Определение №1021 от по гр. дело №857/857 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                            № 1021
 
                             София, 11.09.2009 г.
 
                              В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в закрито съдебно заседание в състав
  
                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
                                        ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА
                                                                ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                                                                         
 изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело № 857/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следно
 Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 616 от 9.12.2008 г. по гр.д. № 1567/2007г на Габровски районен съд, оставено в сила с решение № 64 от 18 март 2009 г. по гр.д. № 69/ 2009 г. на Габровски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от Х. Г. К. против С. Х. и В. С. за признаване на ищеца за собственик и предаване владението на недвижим имот, състоящ се от втори етаж от жилищна сграда, ? ид. ч. от мансарден етаж, две избени помещения и гараж в гр. Г..
Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа, че е постановено в нарушение на материалния закон. За допустимостта на жалбата се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата, като становището им е, че тя е недопустима, а по същество и неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Искът е предявен срещу дъщерята на ищеца и нейния съпруг, с твърдение, че вторият жилищен етаж на сградата и другите обекти са собственост на ищеца по силата на чл.92 ЗС като приращение към собственото му дворно място. Поддържало се е, че ответниците владеят обектите на нищожно правно основание- декларация по чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ, подадена от ищеца без съгласието на неговата съпруга, както и че не са могли да ги придобият и по давност. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че макар и формално декларацията да не е подписана от съпругата на ищеца, тя не е изразявала несъгласие с това ответниците да надстроят втория етаж на жилищната сграда и да станат собственици, както и на гаража, поради което спрямо нея липсата на съгласие е преодоляна чрез давностно владение в необходимия срок. Обсъдена е и възможността / при положение, че декларацията се счита за нищожна/ ответниците да бъдат признати за добросъвестни владелци, тъй като не са знаели за порока в правното основание, с което им е учредено правото на строеж, и на последно място, че е налице и дългата придобивна давност за придобиване на жилищния етаж, с начало на владението 1978 г.
В жалбата като съществен материалноправен въпрос се поставя този дали ответниците биха могли да придобият имота по давност, имат ли качеството са добросъвестни или са недобросъвестни владелци, имало ли е пречки за течение на давността при действието на ЗСГ и дали след отмяната на глава ІІ от ЗСГ до предявяване на исковата молба е изтекъл необходимият давностен срок и било ли е владението им спокойно или е смущавано или прекъснато от ищеца. Според ищеца тези въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВС и ВКС, като се позовава на П. № 6/ 1974 г. относно това в кои случаи подобрителят има качеството на владелец и в кои на държател на чуждия имот, както и на решение № 2* от 13.01.2004 г. по гр.д. № 2204/ 2002 г. на ІV г.о. на ВКС, което с отнася за приложението на чл.29, ал.1 ЗСГ.
С оглед на данните по делото следва да се приеме, че позоваването както на постановлението на Пленума на ВС, така и на решението на тричленен състав на ВКС по конкретно дело са неотносими към случая и не обосновават наличието на основание за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По делото не е било спорно, че от момента на построяване на втория етаж въз основа на декларацията по чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ ответниците живеят в него със съзнанието на собственици, което е дало основание на съда да приеме, че те имат качеството на владелци. В съответствие с цитираното постановление на Пленума на ВС съдът е приел, че дори и правното основание – декларацията за учредяване право на строеж да е нищожно и ответниците да нямат качеството на добросъвестни владелци, те биха могли да придобият имота по давност като недобросъвестни владелци при десет годишно давностно владение, както е станало в настоящия случай.
Неоснователно се твърди и противоречие с практиката на ВКС по приложението на ЗСГ. Съгласно чл.15, ал. 1, т.1 ЗСГ / отм/ въведеният с този закон ограничителен режим за разпореждане с недвижими имоти не се прилага в отношенията между роднини по права линия, каквито са ищецът и първата ответница, поради което спрямо такива лица имотите могат да се придобиват и по давност, тъй като не се заобикаля закона- аргумент от чл.29, т.4 ЗСГ. По тези съображения е било допустимо, както е приел и въззивният съд, дъщерята да придобие по давност имот / или ограничено вещно право на строеж/, принадлежали на нейния баща, а изтичането на тази давност по време на брака ползва и съпругът й- вторият ответник по делото. По делото не е било установено давността да е била прекъсвана по смисъла на чл.116 ЗЗД. В тази част решението е в съответствие с трайната практика на ВКС по въпросите за придобиване по давност на недвижими имоти при действието на ЗСГ, поради което също не е налице основание за допускане на касационното обжалване. Цитираното решение на състав на ВКС визира общия текст на чл.29 ЗСГ, а не изключенията, поради което не може да послужи като пример за противоречива съдебна практика.
В жалбата се прави позоваване и на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но без да се излагат конкретни съображения, поради което следва да се приеме, че и това основание за касация не е налице, тъй като то изисква да се обоснове с какво произнасянето на ВКС ще има значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото, докато в случая е налице постоянна и утвърдена съдебна практика, с която са се съобразили и двете съдебни инстанции и затова не е необходимо по делото да се произнася и трета съдебна инстанция.
По тези съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 64 от 18 март 2009 г. по гр.д. № 69/ 2009 г. на Габровски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Оценете статията

Вашият коментар