О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
София, 19.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 4617/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 363 от 3. 08. 2007 г. по гр. д. № 1908/ 2006 г. на Б. районен съд, оставено в сила с решение № 44 от 1. 07. 2008 г. по гр. д. № 1300/ 2007 г. на Б. окръжен съд е отменено уволнението на Т. Г. М., възстановен е на предишната длъжност- районен счетоводител при РПС- Г. Д. и му е присъдено обезщетение по чл.225, ал.3 КТ.
Ответникът – Т. поделение „Български пощи”, гр. Б. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила при преценката на доказателствата по делото.
Относно допустимостта на обжалването се позовава на трите основания по чл.280, ал.1 ГПК.
От данните по делото е видно, че ищецът е бил уволнен от длъжността “районен счетоводител” поради нарушения на трудовата дисциплина, описани в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. За да признае уволнението за незаконно съдът е приел, че заповедта не е мотивирана, както и че не е доказана съставомерността на дисциплинарните провинения, приписани на ищеца. Не е кредитирал показанията на свидетелите, тъй като те са служители на ответника, а също и експертните заключения, защото са изготвени на базата на данни, предоставени от ответното поделение.
С оглед изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК и данните по делото следва да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с приложение на разпоредбите на ГПК относно събирането и преценката на доказателствата по делото, разпределение на доказателствената тежест , задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание, какво следва да съдържат мотивите, както и кога следва да се приеме, че заповедта е достатъчно мотивирана. Решението засяга и приложението на материалния закон относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, т. 6 във вр. с чл.190 КТ.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че по горните въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд относно правомощията на въззивната инстанция, същността на нейната дейност и съдържанието на решението, обобщена в т.19 от ТР № 1/ 2001 г. на ОСГК. Доколкото уволнението по чл.330, т.6 КТ е във връзка с най- тежкото дисциплинарно наказание и съществено засяга статута на работниците и служителите, следва да се приеме, че разглеждането на жалбата би имало значение и за точното прилагане на закона. Налице са основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради което и на основание чл.288 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба вх. № 2442/ 29.07.2008 г., подадена от Т. „Български пощи”- Б. против въззивно решение № 44 от 1. 07. 2008 г. по гр.д. № 1300/ 2007 г. на Б. окръжен съд.
Указва на касатора в 7 дневен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. и да представи вносния документ, като при неспазване на срока жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: