1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 794
София, 06.11.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 3215 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищците Р. Ч. и Н. Ч. против Определение № 1296 от 23.04.2014г. по ч.гр.д.№ 2558/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено Определение № 4732 от 12.03.2013г. по гр.д.№ 527/2012г. на СГС, 6 състав за връщане като недопустима и прекратяване на производството по исковата молба на Ч. срещу [фирма] и [фирма] за прогласяване нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в нот.акт № 197/15.10.2007г. по нот.дело № 362/2007г.
За да потвърди определението, въззивната инстанция е изложила собствени съображения за недопустимостта на иска, като е приела, че ищците нямат правен интерес от установяване на твърдяната нищожност на учредената ипотека, тъй като самите те посочват, че по отношение на ипотекирания имот е реализирана публична продан, а съгласно императивната норма на чл.175,ал.1 ЗЗД, с извършването й, всички ипотеки, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват. Мотивирано е, че процесната ипотека е погасена по силата на закона и при уважаването на иска не биха могли да настъпят правните последици на чл.34 ЗЗД, поради което липсва интерес от установяване нищожността на акта за учредяването й. Отсъствието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск е обосновало извода за връщане на исковата молба на основание чл.130 ГПК.
С частната касационната жалба се иска отмяна на определението. Твърдението е, че САС не е съобразил фактите, че на една и съща дата ищците са учредили две ипотеки върху имота си с два нотариални акта: № 196/15.10.2007г. по нот.дело № 361/2007г. като обезпечение на задължението на кредитополучателя [фирма] за сумата 200 000лв. и № 197/15.10.2007г. по нот.дело № 362/2007г. за обезпечение задължението на същия кредитополучател за сумата 80 000 евро, но принудителното изпълнение било предприето по втората ипотека- тази, установяването на чиято нищожност се претендира в процеса. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК е поставен въпросът: когато принудителното изпълнение е насочено върху недвижим имот по вписана втора по ред договорна ипотека между едни и същи страни, но за различни вземания, приложима ли е нормата на чл.175,ал.1 ЗЗД при публична продан на недвижимия имот. Допълнителната предпоставка е аргументирана с твърдението, че произнасянето от ВКС ще е от значение за правоприлагането и за развитието на правото.
С писмен отговор [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на частната касационна жалба.
Становището на състава на ВКС, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване произтичат от следното: При формулирането на въпроса жалбоподателите изхождат от твърдението си, което не намира опора в данните по делото, че принудителното изпълнение било насочено върху недвижимия имот на основание вписаната втора по ред договорна ипотека. Данните от приложените книжа от изпълнителното дело са, че то е образувано въз основа на два изпълнителни листа за неизпълнени задължения на [фирма] по двата договора за кредит, обезпечени с учредени от ищците две ипотеки върху един и същ имот -първа по ред с нот.акт 196 от 15.10.2007г. по нот.дело 361/2007г. и втора по ред с нот.акт 197 от 15.10.2007г. по нот.дело № 362/2007г. Независимо от това, при безспорния факт, че публичната продан на ипотекирания имот е реализирана и постановлението за възлагане е влязло в сила, и купувачът не е поел ипотеката /т.е. не налице изключението, предвидено в чл.175,ал.2 ЗЗД/, изводите на въззивната инстанция за липсата на правен интерес у ищците са изцяло съобразени с непротиворечивата съдебна практика по приложението на чл.175,ал.1 ЗЗД – че с извършената публична публичната продан са погасени всички ипотеки върху имота /както и всички вещни права, учредени след първата ипотека поради тяхната непротивопоставимост на ипотекарния кредитор/; купувачът купува имота чист от вещни тежести и погасяването на ипотеките е в интерес и на собственика на ипотекирания имот; при погасяването на учредените ипотеки съобразно правилото на чл.175,ал.1 ЗЗД, липсва правен интерес от установяване нищожност на договор за ипотека, която не съществува по силата на закона и благоприятно решение по чл.26 ЗЗД няма да защити субективно право.
Тъй като нормата на чл.175,ал.1 ЗЗД е ясна и приложението й не провокира противоречива съдебна практика, а създадената не се нуждае от промяна, не е налице поддържаното допълнително основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Разноски за ответната страна не се присъждат, тъй като такива не са претендирани.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 1296 от 23.04.2014г. по ч.гр.д.№ 2558/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.