1
4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
София, 22.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 2217 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца К. Г. К., подадена чрез адв. А. П., САК, против решение № 1133 от 15. 02. 2019 г. по гр. д. № 11109/2018 г. на СГС, ГО,III-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение от 14. 02. 2018 г. по гр. д. № 80457/2015 г. на Софийския районен съд, ГО, 28 с-в, с което К. Г. К. е осъден, на осн. чл. 76 ЗС, да върне на Н. П. П. държането на недвижим имот – апартамент № …., находящ се във вход „….“ на жилищната сграда на [улица], [населено място], отнето по насилствен начин на 26. 10. 2015 г. Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 76 ЗС, при допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани доказателства и неправилна преценка на обсъдените доказателства, както и поради необоснованост на фактическите изводи на съда. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението.
Ответницата по касационната жалба Н. П. П. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен искът по чл. 76 ЗС, въззивният съд е приел, че към 26. 10. 2015 г. ищцата е била държател на процесния апартамент, като е ползвала същия от 2002 г., на основание настанителна заповед, издадена от Столична община, а на 30. 03. 2011 г. е заявила като свой постоянен адрес административния адрес на жилището. На 12. 10. 2015 г., с н.а. № …. г. на нотариус М. И., ответникът К. Г. К. купил процесния апартамент от А. Н. С., като продавачът се задължил да предаде владението на купувача на 12. 10. 2015 г. На 26. 10. 2015 г. патронът на бравата на входната врата на жилището бил сменен от двама мъже, единият от които ключар, придружавани от жена-адвокат на приобретателя К. К.. Смяната на патрона била осъществена насилствено, въпреки противопоставянето от страна на ищцата и последната била лишена от достъп до жилището. При тези факти съдът е приел, че искът по чл. 76 ЗС е предявен в рамките на преклузивния тримесечен срок, както и че са налице предпоставките на чл. 76 ЗС за уважаването му – ищцата е държател на жилищния обект, държането е продължило повече от шест месеца преди 26. 10. 2015 г., на която дата фактическата власт върху имота е отнета насилствено от ответника.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят два въпроса в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, първият от е дали уважаването на иска по чл. 76 ЗС изисква да бъде установено по делото, че към предявяването му ищецът е бил държател или владелец на вещта. Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 4 от 6. 02. 2012 г. по гр. д. № 388/2011 г. на ВКС, 1 г.о. и с решение № 124 от 6. 01. 2017 г. по гр. д. № 2188/2016 г. на ВКС, 2 г.о.
Противоречие не е налице.
В първото решение се приема, че искът по чл. 76 ЗС защитава не само владението, но и държането на вещи. За уважаването му е достатъчно да се докаже факта на владението, респ. държането и на нарушението, като в тежест на ищеца е да установи, че има качеството на владелец или държател към момента на твърдяното отнемане и че ответникът е отнел вещта чрез насилие или по скрит начин към определен момент.
Във второто решение се разяснява, че владелческата (посесорна) защита представлява уредени от правото средства за възстановяване на владението като фактическо състояние. Хипотезите , при които може да се търси защита с исковете по чл. 75 ЗС и 76 ЗС са уредени от законодателя – да е налице нарушаване на това състояние, в т.ч. и отнемане на фактическата власт върху вещта като най-тежка форма на нарушение. Допустимостта на исковите производства по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС се обуславя само от установените в закона обстоятелства. Чия е собствеността е без значение за установените от законодателя фактически състави по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС.
Изводите в обжалваното въззивно решение не противоречат на така дадените разрешения. За да приеме основателност на иска по чл. 76 ЗС, съдът е приел за доказано твърдението на ищцата, че към 26. 10. 2015 г. е била държател на имота, както и че това фактическо състояние е продължило повече от шест месеца. Тези изводи се основават на събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Т., А., Б., които са непротиворечиви, последователни и съответни на писмените доказателства, установяващи, че от 30. 03. 2011 г. ищцата е подала заявление, с което като постоянен адрес е посочила този на процесния апартамент. Не са кредитирани показанията на свидетеля М., според които същият живеел в апартамента от 5. 10. 2015 г. на основание договор за наем, сключен с ответника К. К., по следните съображения: съгласно изявленията на страните по договора за продажба, сключен с н.а. …. г., продавачът С. се е задължил да предаде владението на купувача К. в деня на сключване на договора – 12. 10. 2015 г.; показанията на свидетеля противоречат на показанията на свидетелите Т., А. и Б., които живеят в същата кооперация и категорично са заявили, че към 25. 10. 2016 г. ищцата е обитавала жилището, както и че на посочената дата купувачът К. е организирал насилствена смяна на патрона на бравата на входната врата и е лишил ищцата от достъп до имота; на проведената на 30. 01. 2017 г. очна ставка между свидетеля М. и свидетелките Т. и Б., М. е заявил, че живее в апартамента от края на 2015 г., че договорът за наем бил сключен на 5. 10. 2015 г., но е следвало да влезе в сила в края на месеца.
Вторият въпрос е допустимо ли е съдът да уважи предявения иск по чл. 76 ЗС, без да са доказани законоустановените предпоставки. Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 73 от 2. 04. 2014 г. по гр. д. № 731/2014 г. на ВКС, 3 г.о.
Противоречие не е налице. В посоченото решение се приема, че предпоставките на иска с правно основание чл. 76 ЗС са следните: 1/. наличие на фактическа власт на ищеца върху апартамента, като тази власт не трябва да е случайна и инцидентна, а трайна и постоянна, без да е необходимо във всеки момент да се извършват конкретни действия, израз на намерението да държи вещта като своя; 2/. отнемане на фактическата власт от ответника; 3/. това отнемане да е извършено по „скрит начин” (по начин и време, които правят трудно възприемането му от ищцата).
Изводите на въззивния съд напълно съответстват на така формираната практика с тази разлика, че в случая е налице хипотезата на отнемане на владението чрез насилие, а не по скрит начин.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.
Ответницата по касационната жалба не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, нито е твърдяла и доказала такива да са извършени.
С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1133 от 15. 02. 2019 г. по гр. д. № 11109/2018 г. на СГС, ГО,III-Б въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: