4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
София, 24.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4102/2018 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Х. Р. С., чрез адв. Б. Б., против решение № 974 от 23. 04. 2018 г. по гр. д. № 3262/2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 с-в, с което е потвърдено решение № 1540 от 7. 03. 2017 г. по гр. д. № 16174/2014 г. на Софийски градски съд, I ГО, 1 с-в, с което е отхвърлен предявеният от Х. Р. С. против В. Г. Р. иск с правно основание чл. 21, ал. 4 СК за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик на апартамент № 18, находящ се във вх. Б, на 4 етаж в жилищна сграда построена в УПИ …., …., в кв. …., м.“К. – С.“, [улица]и [улица], с площ от 113, 44 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, две спални, две бани с тоалетна, склад и две тераси, ведно с 2, 16 % ид.ч. от общите части на сградата и 2, 06 % ид.ч. от правото на строеж, както и на движими вещи – автомобил м. „М.“, модел „С-….“ с рама W. и автомобил м. „Ф.“, модел „Г.“, рама W., както и предявените в условията на евентуалност искове по чл. 29, ал. 3 СК и по чл. 55, ал. 1 СК. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати процесуални нарушения и поради необоснованост на фактическите изводи. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата по касационната жалба В. Г. Р., чрез адв. Л. П., изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът по чл. 21, ал. 4 ГПК, съставът на апелативния съд е възприел, на осн. чл. 272 ГПК, фактическите изводи на районния съд, според които страните са били съпрузи от 28. 04. 2004 г. до 8. 07. 2013 г., а от юли 2009 г. до прекратяването на брака са били във фактическа раздяла. Процесният апартамент е придобит на 9. 06. 2009 г., на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № …./….г., за сумата 157703 лв., от която 12000 британски паунда били преведени по сметка на продавача от общата сметка на страните, а останалите – в брой, от съпруга. Двата леки автомобила са придобити на 17. 04. 2007 г. и на 5. 08. 2008 г., за сумите 7145 лв. и 7000 лв. От 2005 г. до 9. 06. 2009 г. Х. С. е получил нетно възнаграждение в размер на 165000 евро, а В. Р. – в размер на 99000 евро. Заплатите им били изплащани по банков път, в обща сметка. Ползвали домашна помощница, която два пъти седмично идвала да чисти и готви. Пазарували и двамата, но в повечето случаи – ищецът. Спестявали пари за закупуване на жилище в България, където искали да се върнат. От правна страна искът по чл. 21, ал. 4 СК е приет за неоснователен. Прието е, че за да се изключи приноса на единия съпруг е необходимо да се докаже пълна липса на принос във всичките му форми, посочени в чл. 21, ал. 2 СК – пари, труд, работа в домакинството, отглеждане на деца, като доказателствената тежест е на оспорващия презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК. В случая не е доказано твърдението за липса на принос от ответницата, нито е доказано твърдението за придобиване на описаните вещи с лични средства на ищеца, спестени преди брака. Относно иска по чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял на ищеца от общото имущество е прието, че по време на брака и двамата съпрузи са полагали усилия за благополучието на семейството, работили са, участвали са с равен принос в осигуряването на доходи и в грижите за домакинството, част от които били поети от наета от семейството домашна прислужница. Обстоятелството, че ищецът по-често е пазарувал за дома и е приготвял трапезата за гости не означава, че приносът му в придобиване на семейното имущество значително надхвърля този на ищцата. За неоснователен е приет и вторият евентуален иск по чл. 55 СК, тъй като процесните вещи са придобити от семейството с общи средства, на възмездно основание, а не са дарени.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. То съдържа множество оплаквания за неправилност на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл. 281 ГПК, идентични с развитите и в касационната жалба. По-конкретно, твърди се неточно прилагане на чл.чл. 21 и 29 СК при преценка на релевантните факти за определяне на по-голям принос – според кодекса приносът се изразявал в лично положени усилия и осъществени действия, насочени към развитие на семейните отношения в благоприятна за семейството посока, а в случая ответницата отдавала значение единствено на собственото си благополучие и само ищецът е правил и давал всичко за семейството – имал е по-високи доходи, полагал е грижи за домакинството и просперитета на семейството, наел е домашна помощница и е създал благоприятна семейна среда. Твърди се допуснато процесуално нарушение – кредитиране на непреведени документи, в нарушение на чл. 185 ГПК, и необсъждане на факта, че двете общи банкови сметки на съпрузите са се захранвали само със средства на ищеца и от тях са извършвани плащания на сметки за ток, телефон, интернет и т.н. Твърди се и необоснованост на фактическия извод, че и ответницата е полагала грижи в домакинството, както и на извода, че имуществото не е придобито със спестявания на ищеца преди сключване на брака.
Съгласно ТР № 1/2010 г., т. 1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на насрещната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК.
В касационната жалба се твърди и очевидна неправилност на решението, поради неточно прилагане на закона, необоснованост и допуснати процесуални нарушения. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице. Неправилното тълкуване и прилагане на материалноправни норми представлява порок, чиято степен на тежест не е такава, че да обуслови очевидна неправилност на акта – не се касае нито за прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито за прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Очевидна необоснованост би била налице при грубо несъответствие на фактическите изводи с доказателствата, правилата на логиката и науката, нарушаващо изискването за установяване на истината. Очевидна неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила – в случай на нарушени основни принципи на гражданския процес, правото на участие на страните, на безпристрастен съд, при нарушаване изискването за равнопоставеност и за мотивираност на актовете (при липса на мотиви или неяснота на мотивите до степен на невъзможност да се разбере формираната в диспозитива воля на съда).
С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 3, пр. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Ответницата по касационната жалба и по иска В. Р. претендира присъждане на сумата 600 лв. разноски за настоящата инстанция, но не е представила доказателства да е извършила такива.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 974 от 23. 04. 2018 г. по гр. д. № 3262/2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: