О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
С., 03.02. 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2853 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответниците [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] срещу Решение № 55 от 25.02.2013г. по в.т.д.№ 14/2013г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено Решение № 208 от 26.09.2012г. по т.д.№ 412/2011г. на ОС Добрич. Първоинстанционният съд е обявил на основание чл.135 ЗЗД за недействителна спрямо ищците Й. Т. Ф. ван де В. и С. Ф., граждани на Х., извършената на 30.06.2011г. непарична вноска от първия ответник [фирма] в учредителния капитал на втория ответник [фирма]: недвижим имот – къща L 74 с идентификатор 02508.541.141.16, находяща се в [населено място], местността „Табията” в имот с идентификатор 02508.541.141, който е предмет на предварителен договор от 24.12.2007г. и Анекс от 25.08.2009г., сключен между ищците и ответника [фирма].
Поддържаното в касационната жалба искане е за обезсилване на решението на въззивния съд и потвърденото с него решение на Добричкия ОС като недопустимо поради липса на правен интерес за ищците от предявяването му. Твърдението е, че и при уважаването на този конститутивен иск, купувачите по предварителния договор няма да постигнат целената защита- да придобият правото на собственост върху имота, предмет на сключения предварителен договор. Съгласие за сключването на окончателен договор било обективирано от страна и на двамата ответници, поради което правен интерес от провеждането на отменителния иск ищците нямат. Поддържа се и касационното основание по т.3 на чл.281 ГПК-отмяна на решението като неправилно поради липса на една от предпоставките за уважаването на предявения иск – увреждане интересите на ищците от извършената сделка-апорт на имота-предмет на предварителния договор в капитала на втория ответник поради изразената готовност от страна на двете дружества за прехвърляне собствеността на ищците. Твърди се и липса на недобросъвестни действия от първия ответник, който с извършената вноска на правото на собственост върху имота в капитала на втория ответник е целял единствено преструктуриране на двете свързани дружества, като ищците не са лишени от възможността на придобият собствеността върху имота. В приложението по чл.284,ал.1, т.3 ГПК при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК се поддържа произнасяне от съдилищата по правен въпрос „ уважаване на иск с правно основание чл.135 ЗЗД при липса на задължителните предпоставки, установени в материалния закон“.
От ищците е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Становището е, че твърденията на ответниците, че имат готовност да прехвърлят имота, предмет на увреждащата сделка и на предварителния договор, е формална защитна теза и че действия в тази насока не са предприети, поради което са налице всички предпоставки за уважаването на иска.
Съставът на ВКС приема, че касационната жалба е допустима като постъпила в срока по чл.287 ГПК, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Съдилищата са се произнесли по предявения с правно основание чл.135 ЗЗД иск при безспорната между страните фактическа обстановка- наличие на валиден предварителен договор между ищците и първия ответник от 24.12.2007г. и Анекс към него от 25.08.2008г. и плащането изцяло на дължимата от купувачите цена, въвеждането на строежа в експлоатация на 17.08.2010г., възникнало на основание чл. 2.3 от раздел ІІ от предварителния договор задължение за продавача в 30 дневен срок от тази дата да уведоми купувача за дата и място за сключване на окончателния договор, апортирането на имота като учредителна вноска в капитала на [фирма], вписано Търговския регистър на 07.06.2011г. и в имотния регистър на 30.06.2011г. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд за основателност на иска, като е констатирал наличието на кумулативните предпоставки за уважаването му: увреденият кредитор на продавача на недвижим имот, включително и по предварителен договор има право на иск по чл.135 ЗЗД, за да обезпечи реалното изпълнение на своето вземане; такъв иск би бил недопустим, само ако преди това искът по чл.19,ал.3 ЗЗД е бил отхвърлен; наличието към настоящия момент на качеството на ищците на кредитори относно неизпълнението на задължението на първия ответник да им прехвърли собствеността върху имота; наличие на увреждащо кредиторите действие от страна на длъжника – с прехвърляне правото на собственост в патримониума на втория ответник длъжникът съзнателно се е поставил в невъзможност да изпълни това свое задължение; възмездност на отчуждителната сделка; свързаност между ответниците, представлявани от едно и също лице, като първото дружество е учредител на второто и притежава 99.97 % от акциите му, установяваща знанието на приобретателя за увреждането.
Когато въпросът за допустимостта на иска е въведен пред инстанциите по същество и те са се произнесли по него, то произнасянето на въззивния съд подлежи на проверка от ВКС при наличието на някоя от хипотезите на т.1-3 на чл.280,ал.1 ГПК. В настоящия случай е налице произнасяне по въпроса за правния интерес от предявяването на иска по чл.135 ЗЗД и от първоинстанционния и от въззивния съд. Касаторите навеждат доводи за наличието на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Допускането на касационно обжалване при тази предпоставка е изключено, тъй като решението на въззивната инстанция е съобразено с непротиворечивата практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК обективирана в решения постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно която конститутивният иск би бил недопустим, ако промяната към която е насочен, е вече настъпила на друго основание, че увреден кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е и сключилият с продавача предварителен договор за продажба на недвижим имот, че апортът е правно действие, представляващо особен вид отчуждаване, който води до намаляване на ликвиден актив и оттам възможността да удовлетворяване на кредитора, че недобросъвестен е всеки длъжник, който знае, че има кредитор, че искът на купувача по чл.135 ЗЗД ще обезпечи реално изпълнението на вземането му по предварителния договор, като се обяви за относително недействителна увреждащата го сделка и че този иск има за цел не пряко да бъде удовлетворен кредитора, а да запази имущественото състояние на длъжника с цел бъдещото принудително изпълнение. Поради липса на противоречие на обжалваното решение със задължителната за съдилищата практика, е изключено и допускане на касационното обжалване на соченото от касатора допълнително основание.
Ответниците по касационната жалба не са заявили искане за присъждане на разноски.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 55 от 25.02.2013г. по в.т.д.№ 14/2013г. на Апелативен съд В.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.