1
5
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
София, 22.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 1951 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от С. И. Г., чрез пълномощника му адв. Е. И., против решение № 129 от 15. 01. 2019 г. по в. гр. д. № 4706/2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 с-в, с което е отменено решение № 3940 от 5. 06. 2017 г. по гр. д. № 3748/2014 г. на Софийски градски съд, I-16 състав и е отхвърлен предявеният от С. И. Г. срещу У. К.-Б. и В. Б. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот – югозападен апартамент, находящ се на пети етаж в жилищна сграда ЕС „М. Б.“ на [улица], [населено място], с площ от 137, 45 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, кухня, баня, клозет, килер, черно и главно антрета, заедно със зимнично помещение № 9 и таванско помещение № 4, заедно с 18/200 ид.ч. от общите части на сградата, нанесен като самостоятелен обект с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място]. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 70, ал. 1 и чл. 79, ал. 2 ЗС (досежно извода на съда, че договорът за продажба, сключен с н.а. № …. г., е годно придобивно основание и ответниците са придобили имота чрез добросъвестно владение в продължение на пет години след сключване на договора), при несъобразяване със задължителната съдебна практика (ТР № 1/2012 г. по т.д. № 1/12 г. на ОСГК на ВКС), поради необоснованост на фактическите изводи и поради допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани по делото доказателства и неправилната им преценка, допускане на гласни доказателства и преразпит на свидетели във въззивното производство в нарушение на чл. 266 ГПК. Иска се допускане до касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, отмяна на същото и отхвърляне на предявения иск.
Ответниците по касационната жалба У. К.-Б. и В. Б. Б., чрез пълномощника им адв. Г. А., ВАК, изразяват становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение и правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС съставът на апелативния съд е приел за установено от фактическа страна, че наследодателят на ищеца И. Г. (поч. 23. 03. 2011 г. и оставил за единствен законен наследник сина си С. И. Г.) е бил собственик на процесния апартамент, като го е придобил на основание наследяване на К. Г., сключен от наследодателя договор за покупко-продажба с н.а. № 84/1939 г. и одобрена от съда спогодба по делбено дело № 3933/1975 г. на СРС, 5 с-в. На 21. 12. 2000 г. И. Г. упълномощил Н. К. да сключи от негово име разпоредителна сделка с процесния апартамент и с н.а. № …. г. по описа на нотариус Р. Д. И. Г., чрез пълномощника Н. К., продал апартамента на Е. Т.. На 1. 03. 2001 г., с н. а. № …. г., Е. Т. продала апартамента на ответниците У. К.-Б. и В. Б.. На 20. 04. 2006 г. е вписана искова молба, с която И. Г. е предявил срещу Н. К. и Е. Т. два иска – с правно основание чл. 29 ЗЗД, за унищожаване на упълномощителната сделка от 21. 12. 2000 г., и чл. 42, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване недействителността на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № ….г., с който пълномощникът Н. продава имота на Е. Т.. Исковете са уважени с решение № 47 от 25. 02. 2011 г. по гр. д. № 1040/2010 г. на ВКС, 4 г.о. Прието е, че от 1. 03. 2001 г. до предявяване на настоящия иск (18. 03. 2014 г.) ответниците владеят процесния имот, като от 1. 03. 2001 г. до есента на 2007 г. са осъществявали владението лично, а от есента на 2007 г. (когато се преместили да живеят в Германия) до 2015 г. владели чрез К. А., която допуснали да живее в апартамента срещу задължението да плаща консумативи и да се грижи за имота. През 2001 г. срещу Н. К. било образувано наказателно производство. След придобиването на имота от ответниците, през 2001 г. И. Г. разговарял с ответницата У. К.-Б. и я уведомил, че е собственик на апартамента, но същата не го допуснала в жилището. През 2011 г., след смъртта на баща си, ищецът осъществил връзка с У. К.-Б. и също заявил собственически претенции към имота, като наследник на баща си И. Г..
От правна страна съдът е приел, че ищецът не е собственик на процесния апартамент, тъй като наследодателят му И. Г. към смъртта си не е притежавал същия. Собствеността върху жилището е била придобита от ответниците У. К.-Б. и В. Б., но не на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № …. г., а на заявеното при условията на евентуалност придобивно основание – давност. Продажбата не е породила прехвърлително действие, тъй като продавачът Е. Т. не е била собственик на имота (придобила го е по силата на недействителен договор по чл. 42 ЗЗД). Ответниците са придобили имота по давност, на основание чл. 79, ал. 2, вр. чл. 70 ЗС, чрез упражнявано от 1. 03. 2001 г. до 1. 03. 2006 г. добросъвестно владение. Владението е било непрекъснато, постоянно, несъмнено, спокойно и явно. Било е добросъвестно, тъй като е основано на действителен договор за покупко-продажба, ответниците не са знаели, че придобиват от несобственик и добросъвестността е била налице към възникване на правното основание (в случая към сключване на договора в нотариална форма). Исковата молба, с която са били предявени исковете по чл. 29 и чл. 42 ЗЗД, за унищожаване на упълномощителната сделка и прогласяване недействителността на договора за покупко-продажба, с който продавачът Е. Т. е придобила собствеността, е вписана на 20. 04. 2006 г., след изтичане на срока по чл. 79, ал. 2 ЗС. Придобивният давностен срок не е спиран или прекъсван на някое от предвидените в чл. 115 и 116 ЗЗД основания. Исковете по чл. 29 ЗЗД и чл. 42 ЗЗД не прекъсват владението на ответниците, тъй като не са собственически по своя характер, а и ответниците не са участвали в образуваното по тях производство. Нямат за последица спиране или прекъсване на давността и наказателното производство, образувано срещу пълномощника Н. К., както и действията на наследодателя на ответника спрямо ответниците, извършени след 1. 03. 2001 г., изразяващи се в уведомяването им, че са купили от несобственик и в заявеното желание на наследодателя да му бъде осигурен достъп до жилището от ответниците.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.
Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е формулиран правен въпрос. В тази част изложението съдържа оплаквания за неправилност на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл. 281 ГПК: необсъждане на ангажирани от ищеца доказателства, оборващи възражението за придобивна давност на ответника; недопускане като неотносими на поискани от ищеца гласни и писмени доказателства, установяващи момента, от който след сключване на договора за продажба ответниците са узнали за собственическите претенции на наследодателя на ищеца; противоречие в мотивите към решението в частта им касаеща преценка основателността на направеното от ответниците възражение за придобивна давност (съдът е приел, че сключеният от ответниците договор за покупко-продажба не е породил вещно прехвърлително действие, а същевременно е приел сделката за правно основание, годно да ги направи собственици). Съгласно ТР № 1/2010 г., т. 1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. К. съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглежда посоченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, точка 1, 2 или 3 ГПК.
Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени следните въпроси:
1/. „Може ли, след като е налице смущаване на владение поради претенции от страна на собственик – наследодателя на ищеца, с предявяване на молба до следствие и прокуратура и с лични действия, да се приеме, че владението е несмущавано.“
2/. „Необходимо ли е да се приеме, че е налице изтекъл срок на придобивна давност, владението да е протекло необезпокоявано през целия период от време, за който се твърди, че е владян имотът.“
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение по посочените въпроси. Поставените с тях проблеми са били предмет на обсъждане както в правната теория, така и в множество решения на ВКС и ВС на РБ. Приема се, че съществените признаци на владението са два – упражняване на фактическа власт (обективен) и намерение за своене (субективен). Други признаци на владението, които не са уредени изрично от ЗС (били са уредени в отменени закони – чл. 302 ЗИСС, чл. 2 ЗД), но са логическо следствие от съществените, са владението да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно. Владението е спокойно, когато не е установено с насилие и не се поддържа с насилие. Основанията за спиране и прекъсване течението на придобивния давностен срок са установени ограничително, чрез препращането на чл. 84 ЗС към чл. 115 и 116 ЗЗД. Не спират и прекъсват течението на придобивния давностен срок, нито обезпокояват и смущават владението, действията на собственика или на други лица, изразяващи се в подаване на жалба до прокуратурата, в отправяне на устни или писмени покани до владелеца за връщане на имота, в заявяване на претенции за собственост и оспорвания без да е предявен собственически иск срещу владелеца. В този смисъл са решение № 276 от 20. 11. 2014 г. по гр. д. № 3036/2014 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 376 от 12. 03. 2013 г. по гр. д. № 260/2012 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 304 от 4. 05. 1995 г. по гр. д. № 75/1995 г., 1 г.о., решение № 1064 от 3. 04. 1969 г. по гр. д. № 51/1969 г., 1 г. о. и много други. Поредното обсъждане на въпросите не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Доколкото въззивният съд се е съобразил напълно с изложените по-горе разрешения, не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението.
Изложението съдържа позоваване и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Позоваването на очевидна неправилност на решението е формално и се изразява в текстово възпроизвеждане на цитираната правна норма, без да се обосновава в какво се изразява твърдяната очевидната неправилност на акта. Липсата на законово изискване за формулиране на правен въпрос при позоваване на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не освобождава касатора от задължението да аргументира твърдението си за очевидна неправилност, като конкретизира кой е очевидният порок, установим от съдържанието на обжалвания акт, от който твърди, че актът страда. Независимо от това, за пълнота следва да се добави, че посочените в изложението пороци на съдебния акт във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, дори и да съществуват, не са такива, че да обусловят очевидна неправилност на акта. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не се касае и до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, на правото на участие на страните, на равнопоставеност и безпристрастен съд, нито се касае до липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката, нарушаващо изискването за установяване на истината.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците по касационната жалба претендират разноски за касационното производство, но такива не следва да се присъждат, тъй към отговора на жалбата не са представени никакви доказателства за уговорено и платено адвокатско възнаграждение, нито за извършени други разходи във връзка с производството по чл. 288 ГПК.
С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 129 от 15. 01. 2019 г. по в. гр. д. № 4706/2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: