3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№611
София, 27.09.2013год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Ирина Петрова
Костадинка Недкова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д.N 3073 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца Д. П. С. срещу Определение № 307 от 14.05.2013г. по въззивно частно търговско дело № 254/2013г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено определението на Варненския ОС от 04.02.2013г. за спиране на производството по т.д.№ 237/2010г. на основание чл.229, т.4 ГПК- до приключване на производството по т.д.№ 229/2010г. по описа на същия съд.
В частната касационна жалба са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Поддържа се, че не е налице връзка на преюцициалност, тъй като предмет на спряното производство е искане за присъждане, на основание чл.125,ал.3 ТЗ, на дружествения дял на ищеца като изключен на 02.11.2009г. съдружник в [фирма], [населено място]. Предмет на т.д.№ 229/2010г. е иск, предявен от Д. С. за установяване нищожност на отчуждителни сделки с предмет –имоти на дружеството, извършени на 11.12.2009г. Според касатора, задължението на дружеството да изплати дружествения му дял на база междинния баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяването на членството му в дружеството, т.е. към 30.11.2009г., изключва обусловеността на спора за имуществените последици от изключването му, от изхода на делото, с предмет оспорване действителността на разпоредителните сделки, извършени в по-късен момент. В изложението към частната касационна жалба при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК /противоречие с Решение № 64 от 09.06.2009г. по т.д.№ 504/2008г. на ІІ т.о. и Решение № 224 от 10.09.2010г. по т.д.№ 765/2008г. на ІІ т.о. на ВКС/ е формулиран правният въпрос, свързан с начина на уреждане на имуществените последици от прекратяването на членственото правоотношение и приложението на разпоредбата на чл.125,ал.3 ТЗ.
От насрещната страна [фирма], правоприемник на дружеството с ограничена отговорност, отговор на частната касационна жалба не е депозиран в срока по чл.276 ГПК.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което след служебно извършена справка за образуваното т.д.№ 229/2010г. е прието, че е налице основанието по т.4 на чл.229,ал.1 ГПК, въззивната инстанция е посочила, че тъй като изключването на съдружника Д. С. с решението на Общото събрание от 02.11.2009г. е отменено с влязло в сила през 2012г. решение по чл.74 ТЗ, прекратяването на членственото правоотношение на ищеца следва да се свърже с датата на промяната на правно организационната форма на дружеството в акционерно, на основание чл.264 във вр. с чл.264а и чл.264г ТЗ, към момент /през 2011г./, към който ищецът не е бил възстановен като съдружник, съответно не е могъл да придобие акции от капитала на акционерното дружество в замяна на притежавания дружествен дял.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но не е обосновано наличието на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
Поставеният от жалбоподателя в изложението към частната касационна жалба материалноправен въпрос за приложението на разпоредбата на чл.125,ал.3 ТЗ не може да бъде предмет на разрешаване в производството по чл.229,ал.1,т.4 ГПК – кога е настъпило прекратяването на членството на ищеца, респективно по баланса към коя дата следва да се уредят имуществени последици. Това е въпрос по съществото на спора, и произнасянето по него може да бъде предмет само на съдебния акт, с който той ще бъде решен. В този смисъл следва корективно да бъде възприемано и становището на въззивната инстанция. Релевантен е изводът на първоинстанционния съд, потвърден с обжалваното определение – спорът за датата на прекратяването на участието на ищеца в дружеството предопределя и установяването на активите му към различни моменти /какъвто е и предметът на допусната съдебно-счетоводна експертиза/; евентуалното прогласяване нищожността на извършените отчуждителни сделки би имало значение при формирането на дела на бившия съдружник от капитала на дружеството, ако по съществото на спора съдилищата приемат, че спорната дата е последваща прехвърлянето на имотите.
Мотивиран от изложеното, ВКС, ТК, Първо т.о.:
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 307 от 14.05.2013г. по въззивно частно търговско дело № 254/2013г. на Апелативен съд В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.