О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
София, 05.12.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 744 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗК „Лев инс“ АД чрез адв. Вл. Д. срещу решение № 312/15.11.2018 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, ІІ търговски състав по в.т.д. № 499/2018 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ по т.д. № 408/2017 г. в частта, с която ЗК „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на Г. Б. Б. и на Й. И. И. /починал в хода на производството, като на негово място е конституиран правоприемника му И. Й. И./ – на всеки от двамата – разликата над 100000 лв. до 170000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от тях болки и страдания в резултат на причинената смърт на сина им П. Й. И., починал при ПТП, настъпило на 20.06.2016 г., предизвикано от виновен водач Д. М. при управление на МПС, рискът от настъпване на което застрахователно събитие е бил покрит със сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗК „Лев инс“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.05.2017 г. до окончателното плащане, както и направени разноски.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК. В изложението си формулира следните въпроси: „1. Какъв е обемът на правомощията на въззивната инстанция по чл.269 от ГПК и задължена ли е тя да разгледа всички възражения и въпроси, определени с въззивната жалба? 2. Какъв е обемът на правомощията на въззивната инстанция по чл.269 от ГПК и дължи ли тя решаването на материалноправния спор в обема, очертан с въззивната жалба или следва единствено да прецени правилността на акта на първата инстанция? 3. Считам, че съдът се е произнесъл по въпроса за приложението на чл.52 от ЗЗД, за задължението на съда да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретния казус? Общественият критерий за справедливост като едно от преценимите обстоятелства относно понятието „справедливост“ по чл. 52 от ЗЗД, включва ли определянето на аналогични размери на обезщетението при аналогично установени фактически обстоятелства, обуславящи неимуществените вреди, и то на само причинени при ПТП, но и от друг вид престъпления или деяния?“
Ответниците по касационната жалба – Г. Б. Б. и И. Й. И., конституиран на мястото на Й. И. И. /починал/ чрез адв. А. С. оспорват допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор. От тях е подадена и насрещна касационна жалба, в изложението към която формулират следните въпроси: „1. Кои са конкретните обстоятелства, които съд следва да вземе предвид при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД съда и длъжен ли е да изложи мотиви относно конкретните факти и обстоятелства, които имат значение за определяне на размера на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД? 2. Следва ли да бъдат взети предвид при определяне на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД следва ли да се вземе предвид сходното разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, намерило израз в съдебната практика на ВКС? 3. Следва ли да бъдат обсъдени от въззивния съд направените във въззивната жалба възражения? 4. От кой момент се дължи обезщетение за забава върху застрахователното обезщетение от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“?“ и допълнителен въпрос „Включват ли се в застрахователната сума по застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл. 429 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ лихвите за забава за периода от настъпване на застрахователното събитие до уведомяването на застрахователя, респ. до предявяване на прекия иск от увреденото лице?“.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба на ЗК „Лев инс“ АД е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПОС са предявени преки искове по чл.432 ал.1 и чл.497 КЗ вр. чл.84 ал.3 ЗЗД от Г. Б. Б. и Й. И. И. /починал в хода на процеса и на негово място конституиран И. Й. И./ за претендирано обезщетение за неимуществени вреди от по 200000 лв. за всеки от смъртта на сина им П. И., на 27 години, настъпила при ПТП на 20.06.2016 г. по пътя Пловдив – А., виновно причинено от Д. М., управлявал МПС – „БМВ“, в което синът им е пътувал. Д. М. е управлявал с много висока скорост – 178 км/ч, навлязъл в насрещната лента на движение и там се сблъскал челно с движещо срещу тях с около 50 км/ч МПС – „Д.“. Загинали са пътуващите и в двете коли, вкл. Д. М., поради което образуваното наказателно производство, първоначално срещу неизвестен извършител, а в последствие срещу Д. М., за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 НК е прекратено с постановление от 04.01.2017 г. Няма спор, че управляваното от Д. М. МПС има застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев инс“ АД. Изпълнена е процедурата за писмено искане, указана в чл.380 КЗ. ПОС е присъдил по 170000 лв. за неимуществени вреди на двамата ищци, като е отхвърлил исковете за разликата до 200000 лв. Няма прието съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. По жалба на застрахователя на решението на ПОС в частта, с която исковете са уважени над сумата 100000 лв. до 170000 лв. за всеки и жалба на ищците в отхвърлителната част до 200000 лв., ПАС е потвърдил решението на ПОС в обжалваната от застрахователя част – уважените искове за всеки от ищците за разликата от 100000 лв. до 170000 лв. Преценени са изключително тежко понесената загуба от двамата родители. Бащата бил инвалид, разчитал на помощта на сина си, починал е в хода на процеса и е конституиран другият му син като правоприемник. ПАС е съобразил младата възраст на загиналия, изложил подробни съображения във връзка с установените от разпитани свидетели обстоятелства за близките отношения и дълбока привързаност между родителите и починалия им син и тежко понесената загуба. По направеното възражение за съпричиняване, свързано с липса на обезопасителен колан, ПАС е приел от заключението на СТЕ, че П. И. е бил с колан, но при този механизъм на ПТП-то неговата роля е незначителна. Според вещото лице със или без обезопасителен колан крайният резултат на претърпените увреждания не би се различавал, тъй като нито той, нито сработената предна въздушна възглавница не могат да ограничат достигане на деформиращите детайли на автомобила до пътника.
Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Преценени съобразно тези указания формулираните от касатора въпроси под № 1 и № 2 не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Те са хипотетично поставени, без оглед изложените мотиви на ПАС, а доколкото в касационната жалба се излагат някакви доводи във връзка с първите два въпроса, те касаят определянето на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и приложението на чл.52 ЗЗД в какъвто смисъл е формулираният трети въпрос. За него следва да се посочи, че е във връзка със спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция именно защото за определяне и възмездяване на претърпените неимуществени вреди не може да има еднакъв обективен критерий, нито задължение за съда за прилагане на присъдени размери на обезщетение по аналогично установени /според касатора/ други казуси. Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което за определяне на дължимото обезщетение за тях не може да бъдат въведени предварително общи критерии за оценяване на уврежданията. Такива са и дадените с т.11 на ППВС № 4/1968 г. указания, с които ПАС се е съобразил, излагайки изключително подробни съображения в мотивите на решението си. Преценени са изключително близките отношения между ищците и техния син П. И., както и тежко понесената загуба от двамата ищци, която не е по-лека и от обстоятелството, че имат и друг син.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. Няма данни, сочещи на вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, нито на очевидна неправилност. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд, какъвто по настоящото дело не е налице.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС в обжалваната част.
При недопускане на касационно обжалване по касационната жалба на ЗК „Лев инс“ АД и на основание чл.287 ал.4 ГПК не следва да се разглежда насрещната жалба на Г. Б. Б. и И. Й. И..
На основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА касаторът следва да заплати на адвокат А. В. С. в съответствие с чл.9 ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне и подаване на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване без явяване в съдебно заседание възнаграждение в размер на 800 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 312/15.11.2018 г. на Пловдивски апелативен съд, ІІ търговски състав по в.т.д. № 499/2018 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на адвокат А. В. С., [населено място], [улица] офис 2 на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА сумата 800 лв. /осемстотин лева/ възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване без явяване в съдебно заседание за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.