4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 963
София, 17.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на втори декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 952 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника [община] против Решение № 771 от 08.12.2014г. по в.т.д.№ 1195/2014г. на Пловдивския АС, с което е потвърдено решението по т.д.№ 677/2013г. на ОС Пловдив за осъждането общината да заплати на [фирма], [населено място] сумата 39 459.19лв.-мораторна неустойка, уговорена в т.18 на Спецификация и допълнителни клаузи /приложение № 1/ към сключен между страните Борсов договор № 11 от 25.02.2009г. за покупко-продажба на горива и смазочни материали поради забавено плащане на цена на извършени доставки, ведно със законната лихва от завеждането на иска.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на всички основания по чл.281,т.3 ГПК. Твърдението е, че съдът не е съобразил противоречащото на уговорките /чл.18 и чл.15 от Спецификацията/ искане на ищеца за начисляване на неустойка, считано от датата на издаване на фактура, а не датата на представяне на фактурата в счетоводството на купувача, в какъвто смисъл е обективираната воля на страните. Не били представени и документи, установяващи вида и количеството на доставките-приемо-предавателни протоколи, а приложените фактури не удостоверявали вида и количеството на доставено гориво. Неправилен бил и изводът за настъпила преклузия за изложеното във въззивната жалба съображение за неправилно определяне падежа на първата фактура /вместо 19.08.2010г-13.08.2010г./, съотв. на размера на неустойката за забавата при плащането по нея.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпросите, по които се иска допускане на обжалването са: началният момент на забавата, от който следва да бъде начислена дължимата неустойка с позоваване на т.15 от спецификацията, съгласно която, задължението за плащане възниква в 30 дневен срок след представяне на фактурата. Посочва се, че при невъзможност да се установи този начален момент, претенцията за неустойка е неоснователна, поради което въззивното решение било постановено в противоречие с решение № 7 по гр.д.№ 26/10г. на ОС Смолян. Като процесуален е поставен въпросът за преклузията на възражението за неправилност на първоинстанционното решение, който бил разрешен в противоречие с Решение № 371 по гр.д.№ 1906/13 на ВКС,4 г.о .
В писмен отговор [фирма] оспорва жалбата и наличието на предпоставките за допускане на обжалването.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е приела за безспорно възникването на валидно правоотношение по сключен борсов договор № 11/25.11.2009 г. за покупко-продажба на стоки чрез посредничеството на членове на „Пловдивска стокова борса“ и спецификация към него, с който ответното дружество се е задължило да продаде, съответно общината да закупи, определените в спецификацията видове и количества продукти-горива и др., както и че за извършените през периода, посочен в исковата молба доставки, са представени и 61 бр. фактури, издавани от изпълнителя по повод на всяка отделна доставка. Обсъден е безспорният факт, че тези фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца и на ответника на датите на издаване на всяка фактура.
За неоснователно е счетено оплакването във възивната жалба на ответника /поддържано и пред първоинстанционния съд/ за липса на първични счетоводни документи като приемо-предавателни протоколи и др., удостоверяващи доставката на конкретно определени по вид, количество и цена продукти така, че да се установи дали същите съответстват на стойностите, калкулирани в представените фактури. Не е възприето и твърдението, че фактурите са изолирани в доказателственото си значение относно фактическите обстоятелства, на които се основава исковата претенция. Изложените съображения са, че по силата на сключения борсов договор и спецификацията към него, страните са обвързали задължението за плащане цената на доставките единствено с представянето на фактури за доставените стоки – чл.15 от спецификацията във вр. с чл.3.3 от Договора. Обсъдено е, че представените фактури съдържат всички необходими реквизити на първичен счетоводен документ, съгласно изискванията на Закона за счетоводството, в т.ч.: наименованието на всяка от стоките по съответната доставка, доставено количество от съответната стока, единична цена за стоката, количеството на стоката и обща цена, съобразно посочената единична цена и доставено количество. Мотивирано е, че предмет на настоящия спор е иск за заплащане на обезщетение под формата на договорна неустойка за забавено плащане на главниците за доставените стоки по конкретните фактури и предвид уговореното от страните относно формиране на неустойката -чл.18 от Спецификацията, неустойката е функция на главното вземане, тъй като се определя като процент от размера му. Прието е, че след като ответникът не само не е оспорил и не оспорва доставката на фактурираните стоки, но е приел, осчетоводил и платил, макар и със закъснение, стойността на доставките, съдържащи се в представените фактури, еднозначният извод е, че той не оспорва съществуването на главното вземане. Счетено е, че релевантно за настоящия спор за заплащане на неустойка е установяването дали са налице забавени плащания, за какъв период и какъв е размерът на дължимите неустойки, а отговорите на тези въпроси се съдържат в приетото от първоинстанционния съд и неоспорено от страните заключение на вещото лице, според което общата стойност на дължимите неустойки, изчислени съобразно уговорката в договора, за съответните периоди на забавено плащане на главниците по всяка една от процесните доставки, възлиза на 39459,19 лева като неустойките са изчислени по отношение забавните плащания на стойността не на всички доставени стоки, а само на онези, които са предмет на доставка според Борсовия договор. Съдържащото се във въззивната жалба възражение за неправилно определен падеж по първата фактура №[ЕИК]/19.07.2010г. и съответно за неправилно определн размер на дължимата неустойка, е счетено за преклудирано, тъй като се прави за пръв път във въззивната жалба.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по първия въпрос произтича от отсъствието на характеристиката му на правен. Началният момент на забавата се определя съобразно уговорките в конкретен договор, а когато ден за изпълнение не е посочен-от правилото на чл.84, ал.2 ЗЗД. В първата хипотеза, /която е относимата за спора/ разрешаването на този въпрос следва от конкретните клаузи на договора, т.е. въпросът е фактически, а не правен. На второ място при излагането на правния проблем касаторът изцяло игнорира следните факти: посоченото в исковата молба, че всяка фактура за извършена доставка е предадена на общината в деня на издаването й; заключението на вещото лице, че фактурите са осчетоводени от общината на датата на издаването им. На трето място, неосъществена е допълнителната предпоставка, на която касаторът се позовава-по делото е установен началният момент на забавата-предаването на фактурите на общината. Не е и налице противоречие с решението по гр.д.№ 26/10г. на ОС Смолян, за което дори няма данни да е влязло в сила.
Не следва касационното обжалване да се допусне и по втория въпрос. В исковата молба ищецът е посочил падежа на първата фактура /издадена на 19.07.2010г./ на дата 13.08.2010г. Това твърдение не е било оспорено от ответника в отговора на исковата молба и допълнителния отговор. Касаторът-въззивник не е оспорил-възразил срещу заключението на вещото лице, в което тази очевидна фактическа грешка от 6 дни е била пренесена. Т.е. преклузията е относима към оспорване на твърдение на ищеца, а не към правото на ответника-въззивник да се позове на неправилност на обжалвания акт.
Насрещната страна претендира разноски за производството, но доказателства за извършването им не са представени.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 771 от 08.12.2014г. по в.т.д.№ 1195/2014г. на Пловдивския АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ