4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София, 25.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1864 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответниците В. Г. М. и И. С. М. против Решение 827 от 05.02.2015г. по в.гр.д.№ 17233/2013г. на СГС, Въззивно отделение, Втори „Д“ състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 36696/2011г. на СРС, 27 състав за признаване за установено по предявения от [фирма] против В. М. и И. М. иск по реда на чл.422 ГПК във вр. с чл.79 сл. ЗЗД, че ответниците дължат на банката сумата 16 489.77лв. главница по договор за револвираща кредитна карта от 12.08.2004г., както и сумата 4 452.23лв.-договорна лихва, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК по ч.гр.д.№ 21922/2008г. на СРС.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Основното оплакване е срещу извода на съдилищата, че банката е установила предаването на кредитната карта в изпълнение на сключения договор. Считат, че представения от банката протокол не удостоверява факта, че ответницата е получила картата със съответния пин код и е могла да извърши с нея тегленията от А., установени от експертизата.
В „допълнение на касационна жалба след дадени указания“, което касаторите считат, че представлява такова по чл.284,ал.1,т.3 ГПК е преповторено буквално съдържанието на касационната жалба-касационните основания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост и доводите за това. Касаторите считат, че са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК, тъй като съдебната практика предпоставяла, че когато е поискано издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, „той трябва да съществува и да доказва точно на кого е предадена сумата, която банката твърди, че е изтеглена с твърдяната чрез предаването на картата, защото по делото категорично е установено, че парите са теглени само чрез електронната карта.“ Посочва се, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е „фактът“ дали съдът ще приеме, че една банка може да не подпише протокол и други документи, удостоверяващи предаването на банковата карта, и въпреки това съдът да приеме, че банковата карта е предоставена. Позовава се на приложени опредения, постановени във връзка с обжалване на разпореждания на заповедния съд за отказ от издаване на заповеди за изпълнение, произтичащи от неизпълнени задължения по договор за кредит
Писмен отговор от насрещната страна не е постъпил.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е констатирала наличието на валиден договор от 12.08.2004г. за револвираща кредитна карта, сключен между банката, ответницата М. като картодържател и И. М. и [фирма]-солидарни длъжници, по силата на който картодържателят и солидарните длъжници са се задължили ежемесечно до 15 число да възстановят изразходените суми /или поне минималната погасителна вноска/. Приела е за установено, че картовата сметка е открита в деня на подписване на договора, че картата е ползвана за първи път на 15.09.2004г. и че с нея единствено са теглени суми банкомати, че блокирането й е извършено на 16.12.2004г., тъй като по нея не е имало средства. Обсъдено е, че вещото лице е установило съответствие между сумата за която е издадена заповедта и дължимата. Отчетено е, че поради неизпълнение на договорените задължения-използване на неразрешен кредитен лимит, кредитът е станал предсрочно изискуем. За неоснователни са приети възраженията, че липсват доказателства за предаване на картата на картодържателя – обсъден е представеният протокол, който не съдържа дата, но има подпис на В. М., чиято автентичност не е оспорена и опровергана и в който са вписани обстоятелства за получаването на банковата карта с надлежно посочен номер, ведно с „пин-код“.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването пряко произтича от отсъствието на какъвто и да било въпрос и то с характеристиката на правен по обуславящото изхода и въведено в предмета на спора произнасяне от СГС.
За касационната инстанция не съществува задължение да извежда правен въпрос от оплакванията за неправилност на решението или от твърденията на касатора по фактите, които той счита за установени или недоказани. Необосноваването на общата предпоставка е достатъчно да обуслови извода за неоснователност на искането за допускане на обжалването.
Извън горното, при излагане на становището си касаторите не държат сметка, че неубедителността на твърденията им, че картата не е получена и ползвана, явства от обстоятелството, че банката е упражнила правото си на незабавно инкасо /за което ищцата е дала изрично съгласие при сключването на договора/ и от наличните средства по основната разплащателна сметка служебно е погасила дебита по картата до размер на 1 299.64лв. на дати 13.08.2004г., 15.10.2004г., 15.11.2004г., 12.08.2005г. и 11.08.2006г. Няма данни за противопоставяне на действията по служебното инкасиране на суми от разплащателната сметка за покриване на задълженията по картовата сметка, което опровергава защитната теза на картодържателя и солидарния длъжник.
Разноски за насрещната страна не се присъждат-не са искани и доказани.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение 827 от 05.02.2015г. по в.гр.д.№ 17233/2013г. на СГС, Въззивно отделение, Втори „Д“ състав,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: