О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 840
С., 11.11.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д № 1988 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ПК
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу Решение № 319 от 11.10.2012г. по въззивно гр.д.№ 397/2012г. на ОС Перник, с което е потвърдено Решението по гр.д.№ 5183/2010г. на РС Перник. Първоинстанционният съд е признал за установено по предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] и Ю. И. иск, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата 8 776.43 евро, представляваща част от главницата по запис на заповед от 14.07.2008г., издаден от първия ответник и авалиран от втория, за която е била издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.9 ГПК.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно- въззивната инстанция не обсъдила възражението му за погасяване на обезпеченото със записа задължение за плащане на лизингови вноски по договора за лизинг чрез плащане с платежно нареждане от 24.07.2008г. на сумата 29 044.08лв. Счита, че приетата по делото съдебно счетоводна експертиза е установила дължимите суми от лизингополучателя за периода от издаването на записа /14.07.2008г./ до датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд /31.08.2009г./ и по този начин се е произнесла по съществуване на задължения, които са „извън рамките на въведения с исковата молба период”, за който се иска установяване съществуването на вземането по абстрактната сделка. Възразява, че възприемайки заключението на тази експертиза съдът се произнесъл по недопустимо изменение на иска. Поддържа искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че е разрешен процесуалноправен въпрос като въззивният съд не е обсъдил представеното в първоинстанционното производство писмено доказателство от значение за делото- копие от платежно нареждане от 24.07.2008г., съдържащо данни за плащане по записа на заповед, в резултат на което не зачел погасителният му ефект. Поддържа се, че в нарушение на чл.12 от ГПК въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение и отклонение от практиката на съдилищата- Решение № 91 от 17.11.1971г. по гр.д.№ 73/1971г. на ОСГК и в противоречие с т.4 от ППВС № 7/1965г.
От насрещната страна [фирма], [населено място] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира се заплащането на разноски.
Становище от ответника Ю. В. И. не е депозирано.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима, но предпоставките за допускане на касационното обжалване не са налице.
Съдилищата са сезирани с иск по чл.124,ал.1 във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК- за установяване на част от вземането – 8 776.43 евро, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа документ – запис на заповед от 14.07.2008г., издаден от [фирма], [населено място] за сумата 14 781.96 евро, платим на 01.08.2008г. и авалиран от Ю. И., предявен на 01.08.2008г. Ищецът в исковата молба се е позовал на вземането си по абстрактната сделка. С отговора по чл.131 ГПК касаторът е възразил, че записът обезпечава задълженията му на лизингополучател по договор за финансов лизинг №[ЕИК] със срок от 14.07.2008г. до 31.07.2013г. на лек автомобил, но до размера на вноските, дължими само за една година и е противопоставил възражения за погасяване на задълженията си по договора, като е представил платежни нареждания, включително и това от 24.07.2008г. са сумата 29 044.08лв. Съществуването на това каузално правоотношение, за обезпечението на което е издадена ценната книга е признато от ищеца, но с възражението, че съгласно чл.5.1 от Общите условия към договора за лизинг, обезпечението по Приложение № 2 /записи на заповед, издавани от лизингополучателя и авалирани от управителя му-Ю. И./ „обезпечава всички искове на лизингодателя срещу лизингополучателя по договор за финансов лизинг”. Последователно поддържаната теза на ищеца е, че предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и на установителния иск са дължимите суми по договора за лизинг до датата на депозирането на искането пред заповедния съд- 31.08.2009г., в какъвто смисъл е и била поставената задача към съдебно счетоводната експертиза. Последната е установила, че за периода от подписването на договора за финансов лизинг до 31.08.2009г. ищецът е издал фактури за месечни лизингови вноски, за извършени услуги и сметки за лихви за забава в плащанията до 31.08.2009г., в размер на 70 619.53лв.; съобразно данните от счетоводството на ищеца, лизингополучателят е превел за този период 50 878.59лв., в която е включена и сумата, платена на 24.07.2008г., осчетоводена както следва : 2 640.37лв.-такса управление и 26 403.70лв.-първоначална вноска по договора; неплатеният остатък към 31.08.2009г. е установен от експерта в размер на 19 740.94лв. По поставената от касатора задача, експертизата не е работила, поради непредоставяне от страната на документите, необходими за изпълнението й.
При така заявените становища и установени факти, въззивният е кредитирал заключението на съдебно счетоводната експертиза и е приел, че към 31.08.2009г. е налице само частично плащане на задълженията по лизинговия договор, като неплатеният остатък превишава сумата, за която е поискано издаване на заповед за изпълнение. С оглед на това е мотивирал, че не е установено погасяването на задълженията по договора за лизинг и съответно задължението по абстрактната сделка до размера на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, поради което е потвърдил извода за основателност на иска за съществуване на вземане за 8 776.43 евро.
При така формираните въз основа на възприетата по делото фактическа обстановка изводи на въззивната инстанция, поставеният от касатора като процесуалноправен въпрос е некоректно формулиран. Освен че е твърдение за допуснато процесуално нарушение, което не може да обоснове наличието на общата предпоставка за касационното обжалване, той е основан на неправилно интерпретиране на изводите на окръжния съд. Последните са обусловени от становището, че и след плащането на сумата 29 044.08лв., към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК и на исковата молба по чл.422 ГПК, лизингополучателят има непогасени задължения по договора за лизинг, съответно остава задължен и по абстрактната сделка. Въпрос на изпълнение на доказателствените задължения в процеса е установяване на спорния факт дали обезпечителната функция на процесната ценна книга се разпростира само върху едногодишния период от съществуването на каузалното правоотношение, за което доказателства не са ангажирани и противопоставеното възражение на ищеца, основано на клаузата на чл.5.1 от ОУ за гаранционната й функция по отношение на всички задължения, произтичащи от договора за целия срок на действието му.
Непосочването на правен въпрос е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване, тъй като принципът на диспозитивното начало изключва възможността да бъде формулиран от касационната инстанция в стадия на производството по чл.288 ГПК. Релевантните за правилността на решението касационни основания не могат да бъдат същевременно и общо основание за достъп до касация. Касаторът не извежда правния въпрос по предмета на спора, произнасянето по който е обусловило изводите за уважаването на иска, което води до невъзможност касационното обжалване да бъде допуснато.
С оглед изхода на настоящото производство, касаторът следва да заплати на „Х. А. –А. А.”, [населено място] поисканите и доказани разноски за адвокатско възнаграждение 951.49лв.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 319 от 11.10.2012г. по въззивно гр.д.№ 397/2012г. на ОС Перник.
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на Х. А. –А. А.”, [населено място] разноски за настоящото производство – 951.49лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.