4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 12.03.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 573 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 във вр. с чл.229,ал.1,т.4 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] против определението от 04.01.2017г. по в.ч.гр.д. № 539/20017г. на ОС Монтана, с което е потвърдено определението по гр.д.№ 3008/2017г. на РС Монтана за спиране на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК на производството по това дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д.№ 3176/2015г. на Софийски градски съд. Предмет на касационната жалба са и разноските за частното въззивно производство, които банката е осъдена да заплати.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Твърдението е, че въззивната инстанция не е мотивирала становището си за преюдициалност на спора по висящото пред СГС производство и не е посочила критерии, въз основа на които е преценила, че производството пред РС Монтана е обусловеното дело, както и че не е посочила кои са обстоятелствата, които са обуславящи за правилното решаване на спряното дело.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроси, „решавани в противоречие с практиката на ВКС и от значение за развитието на правото“: 1/ Длъжен ли е съдът, постановяващ спиране на производството на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК да се обоснове на какво основание е счел, че едното дело е преюдициално, а другото е обуславящо или е достатъчно да се уважи, респ. да се отхвърли молбата за спиране; 2/ Когато в един съд се разглежда производство по прогласяване нищожност на договорни клаузи с последиците от това, а в друг съд се разглежда производство по прогласяване нищожността на същите клаузи на същия договор на същите основания, но ведно с това се разглежда наличието на предсрочна изискуемост на суми по договор за кредит, налице ли е преюдициалност, и ако – да, кое от двете дела е „преюдициално“, а кое – „обуславящо“.
В писмен отговор ответницата Е. А. оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на частната касационна жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е констатирала, че предмет на висящото пред СГС производство по гр.д.№ 3176/2015г. е главен иск за прогласяване нищожността на договора за кредит от 18.12.2007г. и евентуални искове за прогласяване нищожност на клаузи от допълнителното споразумение, както и искове за установяване на недължимост на част от главницата по кредита, на възнаградителни лихви и такси; че предмет на спряното производство е иска за установяване на вземането при издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417,т.2 ГПК за дължими суми по същия договор за кредит, който е обявен за предсрочно изискуем; че в отговора на исковата молба пред РС Монтана ответницата се е позовала на същите основания за нищожност на договора за кредит, съотв. на отделни негови клаузи, които са предмет на исковата й молба, въз основа на която е образувано гр.д.№ 3176/2015г. на СГС, І г.о., 2 състав, както и че в отговора на исковата молба в производството по чл.422 ГПК е оспорвала дължимостта на плащания по кредита /възнаградителни лихви и др./, които също са предмет на предявените от нея срещу банката установителни искове.
При тази данни съставът на ОС Монтана е обосновал, че преценката за действителността на договора за кредит и на отделни негови клаузи е обуславяща за извода относно съществуването и размера на вземанията в производството по иска по реда на чл.422 ГПК. Приел е, че е налице връзка между двете дела както по отношение на страните, така и относно предмета на спора им. Въззивната инстанция е потвърдила извода, че разрешаването на спора пред СГС има преюдициално значение по отношение на спора пред РС Монтана. За неотносими са счетени доводите на банката в частната въззивна жалба, че предметът на двете дела е различен. Мотивирано е, че за да бъде спряно производството на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК, не е необходимо наличие на пълен идентитет между предмета на две дела, а е достатъчно да се установи връзка между тях. Съставът на ОС се е позовал на мотивите на ТР №8/2013 от 07.05.2014г. на ОСГТК на ВКС – че преюцициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. За неоснователно е счетено и възражението на банката, че установяването наличието на предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем няма връзка с решението на СГС. Мотивирано е, че при съобразяване на нищожността на договора или негови клаузи, при преизчисляване на вземанията по договора за кредит при действително дължимите главница и лихви, а не при увеличените такива, ще се установи дали има просрочени вноски и дали е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, а спирането на производството ще гарантира стабилитета на съдебните решения по двата спора.
Искането за допускане на обжалването е неоснователно.
Първият въпрос не е правен, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения – на задължението за мотивиране на съдебния акт. Такова нарушение /което очевидно не е налице с оглед възпроизведените мотиви на въззивния акт/ е основание за касационно обжалване, а не основание за допускане на факултативния касационен контрол.
Не следва да се допусне частното касационно обжалване и по втория въпрос. Той е предпоставен от тезата на банката, че въпросът за предсрочната изискуемост на кредита не е въведен в производството по висящото пред СГС дело. Тази теза е приета за основателна, но паралелно с това въззивната инстанция е изложила ясни и подробни мотиви, че при прогласяване нищожността на договора, респ. на негови отделни клаузи, респ. уважаване на установителния иск за недължимост на част от задълженията по кредита, на изследване в производството по реда на чл.422 ГПК ще подлежи въпросът какъв е размерът на задължението, размерът на месечните погасителни вноски, с оглед преценката дали са били налице обективните предпоставки за настъпване предсрочната изискуемост на кредита, кога е възникнало задължението за предсрочното му издължаване и какъв е размерът му. Втората част от въпроса е правно неиздържана, а и въззивната инстанция не се е произнасяла по въпроса дали производството по реда на чл.422 ГПК е преюдициално по отношение на установителния иск за нищожност. Съществено за даденото от въззивния съд разрешение по искането за спиране на производството по делото е обстоятелството, че с отговора на исковата молба ответницата своевременно е въвела в спора същите възражения, на които е основала исковете си за нищожност и за недължимост на суми по договора за кредит и по този начин пред районния съд са поставени за разглеждане същите спорни факти, които са предмет на делото пред СГС.
Самостоятелно основание за невъзможност касационното обжалване да бъде допуснато е ненадлеженото въвеждане на допълнителната предпоставка. Противоречие с практика на ВКС не е доказано, а основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК не се изчерпва с формулировката, че въпросът е от значение за развитието на правото. Ако е налице практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, това изключва приложното поле на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Не може да бъде предмет на частна касационна жалба определението в частта относно отговорността за разноски за въззивното производство.
За настоящото производство банката следва да бъде осъдена да заплати адвокатско възнаграждение за осъщественото от адв. Д. З. Д. от САК безплатна адвокатска помощ на основание чл.38,ал.1,т.2 във вр. с чл.38,ал.2 ЗА за изготвянето на отговор на частната касационна жалба в размер на 500лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определението от 04.01.2017г. по в.ч.гр.д. № 539/20017г. на ОС Монтана, постановено по частната въззивна жалба на [фирма] срещу спирането на първоинстанционното производство на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК .
Осъжда [фирма] да заплати на адв. Д. З. Д. от САК адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ в размер на петстотин лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: