3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
София,15.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3514 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 124 от 10.05.2013 год. по т.д.№ 29/2013 год. на Варненския апелативен съд.
С него въззивният съд, произнасяйки се по жалбата на РПК”Н.” [населено място] е отменил Решение № 34 от 14.11.2012 год. по т.д.№ 310/2011 год. на Силистренския окръжен съд в осъдителната му част и е отхвърлил предявените от [фирма] срещу РПК”Н.” [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД ; чл.86 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД. Произнесъл се е в частта за разноските.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът подържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпроса: „Може ли изготвеният обвинителен акт да се приеме за нововъзникнало обстоятелство от значение за делото по смисъла на чл.266 ал.2 предл.2 ГПК?”. Отговорът на този въпрос би бил от значение както за точното прилагане на закона и развитието на правото, така и за изхода на спора, тъй като би дало основание за преценка дали Варненският апелативен съд е допуснал нарушение на процесуалния закон при постановяване на обжалваното решение.
Чрез представено по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК приложение към писмения отговор на жалбата, ответникът по касация РПК”Н.” [населено място] е изразил становище, че липсва основание за допускане на касационен контрол. Поискал е присъждането на разноски. Представено е адв.пълномощно.
Съдебният състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на формулирания по-горе въпрос не е налице, поради следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД, чл.86 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД, обусловени от неизпълнение на договор за изработка (подвид „строителство“). Твърдението по исковата молба на [фирма] е, че е извършил договорените с РПК”Н.” [населено място] строително-монтажни работи (СМР) подробно описани в исковата молба, част от стойността на които възложителят неоснователно е отказал да заплати, поради което освен остатъка от възнаграждението, дължи обезщетение за забава и договорна неустойка.
Последователно подържаната от ответника теза е била, че исковете са неоснователни, тъй като е налице пълно разплащане по завишени цени, независимо, че част от работите не са били изпълнени или са били изпълнение с отклонение в качеството – обстоятелство, което предишният председател на кооперацията не е констатирал, приемайки работата.
Първоинстанционният съд е приел, че искът с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД е основателен за 42173.55 лв., искът с правно основание чл.11620 лв. и искът с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД – за 26671.23 лв. В производството пред въззивния съд РПК”Н. е поискал спиране на производството на основание чл.229 ал.1 т.5 ГПК, поради внесен обвинителен акт срещу управителя и едноличен собственик на капитала на [фирма] и бившия управител на кооперацията за документно престъпление. Инкриминираните документи са издадени във връзка и по повод процесното строителство. Въззивният съд е оставил без уважение искането за спиране. С решението си е приел, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, размествайки доказателствената тежест при оспорване обема, естеството и стойността на действително извършените СМР. Счел е, че исковете са недоказани, поради което е постановил отхвърлително решение по отношение на тях.
Посоченият в изложението процесуалноправен въпрос действително би имал значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – приложното поле на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, ако би имал качеството на обуславящ изхода на спора пред ВнАС. Не се касае за доказателство или обстоятелство от решаващо значение за спора. Наличието на обвинителен акт само косвено се упоменава в тази част на мотивите в която съдът е изложил съображенията си за допуснато от СсОС нарушение на чл.154 ГПК при определяне на доказателствената тежест.
Касаторът ще следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски пред настоящата инстанция, възлизащи на 3600 лв., съобразно заплатеното адв.възнаграждение.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 124 от 10.05.2013 год. по т.д.№ 29/2013 год. на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на РПК”Н.” [населено място] сумата 3600 лв. (три хиляди и шестстотин лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.