5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
София, 24.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнанадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1666 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. К. Е. – дружество, регистрирано в САЩ, щата Н. срещу Решение № 573 от 13.03.3017г. по в.т.д.№ 5671/2016г. на Софийски апелативен съд, 11 състав, с което е обезсилено решението по т.д.№ 2137/2016г. на СГС и е постановено връщане на молбата на на К. К. Е. по чл.625 сл.ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност по отношение на [фирма], [населено място] поради неотстраняване на нередовности.
С касационната жалба се иска отмяна на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Твърдението е, че кредиторът е представил доказателства за представителната власт на своя процесуален представител адв.А. К., чрез която е подадена молбата по чл.625 ТЗ /удостоверение с Апостил от щата Н. и легализиран превод на пълномощното от Д. К. – директор в К. К. Н. на адв.А. К./ и сертификат за актуално състояние на компанията К. К., издаден от офиса на Б. Сегавске, щата Н. с легализиран превод и устав на дружеството с ограничена отговорност К. К. от бизнес регистрите на Б. Сегавске с легализиран превод. Посочва се, че необходимото време за удостоверението по чл.4 във вр. с чл.3,ал.1 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове – удостоверението Апостил изисква по-дълъг период от време и по тази причина същите не са били представени по делото, но към настоящия момент са налични. Същевременно се поддържа, че представените по делото документи съдържат необходимите преводи и заверки и не са били налице посочените от съда нередовности, за отстраняването на които са дадени указания. Посочва се, че представените по делото копия от документи са заверени за верността им с оригинала от пълномощника адв. А. К. и не е налице и тази сочена от съда нередовност.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите : 1/ Необходимо ли е след като пълномощник по делото е заверил представените по делото доказателства, същите да бъдат заверявани отново; 2/ След като доказателствата по делото са приети като такива от първата инстанция, същите са с необходимите преводи и заверки и няма направени възражения от страните, допустимо ли е съдът да оставя молбата за откриване на производство по несъстоятелност без движение, за да се представят посочените доказателства в съответствие с изискванията на чл.3 във вр. с чл.4 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. Допълнителната предпоставка е обоснована с „липса на практика по поставените въпроси, като с решаването им, ще се постанови решение по смисъла на чл.290 ГПК, което ще бъде от значение за развитието на правото”.
Отговор от насрещната страна не е постъпил в срока по чл.287 ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Дружеството К. К. Е., с посочена в молбата по чл.625 ТЗ регистрация САЩ, щата Н. е поискало чрез процесуалния си представител адв. А. К. откриване на производство по несъстоятелност на българското дружество [фирма], [населено място], с твърдения, че е неплатежоспособно. Към исковата молба е представено пълномощно от Д. К. в качеството му на законен представител – управляващ мениджър и собственик на К. К. Е., САЩ, щата Н., с което адв. А. К. е упълномощена да осъществява процесуално представителство на правата и интересите на дружеството пред всички съдебни инстанции в Република България. Пълномощното съдържа нотариална заверка на нотариус на щата Н., а неговият подпис е удостоверен с апостил, заверен от държавния секретар на щата Н. Б. Сегавске. Представеният документ на английски език обаче, не съдържа страницата, на която е положен подписа на Д. К.. Към исковата молба са описани като представени доказателства и „заверени копия на учредителни документи за търговското дружество К. К. Е.” като приложените копия не са подредени, преводите не са прикрепени към оригиналния текст и не съдържат апостил. Част от документите носят печат „вярно с оригинала” и подпис, чийто автор не е посочен.
Първоинстанционният съд не е изисквал представяне на доказателства във връзка с представителната власт на пълномощника, респ. във връзка със статута и представляващия дружеството.
Сезиран с жалба на К. К. Е. срещу първоинстанционното решение, с което искането за откриване на производство по несъстоятелност е била отхвърлено, съставът на САС с разпореждане от 29.11.2016г. е констатирал, че молбата по чл.625 ТЗ не е подписана от представляващия дружеството-молител, а от пълномощника адв.К. и че представеният на л.13 и 14 от делото препис от пълномощното на английски език е непълно, не е представена последната страница с евентуалния подпис на упълномощител. Посочено е и, че по делото няма представени доказателства относно представителната власт на лицето, посочено като упълномощител и представляващо дружеството-молител, поради което е счетено, че следва да бъде дадена възможност тези недостатъци на молбата за откриване на производство по несъстоятелност да бъдат отстранени. Молбата по чл.625 ТЗ е оставена без движение и са дадени указания в едноседмичен срок от уведомяването тя да бъде приведена в съответствие с разпоредбите на чл.127 и чл.128 ГПК като се представи пълномощно от упълномощителя за представляващия го адвокат; доказателства, от които да се установи лицето, представляващо дружеството-молител, както и да се легитимира самото дружество, а в случай на подписването на молбата от самия законен представител, той да заяви потвърждава ли извършените от адв. К. процесуални действия. В изпълнение на тези указания е било представено пълномощното, съставено на английски език и с нотариална заверка на подписа и апостил, удостоверяващ правомощията на нотариуса. Описани са като представени и доказателства относно статута на дружеството – бизнес лиценз на К. К. Е.; документ, удостоверяващ представляващият го; удостоверение от данъчните служби за данъчен номер; електронно извлечение от търговския регистър по партидата на дружеството; документ, удостоверяващ бизнес лиценза и представителството му. Само два от документите /Устав и разрешение за извършване на дейност/ съдържат подпис и печат, но не и апостил. С определение от 16.12.2016г. съставът на САС е констатирал, че молителят е представил копия от сканирани документи и освен пълномощното, останалите книжа не отговарят на изискванията, предвидени в чл.3 във вр. с чл.4 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове – че липсва предвиденото удостоверение /Апостил/. Дадени са указания за представянето на доказателствата, снабдени с предвиденото удостоверение, както и указания заверката на копията от документите с оригинала да съдържа името на лицето, положило подписа. Тези указания са били съобщени на страната на 06.01.2017г., а на 10.02.2017г. пълномощникът е депозирал молба, че не може да приведе представените документи в съответствие с изискванията в чл.3 и 4 от Конвенцията, тъй като до момента те не са изпратени от представляващия дружеството.
С обжалваното решение, поради неизпълнение на дадените с определенията от 29.11.2016г. и 16.12.2016г., първоинстанционното решение е обезсилено, а производството по делото е прекратено.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването произтича от обстоятелството, че касаторът не оспорва, че по отношение на представените по делото /включително и с оглед указанията на САС/ документи за регистрацията на дружеството в САЩ и данните за неговия представляващ, не е била изпълнена формалната процедура по удостоверяване истинността на подписа и качеството на лицето, подписало документа чрез прилагането на удостоверение от компетентния за това орган на държавата, от която произхожда документът. Част от книжата представляват справка от електронен регистър т.е. не би могла да бъде проверена компетентността на издателя им. Д., че представените по делото документи относно статута на молителя и оправомощения да го представлява, са съдържали „необходимите заверки” се прави за пръв път в настоящото производство.
Първият въпрос в изложението е некоректно поставен, тъй като САС е констатирал, че указанието за посочване на лицето, извършило заверката на копието от документа с оригинала /заверката по чл.183 ГПК/ не е изпълнено. Същественото е, че дори да бъде прието, че заверката изхожда от пълномощника, тя не замества удостоверението по чл.3 във вр. с чл.4 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. Същевременно касаторът не е установил, че доказателствената сила на издадения в чужбина документ следва да бъде зачетена, тъй като при неговото издаване е бил спазен чуждият закон, уреждащ компетентността, реда и формата за издаването му.
Вторият въпрос е предпоставен от тезата на касатора за наличие на обстоятелството, което САС инстанция изрично е приел за неосъществено- „наличие на необходима заверка на документа”. Не само правомощие, а задължение на въззивната инстанция е да обезпечи постановяване на допустим акт по съществото на спора, поради което тя дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба – ТР № ъ1/2001г. на ОСГК на ВКС и ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, а в случай на неизпълнението им, решението на първата инстанция подлежи на обезсилване.
Обосноваването на главната предпоставка за допускане на обжалването е задължение на касатора, като за касационната инстанция не може да извежда същия от оплакванията за неправилност и от твърдението на касатора, че определени обстоятелства са установени в процеса. Липсата на надлежно формулиран въпрос с характеристиката на правен води до невъзможност за осъществяване на факултативния касационен контрол. Паралелно с това касаторът не обосновава наличието на и въведената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, чийто смисъл не е „липса на практика по поставените въпроси, като с решаването им, ще се постанови решение по смисъла на чл.290 ГПК, което ще бъде от значение за развитието на правото”.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 573 от 13.03.2017г. по в.т.д.№ 5671/2016г. на Софийски апелативен съд, 11 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: