О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 07.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3342/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 23 от 02.05.2019 г. по в.гр.д. № 71/2019 г. на Бургаския апелативен съд е отменено решение № 431 от 21.12.2018 г. по гр.д. № 11/2018 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е отхвърлен предявеният от ПК ”Наркооп” със седалище и адрес на управление гр. Карнобат против Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез пълномощник областен управител – Бургас отрицателен установителен иск за собственост на УПИ …., УПИ …., УПИ …., УПИ …., УПИ …., УПИ …., УПИ …. и УПИ …., всички в кв. …. по плана на ПЗ ”С.”- [населено място], всички с предназначение ”за производствена, складова и обслужваща дейности”, с обща площ 4473 кв.м, и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на ПК ”Наркоооп”- гр. Карнобат, че Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез пълномощник областен управител – Бургас не е собственик на посочените урегулирани поземлени имоти. С въззивното решение е обезсилено решението на първоинстанционния съд в останалата обжалвана част и е прекратено производството по делото.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение в частта, с която е уважен отрицателният устаяновителен иск за собственост, е обжалвано с касационна жалба от българската държава, представлявавана от министъра на регионалното развитие и благоустройствмото чрез пълномощник- областен управител на област Бургас чрез неговия процесуален представител- М. Д.. В жалбата са изложени подробни оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд е приел процесните имоти да са преминали в собственост на общината по силата на § 7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, респ. че попадат в приложното поле на чл. 2, ал.3 ЗобС/ ред. мъм 1996 г./, тъй като по делото не е било установено построените в него сгради – хлебозавод, цех за сухи пасти, сочни пасти, тулумбички и боза, по естеството си да са предназначени единствено и само за задоволяване на общински потребности в пряк план, тъй като произвежданата продукция е била пласирана и извън територията на общината. На следващо място сочи, че ищецът ПК ”Наркооп” не доказал да е извършил строителството на тези сгради със собствени средства.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 по следните въпроси: 1. Отреждането на сградите в процесния имот за „производствена, складова и обслужваща дейност” т.е., предполагащо извършването на производствена дейност, попада ли в обхвата на понятието „ обект на общинската инфраструктура, предназначен за обслужване на общината”. 2. Дали за имот, който е имал посоченото предназначение, и в него е осъществявана производствена дейност не пряко от общината, а от търговски субект, е извършена трансформация на правото на собственост на държавата в право на собственост на общината. Жалбоподателят се позовава и на основанието по чл. 280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, като поддържа, че при разрешаване на въпроса дали сградите в процесните имоти са били предназначени за задоволяване на обществени потребности от местно или от национално значение въззивният съд неправилно е изхождал от дефиницията на понятието „национален обект” по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС.
В отговор на касационната жалба ответникът по касация ПК „Наркооп”- гр. Карнобат чрез своя процесуален представител изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че процесните урегулирани поземлени имоти са идентични с имот пл.№ …. с площ 6 919 кв.м, заснет по кадастрален план, одобрен през 1991 г. Този имот заема южната част територия с обща площ 18 880 кв.м в кв. …. по плана на [населено място] от 1958 г., отредена за ТПК ” Изгрев” и Хлебозавод, за която е съставен АДС № 435/18.01.1962 г. С кадастралния план от 1991 г. северната част е била заснета с пл.№ 87, записан на името на ТПК ”Изгрев”. Тази част не е предмет на спора. По регулационния план от 1991 г. за имот пл.№ …. е бил отреден парцел …. в кв. …., а в периода от 1999 г- до 2011 г. са извършени последователно регулационни промени, в резултат на които за имота са отредени общо 8 УПИ с площ 4 473 кв.м. Извън тях остават площи, отредени за тротоар и за улици.
Твърдението на ищеца ПК ”Наркооп” е било, че в имот пл.№ …. попадат изградени от него със собствени средства в периода 1973 г.- 1978 г. сгради с производствено предназначение, групирани в производствен обект „ Хлебозавод”, производствен обект „Сладкарски цех” и производствен обект „Хранително вкусов комбинат”. Наличието на сгради в имота и тяхното предназначение не е оспорено от ответната страна. За доказване на твърдението си, че сградите са построени със средства на ПК „Наркооп” и че производствената дейност в тях е осъществявана от кооперацията, ищецът е ангажирал гласни доказателства. Според показанията на св. Д. Д., теренът за построяване на сградите е бил предоставен на ищцовата кооперация в началото на 70-те години на ХХ в. от ТПК ” Изгрев”. Строителството на сградите е продължило около 5 години от строителна бригада на ПК” Наркооп”. Първоначално били изградени хлебозавод и сладкарски цех, в които след завършване на строителството веднага започнало производство. След тях бил построен сладкарски цех за производство на пасти, тулумбички, боза. Според свидетелката хлебозаводът и сладкарските цехове снабдявали с хляб, хлебни и сладкарски изделия около 30 села от района, като част от продукцията била експедирана и в цялата страна.
Назначената по делото допълнителна съдебно- техническа експертиза, изпълнена от в.л. С. Р. и М. Г., е дала заключение, че площта от имот пл.№ …., включена в границите на новообразуваните 7 бр.УПИ, съответства на необходимата за функциониране на сградите прилежаща площ съгласно нормативите на чл. 25, ал.3 от Наредба № 7 за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони за „предимно производствени зони”.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че процесните имоти са били държавна собственост, но по силата на § 7, ал.1, т.6 ПЗР на ЗМСМА са преминали в собственост на общината, тъй като представляват обекти на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за производствена и свързаната с нея търговска дейност за задоволяване нужди на населението на общината. Сградите са били изградени със средства на ПК ”Наркооп” до 13.07.1991 г., поради което след влизане в сила на ЗОбС на основание чл. 2, ал.3 ЗОбС / редакция към 1996 г./ те, заедно с прилежащия терен са изключени от обхвата на общинската собственост. В обобщение съдът е направил извод, че към момента на предявяване на иска процесните имоти не са държавна собственост.
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси е неоснователно. Влезлите в сила решения по т..д. № 661/2011 г. и по гр.д. № 1759/2012 г., и двете на Окръжен съд- Бургас, не съставляват практика на ВКС по смисъла на цитираната разпоредба, поради което не могат да обосноват извод за разрешаване на поставените въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Отделно от това, и двете решения са постановени при различна фактическа обстановка и обективират извод на съда относно липсата на предпоставките на § 7, ал.1,т.6 ПЗР на ЗМСМА по отношение на обекти, съществено различаващи се по вид и предназначение от сградите, построени в процесния недвижим имот. Константна е практиката на ВКС по приложението на § 7, ал.1, т.6 ПЗР на ЗМСМА, че за преценката дали един имот е преминал в собственост на общината или е държавна собственост, следва да се изхожда от целта на законодателната уредба, а тя е да станат общинска собственост имотите, които служат за задоволяване на обществени потребности от местно значение/ каквото несъмнено е производството на хляб и хлебни изделия/, и за които не са налице отрицателните предпоставки, визирани в § 7, ал.2 ПЗР на ЗМСМА. С оглед установеното по делото, че сградите са изградени със собствени средства на кооперацията – ищец, която е осъществявала и производствената дейност в тях, че няма данни строителството да е извършено от държавата, или че в някакъв момент след построяването им сградите са били предоставени за стопанисване и управление на държавно предприятие, или са включени в уставния фонд, капитала или се водят по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество, в съответствие с тази практика въззивният съд е приел, изграждането на хлебозавод и сладкарски цех от кооперацията е с оглед задоволяване преди всичко на местните потребности на населението от хляб и сладкарски изделия. Обстоятелството, че продукцията на хлебозавода и сладкарския цех в условията на пазарна икономика е разпространявана и в други населени места, извън община Карнобат, не може да обоснове извод, че се касае за обекти, предназначени за задоволяване на обществени нужди от национално значение.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване като очевидно неправилно. За да се квалифицира като очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Не се установява обжалваното решение да е засегнато от тези пороци, поради което соченото основание за допускане на касационно обжалване също не е налице.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 23 от 02.05.2019 г. по в.гр.д. № 71/2019 г. на Бургаския апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: