1
3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
София, 18.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 4051 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Ж. Н., чрез адв. В. С., против решение № 992 от 06. 06.2018 г. по гр. д. № 298/2018 г. на Варненския окръжен съд, ГО, 1 състав, с което след частична отмяна на решение № 4600 от 15. 11. 2012 г. по гр. д. № 7804/2010 г. по описа на ВРС, 21 с-в, е допусната съдебна делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], кв. …. по плана на 9 м.р. на града, с площ от 150 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор …. по одобрената кадастрална карта, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор …. със застроена площ 67 кв.м. и двуетажна жилищна сграда /пристройка/, изградена в дъното на дворното място въз основа на разрешение за строеж № 128 от 29. 10. 1980 г. по чл. 148 ЗТСУ /отм./, само между „Белос“ ООД – 78.75/150 ид.ч., С. К. Д. – 36.625/150 ид.ч. и Р. К. К.-К. – 36.625/150 ид.ч. и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която от делбата е изключен съделителят К. Ж. Н.. Излагат се съображения за недопустимост на решението, както и за неправилност на същото. Иска се допускане до касационно обжалване на решението на осн. чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – за проверка на допустимостта му. Сочат се и основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба С. К. Д., чрез адв. К. М., и „Белос“ ООД, чрез адв. Д. Т., изразяват становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Претендират присъждане на деловодни разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да приеме, че съсобственици на процесното дворно място и сгради са само „Белос“ ООД, С. К. Д. и Р. К. К.-К., при посочените по-горе квоти в съсобствеността, а К. Ж. Н. не притежава идеални части от правото на собственост, съставът на въззивния съд е приел за установено от фактическа страна, че с н.а. № …./…. г. М. П. Р. и дъщеря му М. М. П. са признати за собственици по наследство и давност на процесното дворно място и построената в него двуетажна жилищна сграда. През 1969 г. между двамата е извършена съдебна делба, при която на М. Р. е разпределено жилище описано в дял първи: кухня № 5, стая № 6, антре № 4, килер № 3, изби № 1 и № 2, идеални части от антре № 7 и клозет № 8, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място, а на М. П. – жилище, описано в дял втори: стая № 12, антре № 11, навес № 10, изба № 9, тераса № 13, идеални части от антре № 7 и клозет № 8, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място. През 1997 г. М. Р. починал и оставил за наследници дъщеря си М. П. и втората си съпруга П. Р.. През 2001 г. – 2004г. между двете е извършена съдебна делба на оставеното от М. Р. по наследство жилище, описано по-горе в дял първи, и 1/2 ид.ч. от дворното място, при която същото е било възложено по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК на П. Р. с решение № 650 от 14. 10. 2004 г. по гр. д. № 355/2004 г. на ВКС, 1 г.о. П. Р. починала 2005 г. и оставила за наследници внуците си М. К. Н. и П. К. Н. /по право на заместване на дъщеря й З. З. К., поч. 2002 г./. През 2006 г., с договор за дарение сключен с н.а. № …./…. г., М. Н. дарила на брат си П. Н. притежаваните от нея идеални части от процесното дворно място и сгради. С н.а. № …./…. г. П. Н. е признат за собственик на 1/2 ид.ч. от дворното място и на цялото жилище от 58 кв.м., състоящо се от антре, кухня, стая, две изби, ид.ч. от избено антре и клозет, подстълбищен килер. През 2007 г., с н.а. № …./…. г. М. П. и П. Н. прехвърлили на „Белос“ ООД всеки по 3.75/150 ид.ч., двамата общо 7.50/150 ид.ч., от притежаваните от всеки от тях по 75/150 ид.ч. от дворното място срещу задължението на купувача да изготви архитектурен проект, по който да изгради нова жилищна сграда върху дворното място. През 2008 г., с н.а. № …./…. г., П. Н. продал на „Белос“ ООД останалите притежавани от него 71.50/150 ид.ч. от дворното място ведно с всички трайни подобрения в него. С разписка с нотариална заверка на подписа рег. № 935/18. 01. 2008 г. продавачът П. Н. заявил, че на 18. 01. 2008 г. получил от представител на купувача „Белос“ ООД сумата 142000 лв., представляваща продажната цена на 71, 50/150 ид.ч. от процесното дворното място и построената в него жилищна сграда. М. П. починала на 17. 08. 2007 г. и оставила за законни наследници дъщерите си С. К. Д. и Р. К. К.-К.. П. К. Н. починал 2010 г. и оставил за единствен законен наследник баща си К. Ж. Н.. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза е прието, че с влязъл в сила ЗРП и ИЗРП е предвидено средноетажно сключено застрояване на процесния и двата съседни имоти, като двуетажната жилищна сграда, изградена около 1930 г., подлежи на събаряне поради изтекла експлоатационна стойност, а пристройката, изградена в дъното на двора на основание разрешение за строеж № 128/29. 10. 1980 г. има временен характер, изоставена е и занемарена и при бъдещо строителство подлежи на събаряне.
При тези установени факти въззивният съд е приел, че К. Ж. Н. не притежава идеални части от процесното дворно място и сгради, тъй като наследодателят му П. К. Н. приживе се е разпоредил с всички притежавани права от дворното място и сградите в полза на „Белос“ ООД – през 2007 г. е прехвърлил 3.75/150 ид. ч. от притежаваните 75/150 ид.ч. от дворното място, а през 2008 г. се е разпоредил в полза на същото дружество с останалите 71.25/150 ид.ч. от дворното място, както и с всички притежавани от него трайни подобрения в имота – жилищна сграда и пристройка. Съдът е тълкувал по реда на чл. 20 ЗЗД волята на страните по договора за продажба, сключен с н.а. № …./…. г., като е преценил както обективираното изявление на продавача – да се прехвърлят притежаваните права и върху всички съществуващи трайни подобрения в дворното място, така и подписана от прехвърлителя разписка за получена продажна цена, в която същият е декларирал, че цената е за прехвърленото дворно място и жилищна сграда. Съобразил е и фактът, че единствените трайни подобрения в прехвърленото дворно място към подписване на договора са били жилищната сграда и пристройката.
В изложението по чл. 280 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал.2, пр. 2 ГПК – за проверка на допустимостта. Поддържа се недопустимост на съдебния акт, поради наличие на предходни влезли в сила съдебни решения за извършване на съдебна делба на същия имот. Настоящият състав намира, че не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо на твърдяното основание. Потестативното право на делба може да бъде упражнено от всеки участник в съсобствеността, включително и от последващи приобретатели на идеални части от правото на собственост в резултат на настъпили универсални и частни правоприемства.
Допускане до касационно обжалване на решението се иска и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с твърдения, че изразеното в мотивите на решението разбиране за понятието „подобрения на имот“ противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решения № № 217 от 12. 03. 2010 г. по гр. д. № 237/2009 г., 3 г.о. и решение № 612 от 25. 10. 1995 г. по гр. д. № 375/1995 г., 1 г.о., според която подобренията представляват промени, които са довели до увеличение стойността на имота, а процесната жилищна сграда не е подобрение, а самостоятелен обект на право на собственост. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. На първо място, въпросът е поставен във връзка с довода на касатора, че в предмета на прехвърлителната сделка, сключена между наследодателя му и дружеството-съделител не се включва право на собственост върху процесната жилищна сграда и осъщественото по този повод тълкуване на договора за продажба, а не във връзка с уреждане на отношения между подобрител на чужд имот и собственика на имота, поради което не е от решаващо значение за изхода на спора. На следващо място, практиката приема, че жилищната сграда, макар и самостоятелен обект на собственост, увеличава стойността на дворното място и представлява подобрение по смисъла на ЗС, освен ако не подлежи на събаряне.
Касаторът се позовава и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на акта. Твърди се, че очевидната неправилност се изразява в постановяване на решението при съществено процесуално нарушение – неуважаване на доказателствено искане за установяване факта на действително плащане на продажната цена от 1420000 лв. по сключения между „Белос“ ООД и наследодателя на касатора договор за продажба, при необоснованост на извода за прехвърлено право на собственост върху сградите от наследодателя на касатора в полза на дружеството, както и поради постановяването му в нарушение на чл. 34 ЗС, според която норма до делба се допускат само съсобствени имоти. Степента на тежест на твърдяните пороци на съдебния акт, дори да съществуват, не е такава, че да обуслови извод за очевидна неправилност на решението, изводима от текста на атакувания акт. Не се касае нито за нарушаване на основни принципи в гражданския процес, нито за грубо несъответствие на фактически изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката, нарушаващо изискването за установяване на истината.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят К. Ж. Н. ще следва да бъде осъден да заплати на С. К. Д. сумата 600 лв. разноски за настоящата инстанция. „Белос“ ООД също претендира присъждане на такива, но няма доказателства за извършване на разходи в касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 992 от 06. 06.2018 г. по гр. д. № 298/2018 г. на Варненския окръжен съд, ГО, 1 състав.
ОСЪЖДА К. Ж. Н. да заплати на С. К. Д. сумата 600 лв. разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: