О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
София, 04.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1241/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. П. С. като пълномощник на Д. М. Д., С. С. Т., Е. М. К., А. М. Т. и Е. П. Г. срещу въззивно решение № 5843 от 21.12.2018 г. по гр.д. №437/2018 г. на Окръжен съд- Благоевград. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с обсъждането на показанията на свидетелите и нарушение на материалния закон.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. Жалбоподателите се позовават и на основанието по чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК- очевидна неправилност.
Подадена е касационна жалба и от адв. М. П. като особен представител на Е. П. Г., в която са релевирани оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към тази касационна жалба са формулирани следните правни въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване: 1/ Относно разпределяне на доказателствената тежест между страните по искове с правно основание чл. 108 ЗС. 2/ Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и доказателствата, които ги подкрепят. 3/ Относно приложението на института на придобивната давност в хипотезата на уговорка приживе между сънаследници за подялба на наследствени от общия им наследодател имоти, за предаване на владението на недвижим имот, за приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС в отношенията между сънаследниците, за момента на придобиване на правото на собственост и намерението на наследника, упражняващ фактическа власт върху имота в срока на придобивната давност. Твърди се, че по тези въпроси въззивното решение противоречи на практиката на ВКС. Направено е позоваване и на основанието за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК- очевидна неправилност.
В отговор на касационните жалби ответниците по касация Е. А. шатърова, А. У. Т., Б. Д. Т. и Е. Д. Т. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалвоното въззивно е отменено решение № 772 от 08.02.2018 г. по гр.д. № 73/2016 г. на Районен съд – Разлог, и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на С. С. Т., Е. М. К., А. М. Т., Е. П. Г. и Д. М. Д., че Е. А. Ш. и Д. А. Т., починал в хода на процаса и заместен от своите наследници А. У. Т., Б. Д. Т. и Е. Д. Т., са собственици по наследство на 2/3 ид. части от поземлен имот с идентификатор …. по КККР на [населено място], одобрени със заповед от 19.04.2011 г. на изпълнителния директор, с адрес на имота [населено място], [улица], с площ 623 кв.м , за който са били отредени парцел …. и …., и на 2/3 ид. части от сграда с идентификатор …., с предназначение- жилищна сграда, на два етажа, със застроена площ 43 кв.м, и пристройка към нея , и е осъдил ответниците да им предат владението върху този имот.
Страните по делото са наследници на А. М. Т.. Същият е починал през 1970 г. и е оставил за наследници съпругата си Д. Т. Т. и три деца- Д. А. Т., Е. А. Ш. и П. Т. Т.. Д. Т. е починала на 25.04.1990 г., а П. Т.- на 13.07.1990 г. Ответниците по делото са негови наследници – съпруга и четири деца.
Не е било спорно между страните, че общият им наследодател е бил собственик на имот пл.№ …. в кв. …. по плана на [населено място] от 1968 г., за който са били отредени пет парцела: парцел …., парцел …., парцел …., парцел …. и парцел …. Парцели …., …. и част от парцел …. са били отчуждени за изграждане на детска градина.
Тезата на ответниците е била, че през 1984 г. е извършена неформална делба между наследниците на А. Т., по силата на която процесният имот, идентичен с парцел …. и неотчуждената част от парцел …., заедно с построената в него жилищна сграда, е следвало да останат в собственост на техния наследодател П. Т. Т., ищецът Д. А. Т. да получи парцел …., в който да построи жилищна сграда, а сестрата Е. Ш. – да получи земеделски имоти.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че след смъртта на общия наследодател през 1970 г. всички негови наследници са продължили да живеят в процесния имот. Приел е, че няма убедителни доказателства за извършена между тях неформална делба през 1985 г., но дори и такава делба да е била извършена, ищците са упражнявали фактическа власт върху имота до 1995 г. или най- късно до 2000 г., поради което са придобили правото на собственост по давност. Тяхното владение е било отблъснато едва през 2013 г., когато ответниците изхвърлили багажа на Е. Ш. от жилището, но периодът от този момент до предявяване на иска по чл. 108 ЗС / 2016 г./ не е достатъчен за придобиване на правото на собственост по давност.
По делото е представен нотариален акт №…. г., с който Д. Т. Т. / Д. А. Т./ е признат за собственик по наследство и доброволна делба на парцел …. в кв. …. по плана на [населено място]. Установено е, че в този имот същият най- късно към 1995 г. е построил жилищна сграда.
Разпитаните по делото две групи свидетели, посочени съответно от ищците и от ответниците, са дали противоречиви показания относно това имало ли е устни уговорки между наследниците на А. Т. за разпределяне на сънаследствените имоти, къде е живяло след 1995 г. семейството на Д. Т., ползвали ли са старата къща и докога. Въззивният съд е кредитирал показанията на ищците- Б. Т. и А. Т., син и съпруга на ищеца Д. Т., и въз основа на тях е обосновал извод, че ищецът Д. Т. и неговото семейство са живели и ползвали процесния имот като собственици до 2015 г., когато между тях и ответниците са възникнали явни спорове за собственост.
Съображенията на въззивния съд, с които е обосновал извода си за основателност на предявения иск, очертават като обуславящ изхода на делото поставения от жалбоподателите правен въпрос относно задължението му да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и във връзка с доводите и възраженията на страните. Този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поради което по отношение на него е осъществено изискването на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Следва да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и по въпроса за приложението на чл. 69 ЗС в отношенията между сънаследниците за проверка на съответствието на въззивното решение с разясненията, дадени в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5843 от 21.12.2018 г. по гр.д. №437/2018 г. на Окръжен съд- Благоевград.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: