О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 13.05.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело 4205/2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 141 от 17.10.2007 г. по гр.д. № 1299/ 2006 г. на Пловдивски районен съд, оставено в сила с решение № 596 от 16.04.2008 г. по гр.д. № 3190/ 2007 г. на Пловдивски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от П. кооперация “З”- с. Ц., с. Г. против О. “К”, с. К. за признаване на собствеността и предаване владението върху втория етаж от търговска сграда, намираща се в с. Г., УПИ- ІV, кв.12 по плана на селото., състоящ се от салон- клуб, целият от 97, 57 кв.м.
За да отхвърли иска, съдът е приел, че кооперацията- ищец не е построила сградата с изцяло свои средства, а са били използвани държавни средства и средства от самооблагане на населението.
Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост, необсъждане на доказателствата по делото и приемане за достоверни показанията на заинтересован свидетел, като и нарушение на материалния закон. Моли за отмяна на решението и уважаване на иска.
Същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд е свързан с приложението на чл.2, ал.3 ЗОбС /отм/ в случаите, когато сградата е построена със смесено финансиране, а не изключително със средства на кооперацията.
Относно условията за допускане на касационната жалба до разглеждане касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГП. , като твърди, че 1. решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с решение № 1* от 11.10.2002 г. по гр.д. № 1938/ 2001 г. на ВКС, 4 г.о.; 2. че въпросът се решава противоречиво от съдилищата- сочи решението по гр.д. №3190 2006 г. на Пловдивски окръжен съд; 3. както и че разглеждането на жалбата би имало значение за точното приложение на Закона за кооперациите и Закона за собствеността.
С оглед на изложените данни настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира че жалбата следва да се допусне до разглеждане. Въпросът за приложението на чл.2, ал.3 ЗОбС при смесено финансиране е съществен по делото, тъй като от решаването му зависи изхода на спора и признаване право на собственост в полза на кооперацията, която няма друг титул за собственост. Въпреки че разпоредбата е отменена, се налага да се преценява нейното действие при решаване на спорове за собственост между кооперациите и общината или държавата и в този смисъл разглеждането на жалбата би имало значение за точното приложение на закона и утвърждаване на съдебната практика. Налице е основание по чл.280, ал.1, т.3 ГП. за допускане на жалбата до разглеждане.
Налице е и противоречие по въпроса за правоприемството между кооперацията- ищец и кооперацията- първоначален собственик на имота с друго решение между същите страни и за обекти в същата търговска сграда- решение по гр.д. № 3190/ 2006 г. на Пловдивски окръжен съд.
По изложените съображения и на основание чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГП. настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разглеждане касациноната жалба вх. № 10500/ 29.04.2008 г., подадена от П. “З”, с. Ц., с. Г. против решение № 596 от 16.04.2008 г. по гр.д. № 3190/ 2007 г. на Пловдивски окръжен съд.
Указва на П. “З” да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 80 лв. в срок от седем дни от получаване на съобщението и в същия срок да представи във ВКС вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавната такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: