О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
София, 18.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1750/ 2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 38 от 11.08.2008 г. по гр.д. № 612/ 2006 г. на Районен съд- П. , оставено в сила с решение № 860 от 23.07.2009 г. по гр.д. № 948/ 2008 г. на Окръжен съд- Б. , е признато за установено по отношение на Г. А. Б. и К. А. Б., че ищците М са собственици на недвижим имот от 996 кв.м., заедно с построените в него две жилищни сгради и стопанска постройка, като имотът е урегулиран в УПИ ХХІV- 1767 в кв. 235 по плана на гр. П.
О. Г. Б. и К. Б. са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развиват оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Молят за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовават на хипотезата по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като считат, че съдът се е произнесъл в противоречие с постоянната практика на ВС и ВКС, според която съдилищата трябва да обсъждат наведените от всички страни по делото доводи и доказателства и да изграждат въз основа на тях убеждението си, а също и в противоречие на практиката, отнасяща се до въззивната инстанция, че когато едно решение е незаконосъобразно поради извършено процесуално нарушение, то следва да се отмени.
Ищците оспорват наличието на основания за допускане на жалбата до разглеждане, а по същество намират решението на въззивния съд за правилно.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът между страните е за собствеността на недвижим имот в гр. П., като данните по делото са, че имотът първоначално действително е принадлежат на наследодателите на ответниците С, но в съсобственост с наследодателя на ищците, като последният е установил владение през 1962 г. върху целия имот, придобил го е по давност, а след това го прехвърлил с нотариални актове за дарение от 1985 и 1993 г. на двамата ищци. С оглед на тези данни въззивният съд приел, че ищците са собственици на имота, с което се опровергават констатациите в нотариалния акт за собственост, с който и ответниците са се снабдили през 2003 г.
За да се допусне жалбата до разглеждане се изисква касаторите да посочат кой е същественият материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, както и да обосноват една от трите алтернативно предвидени предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК. По повод на дадените им този смисъл указания от въззивния съд касаторите сочат като процесуалноправен въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните и доказателствата по делото и въз основа на тях да изгради убежденията си, но от данните по делото не може да се приеме, че този въпрос е от съществено значение за изхода на делото, тъй като съдът е процедирал именно по желания от касаторите начин. Поставеният въпрос не може да обоснове допустимост на обжалването и по съображението, че се дублира с оплакванията за неправилност на решението, а те не могат да се разглеждат на настоящия етап от производството. Основанията за неправилност на решението и тези за допускане на касационната жалба до разглеждане се съвсем различни, подчинени са на различни цели и не се покриват по съдържание.
По тези съображения следва да се приеме, че касаторите не са формулирали въпрос, който да е съществен за изхода на делото, както и да обосноват наличието на някое от основанията по чл.280, ал. 1 ГПК, което Върховният касационен съд, съгласно ТР № 1/ 2009 г. не може да направи служебно, нито да го извлече от фактите и обстоятелствата, които се излагат в жалбата. За изготвянето на касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са необходими правни знания, познаване на съдебната практика, способност да се формулира правния въпрос, който се решава по делото, да се обоснове основанието за допускане на обжалването и да се представят съответни доказателства. В действащият Гражданско-процесуален кодекс не е въведено изискването жалбата да може да се изготвя само от адвокат, но условието тя да е приподписана от такова лице не е формално / както е сторено в настоящия случай/, а има за цел да се обезпечи редовността на жалбата и най- вече на изложението по чл.280 ГПК, чието изготвяне изисква определени юридически познания. Подадената от касаторите жалба и изложението към нея не отговарят на посочените условия, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 860 от 23.07.2009 г. по гр.д. № 948/ 2008 г. на Окръжен съд- Б.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: