предявените от синдика на [фирма] (н) срещу [фирма] (н) М. В. С. и Ю. П. С. обективно съединени искове с правно основание чл.647 т.3 и т.7 (изм.) ТЗ за прогласяване за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на възмездни сделки по силата на които несъстоятелният длъжник се е разпоредил в полза на М. С. по време на брака и с Ю. С. с правото на строеж върху шест недвижими имота. Безспорно е обстоятелството, че М. С. е сестра на законния представител и едноличен собственик на капитала на [фирма] (н) Ю. Г..
Сезиран с въззивната жалба на М. и Ю. С., състав на САС с Решение № 753/15.04.203 год. по т.д.№ 4501/12 год. е потвърдил първоинстанционния акт.
С решение № 93 от 10.07.204 год. по т.д.№ 2907/13 год., състав на ВКС, Второ търговско отделение е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на САС с оглед измененията на чл.647 ТЗ (ДВ бр.20/2013 год.) и проверка относно наличието на предпоставките по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ в новата му редакция.
При новото разглеждане, съставът на САС се е съобразил с указанията на ВКС относно прилагането на закона и след установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства предвидени в новата законова разпоредба е приел, че са налице предвидените в т.3 и т.6 на чл.647 ал.1 ТЗ предпоставки за прогласяване недействителността на сделките.
В представен по реда и срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответната страна [фирма] (н), чрез синдика изразява становище, че липсват основания за допускане на касационен контрол. В отговора се съдържа и евентуалното становище за неоснователност на жалбата.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите са посочили като обуславящи по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК четири правни въпроса, позовавайки се на предпоставката по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на тях.
Преди всичко, два от посочените въпроса (първи и четвърти), свързани с конституирането на съпруга на приобретателката, като страна в процеса и редът по който е станало това, както и въпроса за представителната власт на органите на несъстоятелния длъжника, възпроизвеждат въпросите, включени в изложението в предходното производство пред ВКС. Поизнасянето по тях е преклудирано с оглед обстоятелството, че ВКС се е произнесъл по съществото на спора, приемайки, че искът е допустим и страните в процеса са представлявани надлежно, поради което не е приложил чл.270 ал.3 ГПК. касаторът свързва с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Вторият въпрос е неясно формулиран, но от съдържанието му може да се изведе въпроса за съпоставката между т.6 на чл.647 ал.1 ТЗ и § 1 ал.2 от ДР на ТЗ.
Преди всичко, пред инстанциите по същество е било безспорно обстоятелството, че приобретателката и законния представител на длъжника са свързани лица по смисъла на § 1 ал.1 т.1 от ДР на ТЗ и съдилищата по същество изрично са отбелязали това обстоятелство в решенията си. Във въззивната жалба оспорване на това обстоятелство липсва, поради което и съставът на САС не го е обсъждал и не е изложил мотиви по съпоставката на ал.2 на § 1 от ДР на ТЗ с чл.647 ал.1 т.6 ТЗ. Въвеждането на този спор едва пред касационната инстанция и то при повторното разглеждане на делото е недопустимо.
Становището на настоящият съдебен състав е, че третият от посочените въпроси – способа за доказване на прогнозируема стойност на дадена правна сделка няма характеристиката на правен, а и на обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. правен въпрос, а по естеството си съставлява твърдение за необоснованост на извода на САС, че даденото от несъстоятелния длъжник значително надхвърля по стойност полученото. Освен това, нормата на чл.647 ал.1 т.3 ТЗ е ясна – съпоставяне на действителната стойност на предмета на сделката и цената по отчуждаването му за която страните са постигнали съгласие. Въпросът за прогнозируема стойност не стои.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 52 от 12.01.2015 год. по т.д.№ 2859/2014 год. на Софийски апелативен съд, VІ с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.