Р Е Ш Е Н И Е
№ 614
София, 22.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретар Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело 2100/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218а и сл. ГПК / отм./
С решение от 5.07.2006 г. по гр.д. № 4220/ 2003 г. на Пловдивски районен съд, оставено в сила с решение № 372/ 1.03.2007 г. по гр.д. № 3281/ 2006 г. на Пловдивски окръжен съд са отхвърлени исковете, предявени от А. Х. П. против Д. г. “Р” гр. П. по чл.128 КТ за заплащане на дължимо трудово възнаграждение и допълнително такова по Наредба № 3 за допълнителното трудово възнаграждение на персонала, зает в системата на народната просвета. Ищцата е предявила и искове за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на забавено плащане на трудовото възнаграждение за различни периоди, но тези искове са преценени от съда като недопустими и производството по тях е прекратено.
Ищцата е подала касационна жалба, като оспорва решението на въззивния съд изцяло и моли за уважаване на предявените искове. Развива доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът не взема становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
1. Исковете за неплатено трудово възнаграждение и допълнително такова, както са посочени от въззивния съд с оглед обстоятелствената част, петутима и уточнението на исковата молба са за отделни суми, всяка от които и общо не надхвърлят 5 000 лв. Касае се за обективно съединени искове за отделни парични вземания, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК / отм./, поради което в тази част касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
2. В частта относно исковете за неимуществени вреди решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила.
Ищцата е била в трудово правоотношение с ответника, като твърди, че той забавял изплащането на трудовото й възнаграждение и други дължими суми, от което търпяла неимуществени вреди поради изпитваните чувства на обида и унижение. За да приеме, че исковете са недопустими, въззивният съд е посочил, че при наличието на трудов договор не може да се търсят вреди на извъндоговорно, деликтно основание. Решението е правилно и няма основания за отмяната му. Отношенията между ищцата и работодателя й относно дължимото трудово възнаграждение и другите плащания са регламентирани от трудовия договор и К. на труда, в който не е предвидена възможност при забавено изплащане на заплатите и други суми, свързани с трудовия договор да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди. Последиците от неизпълнение на задълженията от страните по трудовия договор са други и са уредени също в К. на труда. Когато се предвижда присъждане на обезщетение за неимуществени вреди това е уредено изрично в К. на труда, каквито са случаите по чл.200 и чл.226, ал.3 КТ. По принцип имуществената отговорност на работодателя се осъществява чрез уреждането на различните фактически състави, при които се дължи обезщетение, неговия вид и размер, като отговорността е преди всичко за имуществени вреди, а неимуществените са регламентирани в специални хипотези. Близостта на последните с деликтната отговорност дава основание чл.212 КТ да препраща за неуредените въпроси към приложение на гражданския закон- чл.45 и 49 ЗЗД, но също само в изрично посочените случаи.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК / отм./ настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 372/ 1.03.2007 г. по гр.д. № 3281/ 2006 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която производството по исковете за неимуществени вреди, предявени от А. Х. попова против детска г. “Р” гр. П. е прекратено като недопустимо.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от А. Х. П. против горното решение в частта относно исковете за неплатено трудово възнаграждение.
В тази част решението има характер на определение и може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд с частна жалба в седемдневен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: