ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 233
гр.София, 11.05. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Добрила Василева
Членове: Гълъбина Генчева
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев частно гражданско дело 230 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „С” А. , гр. С., чрез адвокат И, срещу определение № 364 от 19.12.2008 г., по ч.гр.д. № 433/2008 г., на Окръжен съд- гр. Т..
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо понататъшното развитие на делото – касационно основание по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна, редовна е и е допустима.
С определението си от 16.10.2008 г., по гр.д. № 291/2007 г., Районен съд – гр. П. е прекратил производството по делото като недопустимо, тъй като лицето посочено като ответник по делото не е надлежно легитимирана страна, което е процесуална пречка за разглеждане на правния спор. Постановеният съдебен акт е потвърден с определение № 364 от 19.12.2008 г., по ч.гр.д. № 433/2008 г., на Окръжен съд- гр. Т., който също е приел, че посоченият за ответник не притежава обща процесуална дееспособност, поради което по делото не е налице надлежна процесуална легитимация, за което съдът следи служебно. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, поради което е приел, че производството следва да бъде прекратено и е оставил в сила определението на районния съдия.
Частната жалба на „С” А. , гр. С., чрез адвокат И, срещу определението, по ч.гр.д. № 433/2008 г., на Окръжен съд- гр. Т. съдържа оплаквания за незаконосъобразност и твърдения, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа се, че в случая следва да се признае процесуална правоспособност на поземлените комисии, преобразувани в общински служби по земеделие и гори и с променено наименование на общински служби по земеделие (ДВ, бр.43 от 2008 г.), с оглед на което неправилно е прекратено производството по делото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият за разглеждане процесуалноправен въпрос не е съществен и не обуславя съдържанието на съдебното определение. Допустимостта на иска се определя от наличието или липсата на всички положителни и отрицателни процесуални предпоставки. Процесуалната легитимация на страните в исковото производство се определя от ищеца и е абсолютна предпоставка за съществуване правото на иск, за което съдът е длъжен да следи служебно. От друга страна, процесуалната дееспособност на ищеца е положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът също във всяко положение на делото служебно взема предвид, съгласно чл.25, ал.1 ГПК (отм.). Като орган на поземлената собственост, на когото е предоставено извършването на административни услуги и дейности по възстановяване на правото на собственост върху земи, общинските служби по земеделие притежават правоспособност на административни държавни органи, която е пряко свързана с възложените й за изпълнение задачи със специален закон. В тази връзка следва да се тълкува и признатата процесуална правоспособност на органа на поземлената собственост да бъде самостоятелен участник в съдебното производство, респективно правната възможност за участието им в административните производства по чл.11, ал.2 и чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ.
Съществен процесуалноправен въпрос е този, произнасянето по който обуславя крайния изход на делото и ще допринесе за точното и еднакво прилагане на закона. Касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК ще има в случаите, когато за повдигнатия съществен процесуалноправен въпрос има противоречие със задължително за съдилищата тълкуване с П. на пленума на Върховния съд или Тълкувателни решения на О. събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд или липсва установена съдебна практика и произнасянето по него ще доведе до различни правни изводи, които са от значение за развитие на правото. В този смисъл, изложените съображения за неправилност на определението, преграждащо понататъшното развитие на делото, не може да се отнесе към хипотезите, в които съдът не се е произнасял, нито е в противоречие със случаите, при които са постановени решенията на ВКС, приложени към жалбата, поради което в конкретния случай не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 364 от 19.12.2008 г., по ч.гр.д. № 433/2008 г., на Окръжен съд- гр. Т…
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.