Решение №780 от по гр. дело №924/924 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                          № 780
 
                             София, 27.07.2009 г.
 
                              В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в закрито съдебно заседание в състав
  
                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
                                        ЧЛЕНОВЕ:   МАРГАРИТА СОКОЛОВА
                                                                         ЛИДИЯ РИКЕВСКА
 
изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело № 924/ 2009 и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 60 от 2.07.2008 г. по гр.д. № 210/ 2007 г. на Б. районен съд, оставено в сила с решение № 11 от 16.01.2009 г. по гр.д. № 627/2008 г. на Д. окръжен съд, е отхвърлен иска, предявен от С. И. Д. с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото за възстановяване на бивша земеделска земя, представляваща зеленчукова градина от 4 дка в землището на с. О..
Ищцата е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Моли за отмяна решението и уважаване на иска. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на противоречива съдебна практика- чл.280 ал.1, т.2 ГПК, за което представя и съответни влезли в сила решения на различни съдилища от страната, постановени по искове с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че първоначален собственик на имота, както и на много други имоти, които не са предмет на делото, е била С. Б. П. Тя е завещала имотите си на своята племенница М. К. Б. , чийто наследник е ищцата по делото. За да отхвърли иска възивният съд е приел, че представеното извлечение от емлячния регистър, по който в 1940 г. Марийка К. Б. декларирала, че притежава зеленчукова градина от 4 дка, не е доказателство за правото на собственост. По същия начин е отрекъл доказателствено значение и на другите писмени доказателства, представени от ищцата както на името на нейната наследодателка М, така и на праводателката на последната С. Б. П.
Въпросът за доказателствената стойност на декларациите, въз основа на които е изготвян емлячния регистър е съществен за изхода на делото, тъй като пряко засяга правото на възстановяване на земеделските земи.
От представените решения на други съдебни състави е видно, че те признават доказателствено значение на извадки от емлячния регистър- например решение от 22.11.2007 г. по гр.д. № 767/ 2007 г. на Софийски окръжен съд и решение № 1656/ 17.05.2008 г. по гр.д. № 5161/ 2006 г. на Варненски районен съд. С оглед на тези данни следва да се приеме, че по въпроса за емлячните регистри в контекста на приложението на разпоредбата на чл. 11, ал.2 и чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ е налице противоречива практика на съдилищата, което е основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И
 
ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба, подадена от С. И. Д. от гр. С. против въззивно решение № 11 от 16.01.2009 г. по гр.д. № 627/2008 г. на Д. окръжен съд.
Насрочва делото за 29 януари 2010 г., 9 ч., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top