1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№598
София, 25.09.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Ирина Петрова
Костадинка Недкова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2801 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Н. Й. Д. срещу определението от 30.04.2013г. по въззивно гражданско дело № 1530/2012г. на ОС Велико Търново, с което съдът е отказал предоставяне на правна помощ на Д. в качеството му на едноличен търговец [фирма], гр.В.Т. по чл.21,т.3 във вр. с чл.23,ал.2 ЗПП, изразяваща се в процесуално представителство пред касационната инстанция.
С частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго за уважаване на молбата за предоставяне на правна помощ.
За са се произнесе, съставът на ВКС, ТК, съобрази следното:
Съдилищата са сезирани с иск по 124,ал.1 вр. чл.415 и чл.422 ГПК, предявен от Музикално – Драматичен театър „К. К.”, Велико Т. срещу [фирма] за установяване съществуване на вземане в размер на 9 016.35лв., от които 8 437.86лв. главница –неизплатен наем за периода м.май 2011г.- до 09.10.2011г. по наемен договор от 01.12.2008г. и 1 294лв.- обезщетение за забава, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която е било депозирано писмено възражение от длъжника. След приключване на въззивното производство и във връзка с депозирана касационна жалба, страната е поискала предоставяне на правна помощ изразяваща се в процесуално представителство за касационната инстанция, която е отказана с обжалваното определение.
Частната жалба е депозирана в срок и е процесуално допустима, но неоснователна.
Делото, по което е постановено въззивното решение срещу което е подадена касационната жалба, във връзка с която се иска допускането на правна помощ, е търговско. Исковото производство по чл.415 във вр. с чл.422 ГПК е продължение, фаза на заповедното производство. Заповедта за изпълнение е издадена за вземания, произтичащи от наемен договор, сключен от едноличния търговец като наемател, а предмет на договора е ползването на помещение, изрично посочено като търговски обект –„снек бар”. Сделката е сключена с оглед упражняването от търговеца занятие и е търговска по смисъла на чл.286,ал.1 ТЗ.
С оглед на тези изводи, следва да бъде потвърден и решаващият мотив в обжалваното определение, че предоставянето на правна помощ е изключено по силата на изричната разпоредба на чл.24,т.3 ЗПП.
Мотивиран от изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.:
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението от 30.04.2013г. по въззивно гражданско дело № 1530/2012г. на ОС Велико Търново, постановено в производство по чл.95 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.