О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 767
София, 24.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 613/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 319 от 14.11.2007 г. по гр.д. № 298/2007 г. на районен съд гр. С., оставено в сила с решение № 238 от 1.09.2008 г. по гр.д. № 76/ 2008 г. на Б. окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от В. Я. Б. по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ за признаване правото за възстановяване на четири гори в землището на с. И., бивша собственост на наследодателя й Я. А. К. починал през 1996 г.
Ищцата е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Счита че представеният от нея документ- извлечение от данъчни регистри, съставлява годно основание за доказване правото на собственост на наследодателя й. Относно допустимостта на обжалването се позовава на трите хипотези по чл.280, ал.1 ГПК. Представя съдебни решения в подкрепа на довода, че въззивното решение е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а освен това въпросът за допустимите доказателствени средства се решавал противоречиво и от съдилищата. С това обосновава и необходимостта от разглеждане на жалбата, което ще има значение и за точното прилагане на закона по множеството дела, образувани по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Като доказателство за това, че наследодателят й е бил собственик на заявените за възстановяване гори, ищцата е представила ръкописно изготвен списък, в който под № 156 фигурира името на нейния баща като притежател на описаните гори по площ, местност, съседи, вид на гората / дъбова, букова или борова/ и с отбелязване, че ги е придобил по наследство, а предишното деклариране е от 1929 г. Представил е и удостоверение от ОСЗГ, според което това са копия от поименни списъци с извлечения от данъчни регистри на частни лица, притежавали гори в с. И..
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че този документ не доказва правото на собственост на наследодателя на ищцата върху г. , тъй като не е ясно кой го е съставил, кога и въз основа на какви данни. Приел е, че списъкът има характер на писмена декларация, с каквато в производството по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ не може да се доказва право на собственост. Посочил е също така, че ОСЗГ не е орган, който може да удостоверява какво представляват списъците, а следвало да се представят самите данъчни регистри за преценка от съда.
От горните данни, съпоставени с представените решения на други състави и съдилища- например р.от 23.10.2007 г. по гр.д. № 504/2007 г. на Софийски окръжен съд, р. от 15.11.2007 г. по гр.д. № 675/2007 на Софийски окръжен съд, р. от 21.07.2006 г. по гр.д. № 1268/ 2006 г. на К. районен съд и др. и видно, че въпросът за доказателствените средства, допустими в производството по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ се решава противоречиво от съдилищата, като различни по вид, издател и начин и време на съставяне писмени документи се приемат или не като годни доказателства за собствеността върху г. преди национализацията им. Това обстоятелство обосновава допустимост на обжалването пред Върховния касационен съд по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, още повече, че самият ВКС няма формирана практика по приложението на чл.13, ал.3 предвид съществуващото по отменения ГПК ограничение за касационно обжалване на решенията, постановени по такива искове.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба, подадена от В. Я. Б. против решение № 238 от 1.09.2008 г. по гр.д. № 76/ 2008 г. на Б. окръжен съд.
Насрочва делото за 21 януари 2010 г., 9 ч., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: