О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
София, 14.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1506 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу Решение 53 от 01.03.2017г. по в.т.д.№ 674/2016г. на АС Пловдив, с което е потвърдено решението по т.д. № 874/2015г. на Пловдивския ОС за осъждането на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата 30 728.12лв. неустойка за забава в изграждането на третия етап от строителството /навес на метална конструкция/ на основание чл.39,ал.1 от договора за възлагане на СМР от 11.09.2013г., ведно със законната лихва от завеждането на иска.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Твърди се, че въззивното решение е постановено по непредявен иск – ищецът се е позовал на пълно /цялостно/ неизпълнение на навеса, а съдилищата разгледали и уважили иск за заплащане на неустойка за забавено изпълнение.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ Има ли разлика между неустойка за пълно неизпълнение /компенсаторна/ и неустойка за забавено изпълнение /мораторна/. Поддържа се, че твърдението на ищеца е за неизпълнение /налично и към датата на завеждането на исковата молба/ на третия етап от строителството /навес на метална конструкция, съгласно линейния график/ , а съдът уважил иска поради забава в строителството. 2/ Ако е налице такава разлика, допустимо ли е предявен иск за договорна неустойка за цялостно неизпълнение без надлежно извършена в процеса промяна и уточнение, такъв иск да бъде уважен като иск за забавено изпълнение; 3/ При въведен като предмет на делото иск за присъждане на неустойка за забава в изпълнението на задължението, свързано с определен срок за изпълнение, следва ли ищецът задължително да посочи претенцията си по срока като конкретен период на забавата или същият може да бъде изчисляван, съобразяван „задочно” от съда с мотивите му, и влияе ли подобна практика на правото на защита на ответника. 4/ „Обвързан ли е съдът с конкретния вид на неустойка, претендиран с исковата молба и при наведени обстоятелства за него, петитум и доказателствени искания и следва ли те да покриват фактическия състав на предвидените с процесния договор вид неустойки, ако не, каква следва да бъде съдбата на предявения иск /уважен -отхвърлен”. 5/ Налице ли са условията на чл.92 ЗЗД за присъждане на неустойка за забавено изпълнение на задължението на строителя да построи обекта в уговорения срок, ако неизпълнението се дължи и на допуснато виновно неизпълнение на възложителя. Посочва се, че съдът неправилно е приел, че възложителят не е допуснал виновно неизпълнение и неправилно е приложил разпоредбата на чл.96,ал.1 ЗЗД; че изградил решението си само на акт за извършване на СМР, което „съставлява съществен процесуалноправен въпрос, поради което решението противоречи на практиката на ВКС”. 5/ Следва ли се неустойка на неизправната страна -възложител по договора за СМР при положение, че приетата работа не е била заплатена и при условие, че въпреки, че възложените СМР са били извършени фактически в срок и за приемането им е бил канен, същият не е приел и заплатил. Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК като цитира решенията по т.д. № 3118/2014г. на ІІ т.о., по гр.д. № 5278/2013г. на І г.о., по т.д.№ 58/2014г. на ІІ т.о., по т.д.№ 2481/2013г. и по т.д.№ 2617/2013г.
В писмен отговор ищецът [фирма] оспорва основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
В исковата молба възложителят е твърдял, че съгласно линеен график – приложение № 2 към договора за строителство, ответникът следвало да изпълни третия етап от строителството – навес на метална конструкция в срок до 30.11.2013г., но и към момента на предявяване на иска /28.12.2015г./, това не е било изпълнено, поради което дължи неустойка на основание чл.39,ал.1 в размер на 10 % от стойността на договора /30 728.12лв./. Поддържал е, че забавата е считано от 30.11.2013г. и петитумът е за заплащане на исковата сума като дължима неустойка за забава. Първоинстанционният съд се е произнесъл по иск за заплащане на неустойка за забава, такава е и дадената от въззивната инстанция квалификация на предявения иск.
Въззивната инстанция е констатирала, че крайният срок за изпълнението на покрива на металната конструкция е 30.11.2103г. и че за изпълнението и приемането на строително монтажните работи на обекта са били съставени три протокола на обща стойност 366 723.05лв. с ДДС, всичките от 25.02.2014г. и че основният спор между страните е, налице ли е забавено изпълнение като предпоставка за реализиране на отговорността на изпълнителя за неустойка по чл.39,ал.1. Мотивирано е, че уговореният в линейния график срок не е променян, че събраните доказателства, вкл. и заключението на техническата експертиза установяват, че приемането на СМР във връзка с изграждането на навеса е извършено с два от протоколите на 25.02.2013г. – два месеца след уговорения краен срок.
Обсъдено е възражението на ответника за допълнително възложени СМР и е прието, че във връзка с изграждането на навеса действително е поръчано извършването на допълнителни строителни дейности, които са били изпълнени. Мотивирано е, че не е установено страните да са договаряли нов срок за изпълнението им, поради което и за тях е важим същият краен срок. За неоснователно е счетено възражението за недължимост на неустойката заради забава на кредитора, основаващо се на довода за частично неизпълнение на задължението за заплащане на възнаграждението. Прието е, че обстоятелството за неплатена част за извършени дейности е неотносимо към спорното правоотношение. Аргументирано е, че задължението за неустойка е самостоятелно и не е обвързано с изпълнението на насрещно задължение на възложителя за заплащане на цената на извършените и приети СМР; че единствено условие за възникването му е забавеното изпълнение. За неоснователно е прието и възражението, че исковата молба не съдържа определяне на периода, за който се търси неустойка. Обосновано е, че неустойката по чл.39,ал.1 /при забава от страна на изпълнителя за извършване на строителството в сроковете по чл.5, изпълнителят дължи неустойка за всеки просрочен ден в размер на 0.5% от стойността на договора, но не-повече от 10% от същата стойност / е за забавено изпълнение и размерът й се определя като процент от стойността на договора при уговорен краен размер и че пределната стойност се достига на двадесетия ден. Обсъдено е, че ищецът е поискал присъждане на неустойка в максимално уговорения процент и ясно е посочил началната дата на периода на забавата 30.11.2013г. и макар твърдението, че възложените работи не са били изпълнени към датата на завеждането на иска, да е опровергано от представените протоколи за приемане от 24.02.2014г., е налице забавяне с повече от 20 дни от падежа, поради което неустойката се дължи в максимално уговорения претендиран размер.
Отсъства основание за преценка въззивното решение да е недопустимо като постановено по непредявен иск, поради което и не е налице основание за допускане на обжалването за проверка дали решението страда от такъв порок. Исковата молба съдържа ясни и непротиворечиви твърдения, че претендираната неустойка е за забавено изпълнение на третия етап от строителството, чийто падеж /начална дата/ е 30.11.2013г. и че забавата продължава и към завеждането на иска. Въпросът до кога е продължила забавата е от значение за основателността на иска и е ирелевантен от гледна точка на преценката за редовността на исковата молба и очертания с нея период на забавата. Не е налице несъответствие между посочения с исковата молба /с обстоятелствената част и петитума/ предмет на търсена защита и разгледания от съдилищата спор, поради което не съществува вероятност да е налице произнасяне по непредявен иск.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване по първите четири въпроса, тъй като те са основани също на тезата, че претендираната с исковата молба неустойка е такава за пълно неизпълнение. Твърдение на касатора, а не установим от исковата молба факт, е виждането, че ищецът е претендирал компенсаторна, а не мораторна неустойка, поради което четирите въпроса са хипотетични.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по последните два въпроса произтича от обстоятелството, че те са предпоставени от разбирането на касатора, че изпълнението на задължението за плащане на възнаграждението е обуславящо извършването на строителството в срок, както и че забава в строителството не е налице, защото възложителят не е оказал съдействие за приемане на работата. Преценката дали неизпълнените от ищеца задължения са насрещни спрямо задължението на ответното дружество, за чието неизпълнение се претендира неустойката, е въпрос, касаещ правилността на обжалвания акт, тъй като същият предпоставя извършването на проверка относно правилността на извода за отсъствие на връзка на обусловеност между неизпълнените от страните задължения, което не може да се обсъжда в производството по чл. 288 ГПК. Съдът е обосновал извода за дължимост на неустойката именно с отсъствието на причинна връзка между неизпълнението на задълженията, излагайки съображения, че в случая неизпълнението на задължението на възложителя не е обусловило забавата на изпълнителя по договора за СМР, а същевременно касаторът изобщо не е въвел доводи за наличие на връзка между двете насрещни задължение – твърдение, че плащането на възнаграждението е предпоставка за изграждане на процесния обект в срок. Възивната жалба не съдържа оплаквания, основани на възражението за неоказване на съдействие от възложителя за приемане на извършената работа и въззивната инстанция не се е произнасяла по този въпрос.
Поради необосноваване на основната предпоставка за допускане на обжалването, безпредметно е преценката за наличието на допълнителните предпоставки, на които касаторът се позовава.
Разноски за производството не са претендирани от ответната страна.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение 53 от 01.03.2017г. по в.т.д.№ 674/2016г. на АС Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: