Р Е Ш Е Н И Е
№ 353
София, 22.05.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на девети април две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретар Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело 585/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218 а и сл. ГПК / отм./ във вр. с § 2, ал.3 от ПЗР ГПК / 2007 г./
С решение от 4.12.2003 г. по гр.д. № 2200/ 2001 г. на районен съд Велико Т. , оставено в сила с решение от 13.12.2007 г. по гр.д. № 403/ 2007 г. на окръжния съд Велико Т. ответникът М. Л. М. е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на ищцата Т собствената й движима вещ- рентгенов апарат марка “Ф” с всичките му принадлежности.
Ответникът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон досежно изводите на съда, че ищцата е собственик на рентгеновия апарат и на частите, от които е съставен, както и че това е същият апарат, който е монтиран в кабинета на ответника.
Ищцата оспорва жалбата като неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че ищцата е закупила от А. и предоставила на ответника рентгенов апарат във връзка със сключения между тях договор за гражданско дружество с цел осъществяване на обща медицинска дейност чрез създаване на рентгенов кабинет, като помещението за това е осигурено от ответника. Не е спорно, че договорът за гражданско дружество е прекратен, във връзка с което ищцата е предявила иск за връщане на рентгеновия апарат, както и че претенцията се отнася до апарата, намиращ се в кабинета на ответника, предвид възникналия спор за идентичността на вещта. Относно легитимацията си като собственик ищцата се позовава на договор, с който е закупила апарата от А. , с документите по вноса- митническа декларация и товарителница, както и разписка за плащане на монтажа, издадена на името на двамата съдружници.
С оглед на горните доказателства въззивният съд правилно и обосновано е достигнал до извода, че ищцата е собственик на рентгеновия апарат и ответникът дължи връщането му поради прекратяване дейността на дружеството. Правилно са отхвърлени възраженията на ответника, че монтираният в кабинета му апарат не е този, който е бил внесен и предоставен му от ищцата. За установяване идентичността между двата апарата съдът се позовал на заключението на техническата експертиза, която е установила съвпадения по много от съществените белези и по съставните части, индивидуализиращи вещта, а именно фирма на производителя, модел на апарата, рентгенова тръба, статив, маса, команден шкаф, общо тегло на апаратурата и др. При липса на доказателства ответникът да е закупувал и монтирал други части, както и с оглед показанията на свидетелите и заключението на техническата експертиза въззивният съд обосновано е достигнал до извода, че се касае за същата движима вещ, която е предмет на исковата претенция. Правилно е и позоваването на чл. 97 ЗС, че дори и да има части, вложени от ответника, те са прикрепени към главната вещ и принадлежат на нейния собственик – т.е. на ищцата.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че решението е постановено при погрешно възприемане на фактическата обстановка, игнориране на доказателствата, представени от ответника и необсъждане на всички доказателствата в тяхната цялост и взаимна връзка. Съдът правилно е отчел обстоятелството, че ищцата е закупила цял рентгенов апарат, но го е внесла на части, поради което се е наложило същият да бъде повторно сглобен в кабинета на ответника, но от това не следва, че й се дължи връщане на частите, а не на цялата вещ . Д. че има специален режим за внос на подобни медицински уреди, както и че се изисква разрешение, каквото ищцата не е притежавала, дори и да са верни, не опровергават факта, че на практика апаратурата е била внесена, което се установява от митническата документация и превозните документи. Разменената между страните кореспонденция чрез нотариални покани сочи, че спорът между тях е главно паричен- за направени разходи във връзка с организиране дейността на рентгеновия кабинет и монтажа на апаратурата, а не за собствеността конкретно на рентгеновия апарат.
По изложените съображения следва да се приеме, че съдът правилно е признал ищцата за собственик на вещта и осъдил ответника за връщането й, поради което е неоснователно и оплакването необоснованост и за неправилно приложение на материалния закон.
Водим от горното и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК / отм./ настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 13.12.2007 г., постановено по гр.д. № 403/ 2007 г. по описа на Окръжен съд- Велико Т.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: