1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
София, 20.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2352 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 98 от 17.04.2014г. по в.т.д.№ 56/2014г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решението по т.д.№ 1835/2012г. на Варненския ОС за отмяна, на основание чл.74 ТЗ на Решението на Общото събрание на акционерите от 26.06.2012г. по т.2 от Протокола: въз основа на одобрения годишен счетоводен отчет за 2011г. „от печалбата в размер на 243 308.50лв. да бъде изплатен дивидент на физическите лица по 10лв. на акция, а останалата сума да бъде внесена във фонд „Резервен”, от който да бъдат покрити загуби от минали години в размер на 99 419.27лв.”
С касационната жалба са въведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска се отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на иска. Становището е, че въззивната инстанция неправилно е преценила, че взетото решение противоречи на разпоредбата на чл. 247а и чл.181,ал.1 и ал.3 ТЗ. Поддържа се, че акционерите са преценили, че печалбата е достатъчна да покрие загубите от минали години и взетото решение е резултат на становището, че чистата стойност на имуществото, намалена с дивидентите и лихвите, е не по-малка от сумата на капитала на дружеството, фонд”Резервен” и др.фондове. Според касатора, решението на ОС за изплащане на дивидент на физическите лица не противоречи на разпоредбата на чл.181,ал.1ТЗ, тъй като с него не е отнето правото на дивидент на ЮЛ, а акционерите са решили на този етап изплащането му да бъде на физическите лица, а впоследствие да приемат същото решение и по отношение на юридическите лица. Поддържа се, че законът и уставът не забраняват на едно събрание да бъде прието решение за плащане на дивидент на едни акционери, а на последващо-изплащането му и на останалите, поради което последните не са лишени от правото на дивидент и решение в такъв смисъл не е взето. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК като материалноправен е посочен въпросът, по който се иска допускане на касационното обжалване: за вземане на решение от Общото събрание на акционерите само част от акционерите да получат дивидент. Поставянето му е аргументирано с развитото в касационната жалба виждане, че ОС не е взело решение да отнемане правото на дивидент на ЮЛ, че взетото решение е за плащане на този етап на дивидент на физическите лица, а впоследствие предстои плащането му и на ЮЛ. Поддържа се, че въззивният съд е приложил неточно закона и се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното му прилагане и за развитието на правото, поради което е налице основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
В срока по чл.287 ГПК писмен отговор от ищеца –акционера ”В. не е постъпил.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е посочила, че с исковата молба ищецът ”В.”-акционер в ответното дружество се е позовал на незаконосъобразност на приетото решение за изплащане дивидент само на акционерите-физически лица с доводи за нееднакво третиране на членовете на дружеството, притежаващи акции от един клас-нарушение на чл.181,ал.1 ТЗ и несъобразяване на законовата последователност за разпределение на дивиденти и лихви и отнасяне на части от балансовата печалба във фондове, с оглед разпоредбата на чл.247а ТЗ /отнасянето на суми във Фонд „Резервен” е предпоставка за разпределение на дивидент, а не обратно; при прието решение за плащане на всички акционери на дивидент от 10 лв. на акция, общият размер на дивидентите ще надхвърли разликата между балансовата печалба и загубите на дружеството от 99 419.27лв./. Потвърдила е извода за нарушаване на императивни разпоредби на ТЗ, на които ищецът се позовава, при приемане на решението, чиято отмяна се иска, като е препратила и към мотивите на първата инстанция. Споделен е изводът, че ОСА не може да постанови различно участие в печалбата от установеното с императивната разпоредба на чл.181,ал.1 ТЗ, както и да определи различен размер на дивидента, а още по-малко да изключи някои акционери от разпределянето на такъв, при отчитане на обстоятелството, че всички акционери притежават обикновени акции /осигуряващи равни права на притежателите им/ и че привилегировани акции няма. Обосновала е, че взетото решение противоречи и на разпоредбата на чл.247а ТЗ: подлежи на разпределение като дивидент само балансова печалба, и то ако чистата стойност на имуществото, намалена с подлежащи на изплащане дивиденти и лихви, е не по-малка от сумата на капитала и фондовете, които дружеството следва да образува; недопустимо е разпределението на текуща печалба ако през предходната година е регистрирана загуба, накърняваща капиталовото покритие. Обсъдено е, че разпоредбата на чл.247а,ал.3 ТЗ предвижда плащанията на дивидент да се извършат до размера на печалбата за съответната година, намалена с непокритите загуби от предходни години, т.е. последователността е първо покриване на загуби от предходни години, отчисления за фондове и при оставаща част от печалбата-разпределението й като дивидент, който ред в процесния случай не е спазен.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване произтича от ненамиращото опора в данните по делото становище на касатора, провокирало поставянето на правния въпрос: че с приемането на решение за изплащане на дивидент само на част от акционерите не е ограничено правото на дивидент на останалите и те не са поставени в неравностойно положение, тъй като „на последващо събрание” предстояло вземане на решение и за плащане дивидент и на юридическите лица. Такова обстоятелство не е отразено в протокола на ОСА от 26.06.2012г. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът не отчита и изложените от съдилищата самостоятелни съображения за незаконосъобразност на решението /извън противоречието с разпоредбата на чл.181 ТЗ/ – нарушение на разпоредбата на чл.247а ТЗ, по които правен въпрос не е поставен.
При липса на надлежно формулирани правни проблеми по изложените от въззивната инстанция решаващи правни аргументи по съществото на спора, касационният съд не дължи произнасяне по въведената от касатора допълнителна предпоставка – тази по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, а и същата не е надлежно обоснована.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 98 от 17.04.2014г. по в.т.д.№ 56/2014г. на Апелативен съд Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.