1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
София, 09.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на пети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1472 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от ищеца [фирма] против Определение № 667/06.03.2015г. по в.ч.т.д.№ 889/2015г. на САС, ТО, 11 състав, с което е потвърдено определението по т.д.№ 5344/2014г. за прекратяване на основание чл.119,ал.3 във вр. с чл.105 ГПК на производството, образувано пред СГС и изпращане на делото по подсъдност на Благоевградския ОС-местно компетентния съд по седалището на ответника [фирма], [населено място].
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението. Твърдението е, че приложение за определяне местно компетентния съд следва да намери разпоредбата на чл.111 ГПК-искът за парични вземания на договорно основание може да бъде предявен и по настоящия адрес на ответника. Твърдението е, че основният офис на ответника е на [улица] [населено място], който е и настоящ адрес на този търговец по аналогия с настоящия адрес на физическите лица. Местоизпълнението на договора също било на територията на [населено място]. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на обжалването по процесуалноправния въпрос: Може ли да се приложи по аналогия чл.111 ГПК за търговските спорове като за настоящ адрес да се приеме основният офис на дружеството, който се намира в [населено място].
С обжалваното определение е потвърдена правилността на приетия по възражението на ответника отвод за местна неподсъдност на делото пред СГС на основание чл.119,ал.3 във вр. с чл.105 ГПК по съображения, че адресът управление на ответника се намира в [населено място]-в района на Благоевградския ОС.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно поради принципното правило, че специалната подсъдност е изборна, тя е предоставена на определени лица и може да бъде приложена само когато ищецът е основал подсъдността пред сезирания от него съд с наличието на визираните в конкретната специална норма предпоставки /в този смисъл Определение 1019 по ч.т.д.№ 783/2012г. на ІІ т.о. на ВКС/. Такова обосноваване в конкретния случай липсва-в исковата молба не са изложени никакви съображения за избора на СГС като местно компетентен съд. Посочването като адрес на управление на ответното дружество [фирма] в [населено място], [улица] същевременно посочване като негово седалище [населено място], [улица] е правно неиздържано, тъй като чл.12 ТЗ ясно посочва, че седалището е населеното място, а адресът на търговеца е адресът на управлението на дейността му, които са вписани в Устава и в ТР-в случая [улица] [населено място]. При неупражнено надлежно право на избор на местна подсъдност, която да дерогира общата, искането за допускане на касационното обжалване за тълкуване на ясната норма на чл.111 ГПК, която изрично визира критерия „настоящ адрес”, какъвто е изключено да има юридическо лице, е неоснователно. Понятие „основен офис” /който само по твърдение на касатора бил в София/ като белег за изборна местна подсъдност, процесуалният закон не познава. В случая няма и позоваване на релевантния за изборната подсъдност критерий /местонахождение на клон/ по чл.108,ал.1, изр.второ ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 667/06.03.2015г. по в.ч.т.д.№ 889/2015г. на САС, ТО, 11 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.