О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
София, 22.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2342 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017г.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] /н/ срещу Решение № 509 от 06.03.2017г. на САС, 13 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 3727/2015г. на СГС, ТО, 2 състав за отхвърляне на молбата на същото дружество по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма], [населено място].
Въведените касационни основания са по чл.281,т.3 ГПК. Оспорва се правилността на извода, потвърден от САС, за отсъствие на материалноправна легитимация на дружеството молител по чл.625 ТЗ да иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника си, тъй като предявеното вземане на кредитора не се отнася и не произтича от търговска сделка, а е възникнало от извъндоговорно основание като отговорност за разноски, направени от молителя в рамките на исковото производство по т.д.№ 95/2012г. на ОС Враца. Поддържа се, че въпреки принципно правилното възприемане на правната същност на отговорността за разноски, въззивният съд неправилно стигнал до заключение, че присъдените разноски по иск за съществуване на договорно вземане, не се намират в пряка връзка със сделката, от която произтича спорното вземане и не се отнасят до нея. Позовавайки се на новата редакция на чл.608,ал.1,т.1 ТЗ, касаторът счита, че задължението е възникнало за [фирма] като пряка и непосредствена последица от поведението му, състоящо се в предявяване в производството по несъстоятелност на [фирма] на несъществуващи вземания, произтичащи от недействителни клаузи на договор за наем, който в случая е търговска сделка, а искът по чл.694 ТЗ, предмет на разглеждане по т.д.№ 95/2012г. на Врачанския ОС, е свързан именно с претендираното неизпълнение на договора за наем и последиците от неизпълнението. Прави се аналогия с отговорността за вреди при нищожност на договора като вид деликтна отговорност с отговорността за разноските в гражданското съдопроизводство. Искането е за отмяна на решението на САС и потвърденото първоинстанционно решение и уважаване на молбата по чл.625 ТЗ със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по въпросите:
Отнасят ли се до сделката, от която произтича признатото за несъществуващо с влязло в сила съдебно решение предявено вземане на кредитор, разноските за защита по образуваното дело за установяване несъществуването на вземането му и представляват ли основание по чл.608,ал.1,т.1 ТЗ за обявяване на мнимия кредитор в неплатежоспособност при наличие на останалите законови предпоставки. Поддържа се, че е необходимо да се изясни кои парични вземания се считат за отнасящи се до търговска сделка и в каква причинно следствена връзка следва да се намират с нея, за да се квалифицират като такива; дали това са само вземанията, свързани с действителността, изпълнението, неизпълнението, прекратяването, унищожаването, развалянето, или последиците от прекратяването на търговската сделка, обуславяща възникването на паричното вземане в полза на молителя, или се обхващат и онези вземания, свързани със съдебното установяване на несъществуването на претендираните вземания по търговска сделка като например вземанията за съдебно деловодни разноски. Становището е, че исковото производство е средство за защита на материални права и след като едната страна с поведението си по предявяване на несъществуващи вземания в производството по несъстоятелност на другата е дала повод за завеждането на търговско дело, по което с влязло в сила решение е признато за установено, че предявените вземания не съществуват, то без съмнение разноските по водене на делото се явяват пряка и непосредствена последица от противоправното поведение и следва да се считат за парично вземане, отнасящо се до търговска сделка, от която мнимия кредитор черпи права.
Вземането за разноски по чл.78 ГПК, възникнало по исков процес за съществуването на вземане по търговска сделка, явява ли се пряка и непосредствена последица от изпълнението, съотв. неизпълнението й. Поддържа се, че изменението на разпоредбата на чл.608,ал.1,т.1 ТЗ е с цел да се разшири кръгът на лицата, легитимирани да сезират съда с молба по чл.625 ТЗ, което предполага разширително тълкуване на нормата в новата й редакция и признаване легитимация и на кредитор, което вземане не е породено пряко от неизпълнение на търговска сделка, но се отнася до недействителност на такава, макар и частична.
Писмен отговор от насрещната страна не е постъпил.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
[фирма] е подало молба по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма], посочвайки, че е кредитор на ответното дружество с изискуемо парично вземане, отнасящо се до търговска сделка – присъдени съдебни разноски с решение №31 от 15.03.2013г. по т.д.№95/2012г. на Окръжен съд Враца в размер на 16 265 лв. Молителят е поддържал, че това вземане обуславя правото му да поиска откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. По съображения за лошото финансово състояние е поискано постановяване на решение по чл.630,ал.1 ТЗ.
Съставът на САС е мотивирал, че за основателността на молбата по чл.625 и сл.ТЗ е необходимо да бъде установено, че молителят е материално-правно легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност на ответника- търговец, т.е. че е негов кредитор по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ, както и че ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност /чл.608 ТЗ/ и/или свръхзадълженост /чл.742, ал.1 ТЗ/, което е трайно, а не е моментно. Приел е за установено, че молителят се легитимира настоящото производство като кредитор на ответното дружество с вземане за съдебни разноски по т.д.№95/2012г. по описа на ОС Враца. Обсъдил е, че с влязло в сила решение по т.д.№95/2012г. по описа на ОС Враца е прието за установено по реда на чл.694 ТЗ по предявени искове от Бизнес иконационен център С.”АД, че вземанията на [фирма], представляващи главници по записи на заповед и законна лихва и неустойка по договор за наем от 19.01.2007г., приети в производството по несъстоятелност на длъжника [фирма], не съществуват и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] съдебни разноски в размер на 16 265лв.
Въз основа на тези безспорни факти САС е приел от правна страна, че молителят е кредитор на ответното дружество, но не и кредитор по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ – с парично вземане, породено от или отнасящо се до търговска сделка /включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й/. Мотивирал е, че вземането за съдебни разноски е самостоятелно вземане по облигационно правоотношение, регламентирано от процесуалния закон; че тази отговорност е извъндоговорна, произтича от осъществяването на едно процесуално правоотношение; че с оглед целта й – поправяне на вредите, причинени от неоснователно предизвикан правен спор, по своето правно естество представлява по скоро деликтна отговорност, но за разлика от отговорността за непозволено увреждане, отговорността за разноски е обективна – безвиновна, /освен ако по исков ред не се установи злоупотреба с право, т.е. ако недопустимият или неоснователен иск е предявен недобросъвестно с цел да увреди ответника, в който смисъл е решение №189/20.06.2014г. по гр.д.№5193/2013г. на ВКС, ІV ГО/. Прието е, че и в двете хипотези отговорността за разноски не е свързана с предмета на спора, а с неговия изход – страната, чийто иск е отхвърлен или производството, по чийто иск е прекратено, дължи на ответната страна всички направени от нея съдебни разноски по делото – чл.78 ГПК. За неоснователно е счетено възражението на въззивника, че вземането за съдебни разноски е извъндоговорно, но свързано с търговска сделка – договора за наем. Мотивирано е, че източник на отговорността за разноски е съдебното решение, а основанието – уважаването на предявения иск; че отговорността е резултат от развитието на едно процесуално правоотношение и няма връзка с търговските отношения между страните; че тази отговорност е функция на процесуалното поведение на страните и цели да обезщети ищеца, чийто иск е уважен като основателен, за направените разходи по водене на делото. Така е обосновано, че молителят няма качеството кредитор на ответника по търговска сделка по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ, не е активно легитимиран да претендира откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество, а липсата на активна материално-правна легитимация води до неоснователност на молбата по чл.625 ТЗ. По тези съображения се са обсъждани доказателствата за финансово-икономическото състояние на ответното дружество.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
По тълкуването на разпоредбата на чл.608,ал.1,т.1 ТЗ – за преценката дали въведеното в молбата по чл.625 ТЗ вземане, с което молителят обосновава качеството си на кредитор, легитимиран да инициира откриване на производство по несъстоятелност, се отнася до търговска сделка по смисъла на чл.608,ал.1,т.1 ТЗ, е налице произнасяне по реда на чл.290 ГПК /Решение № 143 по т.д.№ 937/2015г. на І т.о./, поради което не е налице въведената от касатора допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. По въпроса относно характера на отговорността на разноските, присъждани на основание чл.78 ГПК, е също налице трайно установена съдебна практика, което също изключва основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е съпоставила приложимата норма – чл.608,ал.1,т.1 ГПК с правната характеристика на отговорността за разноски по чл.78 ГПК и с нейния източник. Тълкувани във връзка една с друга, двете разпоредби са ясни, не провокират противоречива съдебна практика. След като отговорността за разноски има за източник съдебното решение и за нея е ирелевантен предметът на спора, по който разноските са присъдени, изключена е основателността на тезата, че съдебните разноски, могат да се отнасят до търговска сделка по смисъла на чл.608,ал.1,т.1 ТЗ, дори и те да са присъдени по търговски спор.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 509 от 06.03.2017г. на САС, 13 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: