3
Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 865
София, 24.11.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 663 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Р. П. Я. срещу въззивното Решение № 17570 от 20.10.2014 год. по гр.д.№ 15062/2013 год. на Софийски градски съд.
Въззивното производство е било образувано по жалбата на Я. срещу Решение от 18.07.2013 год. по гр.д.№ 35148/2012 год. на Софийски районен съд с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от него срещу [фирма] иск с правно основание чл.193 ал.1 вр.чл.249 т.3 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на договор за строителство от страна на [фирма] – застрахован при ответника на основание чл.2 ал.1 т.3 от Наредба за условията и реда за задължителното застраховане в проектирането и строителството, приета с ПМС № 38/24.02.2004 год. (Наредбата).
Първоинстанционният съд е счел иска за неоснователен, поради това, че застрахователният риск по Наредбата не покрива неизпълнение на договорни задължения на строителя към трети лица по договор за изработка. Сезиран с въззивната жалба на Я., съставът на СГС е изложил съображения, че застраховката регламентираната с чл.171 ал.1 ЗУТ и издадената на основание чл.171 ал.2 ЗУТ Наредба, покрива вредите, настъпили в резултат на деликт – сбъдване на рисковете от изграждането на строителния обект, но не и договорната отговорност на строителя към трети лица от неизпълнение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът, чрез процесуалния си представител се е позовал на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпросите: „1./ Представлява ли покрит застрахователен риск по застраховката „професионална отговорност на проектанта, консултанта, строителя и лицето, упражняващо строителен надзор, установен в Наредбата, приета с ПМС № 38/24.02.2004 год. бездействието на строителя, изразяващо се в непредаване на построеното по законоустановения ред на възложителя и невъзможността да се довърши процедурата по въвеждане на обекта в експлоатация; 2./ Включено ли е в тях лицето – възложител по договор за изработка, част от двуелементния предварителен договор; 3./ Застраховката „Професионална отговорност на проектанта, консултанта, строителя и лицето, упражняващо строителен надзор” покрива ли вреди, настъпили в резултат на деликт или покрива и вреди, които се дължат на неизпълнение на задължения по сключен писмен договор, като се има предвид, че съгласно чл.2 ал.2 от Наредбата, застрахована е професионалната отговорност на лицата по чл.1 от Наредбата за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица вследствие на неправомерни действия и бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им, а съгласно чл.160 ал.2 ЗУТ взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат от писмени договори, какъвто в случая е налице – това е предварителния договор сключен между въззиваемия и строителното дружество, инкорпориращ в себе си договор за строителство; 4./ Като се има предвид, че в чл.4 от Наредбата изчерпателно са изброени вредите, които не се покриват от застраховка „Професионална отговорност на проектанта, консултанта, строителя и лицето, упражняващо строителен надзор”, следва ли да се разбира, че всички останали вреди, включително и вредите, които се изразяват в платени наемни вноски от въззивника следва да бъдат покрити от застраховката?” .
В срока по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] е депозирал отговор в който изразява становище, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол по посочените въпроси. Изразил е и становище по основателността на жалбата.
Третото лице помагач [фирма] не изразява становище.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице основанието чл.280 ал.1 ал.3 ГПК по посочените въпроси, произтича от следното:
Между ищеца и [фирма] е сключен предварителен договор за продажба, съчетан с договор за изработка (подвид „строителство”) на жилище. Тъй като строителството е било забавено, Я. претендира обезщетение за преки вреди, съобразно платения от наем за жилище пред периода м.10.2008 – м.VІІ.2012 год. Т.е. той няма качеството на участник в процеса на строителството пи смисъла на чл.160 ал.1 ЗУТ, поради което и въпросът (п.3) за наличието на писмен договор е неясен, доколкото ал.2 на чл.160 ЗУТ регламентира писмените договори само между лицата по ал.1 на същия член. Първият, вторият и третият от посочените въпроси до голяма степен са припокриващи се и са свързани с тезата на ищеца-касатор, че специфичната застраховка „Професионална отговорност на проектанта, консултанта, строителя и лицето, упражняващо строителен надзор” следва да се разпростира не само върху професионалната дейност на строителя, а и върху търговската му дейност – продажбата на продукта на професионалната му дейност на трети лица. Поради това не е налице и приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като нормите и на чл.171 ал.1 ЗУТ и чл.160 ЗУТ са ясни, поради което е недопустимо по тълкувателен път да бъдат допълвани.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 17570 от 20.10.2014 год. по гр.д.№ 15062/2013 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.