О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
София, 26.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1957 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 26.06.09г. по гр.д. №318/09г. на В. окръжен съд е оставено в сила решение №230 от 09.03.2009г. по гр.д. №2247/08г. на В. районен съд, с което са били уважени предявените от “А” Е. срещу община В. искове по чл.108 от ЗС за установяване собствеността и предаване владението на поземлен имот №12259.1027.17 по КК на гр. В., ведно с построената в него масивна едноетажна сграда и по чл.59 от ЗС за сумата от 25 000лв., представляваща обезщетение за ползите, от които ищецът е бил лишен през периода 01.08.07г. – 30.10.08г., като не е могъл да ползва собствения си имот, както и по 1000лв. месечно, считано от 30.10.2008г. до предаване владението върху имота.
Въззивният съд е приел, че с договор от 26.07.2007г. община В. е продала на “А” Е. – гр. В. процесния имот, частна общинска собственост, като продажната цена е изцяло заплатена от купувача. В договора не е отбелязано, че е предадено владението на имота. Същевременно, след продажбата този имот продължава да се държи от общината, чрез трети лица, които са настанени от нея. Последният извод е направен след подробно обсъждане на писмените доказателства по делото – писма до физическите лица, обитаващи сградата, за корекция на наема, както и предупреждения, че при неплащане следва изваждане от имота; писмо до МС от 30.11.07г., в което се твърди, че в сградата има 13 временно настанени за 1 година лица и др. Обсъдени са и свидетелските показания, които също установяват обстоятелството, че сградата е заета от лица, настанени от общината. Искът по чл.59 от ЗЗД е уважен след определяне чрез вещо лице на средния пазарен наем на сградата.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от община В.. В нея се поддържа, че в действителност общината не упражнява фактическа власт върху процесния имот, а в него има самонастанили се лица. В изложението към жалбата се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по прилагането на чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД. По прилагането на чл.108 от ЗС е посочено решение №1048 от 03.10.06г. по гр.д. №1062/05г. на І ГО, съгласно което за успешното провеждане на иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищецът по безсъмнен начин да установи правото си на собственост, а ответникът да владее без правно основание спорната вещ. По прилагането на чл.59 от ЗЗД е посочено невлязло в сила решение на Пловдивския апелативен съд по гр.д. №433/2002г., както и решение №304 от 27.04.2009г. по гр.д. №5774/07г. на ВКС, ІV ГО, според което предпоставка за уважаване на този иск е ищецът да е собственик на вещта, а ответникът да ги е ползвал през процесния период без основание.
Ответникът в производството “А” Е. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да бъде допусната до касационно обжалване, евентуално – че е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Правните въпроси, които жалбоподателят поставя с касационната жалба, са за предпоставките, при които могат да бъдат уважени исковете по чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД. По тези въпроси обаче въззивното решение не противоречи на представената от жалбоподателя съдебна практика. За да бъде уважен иск по чл.108 от ЗС следва да бъде установена собствеността на ищеца и неоснователното владение или държане на вещта от ответника. Въззивният съд се е съобразил с практиката на ВС и ВКС, че иск по чл.108 от ЗС може да бъде уважен и в случаите, при които ответникът упражнява фактическа власт върху имота чрез трети лица, които е допуснал в него, както е в случая. Решение №1048 от 03.10.06г. по гр.д. №1062/05г. на І ГО, на което се е позовал жалбоподателят, съдържа произнасяне на ВКС по един различен случай, при който не е било установено ответникът да владее или да държи спорния имот, затова ревандикационният иск е отхвърлен. Това решение е неотносимо към спора по настоящото дело, по което е установен факта на упражняване на фактическа власт върху имота от общината, чрез настанените от нея физически лица. По втория въпрос – за предпоставките, при които може да бъде уважен иск по чл.59 от ЗЗД, също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. На първо място – основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК предполага противоречие по определен правен въпрос между въззивното решение и поне едно друго влязло в сила решение на съда. Невлезлите в сила решения не могат да бъдат пример за противоречива съдебна практика. Ето защо не следва да се разглежда посоченото от жалбоподателя решение на Пловдивския апелативен съд по гр.д. №433/2002г., тъй като няма данни то да е влязло в сила. Другото решение – №304 от 27.04.2009г. по гр.д. №5774/07г. на ВКС, ІV ГО, не сочи на нещо различно от това, което е приел въззивният съд в случая. По това дело е установено, че ответникът е ползвал имот, собственост на ищеца и затова е бил уважен предявеният иск по чл.59 от ЗЗД – също както и в обжалваното въззивно решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 26.06.09г. по гр.д. №318/09г. на В. окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: