О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
София, 05.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело №250 / 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 143 от 3.12. 2008 г. по гр.д. № 331/2006 г. на Б. районен съд, оставено в сила с решение № 632 от 18.11.2009 г. по гр.д. № 96/ 2009 г. на Д. окръжен съд е прието за установено по отношение на ответниците А, че ищците като наследници на С. Д. С. са собственици на бивша земеделска земя, сега представляваща поземлен имот № 0* по кадастралната карта на гр. Б., с площ 640 кв.м. м. “К” и ответниците са осъдени да им предадат владението на имота.
Ответниците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон.
Относно допустимостта на касационното обжалване се позовават на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ищците оспорват касационната жалба както относно предпоставките за нейната допустимост, така и по съществото на оплакванията.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорният имот е част от възстановен на наследниците на С. Д. С. по реда на ЗСПЗЗ по-голям имот от 16,103 дка в землището на гр. Б., но се владее от ответниците, които се позовават на права, придобити по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, а също и на изтекла в тяхна полза придобивна давност. За да уважи иска съдът е изложил съображения, че ответниците владеят имота без правно основание, тъй като учредено им право на ползване е прекратено съгласно §4 от ПЗР ЗСПЗЗ с влизане в сила на закона, след като не са били налице предпоставките за изкупване на имота по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Относно последния извод съдът се е позовал на данните, че липсват доказателства намиращата се в имота сграда да е построена преди 1.03.1991 г. Изложени са съображения, че имотът не е могъл да се придобие от ответниците и на основанията по §4б и §4а, ал.5 ПЗР ЗСПЗЗ, а също и по давност предвид разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ.
При тези данни касаторите сочат няколко въпроса, които според тях са съществени и обуславят допускане на касационното обжалване, като твърдят че те попадат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първият поставен въпрос е може ли нормата на §4а да изключи действието на §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Доколкото правата на ответниците са отречени именно поради това, че не са налице условията да изкупят имота по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, въпросът е съществен за делото, но не обуславя допустимост на обжалването. По приложението на §4, 4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ има формирана обилна съдебна практика, която дава положителен отговор на поставения въпрос, тъй като ако ползвателите не успеят да трансформират предоставеното им право на ползване в право на собственост, влиза в действие разпоредбата на §4 ПЗР ЗСПЗЗ и ползването се прекратява по силата на закона. В този смисъл е дал отговор на въпроса и въззивният съд, след като установил, че не са налице условията по §4а ПЗР ЗСПЗЗ и ответниците не могат да изкупят валидно имота. Решението му е съобразено с постоянната съдебна практика, поради което жалбата не следва да се допуска до разглеждане.
Вторият поставен въпрос засяга доказване правата на ищците, които се позовават на възстановяване на бивш земеделски имот, който е бил одържавен на основание чл.12 ЗСГ. Основанието за възстановяване на такъв имот е чл.10, ал.2 ЗСПЗЗ и в тази връзка касаторите поставят въпроса ще породи ли правно действие решението на поземлената комисия, ако в него не се посочва изрично, че се възстановява земя по чл.12 ЗСГ, каква сума следва да възстанови на държавата бившия собственик и дали е възстановил полученото обезщетение. По делото не са събрани доказателства, че бившият собственик е получил обезщетение при одържавяването на имота по чл.12 ЗСГ, поради което поставеният въпрос не е съществен за изхода на спора.
Третият въпрос има отношение към индивидуализацията на възстановените имоти в случаите, когато от тях са създадени нови по-малки имоти чрез парцелиране, но те не са изброени изрично в решението на поземлената комисия. Този въпрос също не е съществен за делото, тъй като от събраните доказателства, скици и заключение на в.лица е установена точната индивидуализация на възстановения имот и идентичност на част от него с имота, който се владее от ответниците.
По делото има данни, че имотът от 16 дка е бил разделен на части и предоставен за ползване на много граждани, срещу които ищците са провели ревандикационни искове, като във всички решения е прието, че възстановяването е осъществено валидно и законосъобразно и в този смисъл общият по всички дела въпрос е решен по идентичен начин, с което е съобразено и настоящото решение. Касационното обжалване се допуска когато има противоречива практика или липсва такава, докато в случая има създадена съдебна практика и тя не си противоречи, включително и решението по настоящото дело, поради което по въпросите за правата на ищците не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Четвъртият въпрос е свързан с приетото от съда, че сградата в имота не е била построена към 1.03.1991 г., както изисква законът, като се твърди, че съдът е направил необосновани изводи в тази насока само въз основа на данните от кадастралния план и годината на заснемане на сградата. Въпросът не е правен, а фактически и доказателствен, тъй като засяга изводите на съда относно това дали сградата е била построена към определен момент, като тези изводи са направени въз основа на всички доказателства по делото, а не само с оглед данните по кадастралния план. В тази част всъщност се излагат доводи за неправилност на решението на въззивния съд, които съставляват касационни основания за отмяна по чл.281 ГПК, но не попадат в хипотезите за допускане на обжалването по чл.280 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 632 от 18.11.2009 г. по гр.д. № 96/ 2009 г. на Д. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: