Определение №707 от по гр. дело №301/301 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          О П Р Е Д Е Л  Е Н И Е
 
                                          № 707
 
                             София, 16.07.2009 г.
 
                              В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България,  първо гражданско отделение  в закрито съдебно заседание в състав
  
                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
                                        ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА
                                                                          ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                                                               
 
      при секретар Емилия Петрова
изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр.дело № 301/2009 година и за да се произнесе съобрази следното
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 5.06.2007 г. по гр.д. № 11800/2006 г. на СРС, 50 състав, оставено в сила с решение № 237/16.07.2008 г. по гр.д. № 3413/2007 г. по описа на СГС, ІV –г гр. о. е признато за установено по отношение на ответницата П, че ищците Г. Х. М. са собственици на ? ид. ч. от един апартамент в гр. С., ж.к. „М” бл.10, вх.3, ет.3, ап. № 35, която са придобили по давност като добросъвестни владелци.
П. Р. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва изводите на съда, че ищците са придобили имота по кратката придобивна давност, както и че имат качеството на добросъвестни владелци, като счита освен това, че давността е била прекъсната и не е изтекла до предявяване н исковата молба.
Като основания за допустимост на жалбата се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Представя решения на различни състави на ВКС, които според нея показват, че обжалваното решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд по съществения за делото материалноправен въпрос дали има добросъвестното владение и придобиване на имота по кратката придобивна давност, както и дали давността е прекъсната. Счита че разглеждането на жалбата и произнасянето по тези въпроси би имало значение и за точното прилагане на закона и уеднаквяване на съдебната практика.
Ищците оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е за собствеността на един апартамент, придобит по време на брака на К. И. и П. Р. След прекратяване на брака е започнала съдебна делба на апартамента, като от номера на делото се прави извод, че то е заведено през 1995г. При висящност на делбата / при влязло в сила решение по допускането й, но преди извършване на делбата/ с нотариален акт от 6.04.1999 г. съделителят и бивш съпруг К продал целия апартамент на настоящите ищци и те от този момент установили владение върху имота като собственици. По делото не е било спорно, че са придобили само ? ид. ч., колкото е притежавал продавачът, а за другата ? ид. ч. е налице продажба на чужда вещ. За тази част ищците не са знаели, че праводателят им не е собственик, тъй като той представил невярна декларация за семейно и имотно състояние, поради което съдът приел, че ищците имат качеството на добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70 ЗС и че са придобили частта, която е принадлежала на П. Р. по кратката придобивна давност. Не е уважил възраженията на ответницата, че купувачите са били недобросъвестни владелци, тъй като предвид водените с тях дела са знаели, че купуват от несобственик, както и че давността им е била прекъсната.
С оглед на горните данни и предвид изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК следва да се приеме, че изходът на делото зависи от това дали ищците при закупуване на собствената на ответницата ? ид. ч. от имота са знаели, че продавачът не е собственик- т.е. дали са били добросъвестни владелци и дали владението им е било непрекъснато. По тези въпроси, свързани с приложението на материалния закон, касаторката поддържа, че решението на въззивния съд противоречи на практиката на Върховния касационен съд, която илюстрира с представените решение. От техния преглед обаче е видно, че те или не са относими към настоящия случай, тъй като разглеждат различна фактическа обстановка, или не сочат въззивното решение да им противоречи. Така за разлика от разглеждания спор р. № 649/ 1.07.1993 г. е постановено при данни, че въобще липсва владение и упражняване на фактическа власт върху имота, а в р. № 1796/ 1995 г. се разисква разликата между владение и държане, което не е предмет на настоящото дело. Неотносимо е и р. № 636/2003 г., което разглежда отношенията между наследници и възможността един тях да придобие по давност по- голям дял от имота. Решение № 430/2004 г., в което се посочва, че искът за делба прекъсва давността, също не намира приложение, тъй като в него се има предвид иск за делба, предявен при вече започнало владение, докато в настоящия случай последователността е обратна- след завеждане на делото за делба трети лица установяват владение върху делбения имот. Следователно трябва да се приеме, че касаторката не доказва твърдението си за противоречие на обжалваното решение с практиката на Върховния касационен съд, а такова не е и налице, тъй като по приложението на института на добросъвестното владение, както и че е достатъчно добросъвестността да е налице съм момента на придобиването / чл.70, ал.1, пр.последно ЗС/, и че доказателствената тежест за противното е на оспорващата страна/ с оглед презумпцията по чл.70,ал.2 ЗС/ / е налице дългогодишна, постоянна и непротиворечива съдебна практика. Освен това конкретните решения са и в зависимост от фактическите обстоятелства, установени по всеки отделен случай.
Въпросът за воденото между страните дело по чл.33, ал.2 ЗС не е от значение за изхода на настоящото, въпреки че се поставя от касаторката, тъй като то има за предмет частта на К. И. , продадена от него без да покани съсобственика си- ответницата Р, докато предмет на настоящото дело е придобиването по давност на другата половина от имота.
С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като делото не разкрива някакви съществени особености от гледна точка на точното прилагане на закона или развитието на правото, които да оправдават разглеждането му на три съдебни инстанции. Освен това съществуват индиции, че имуществените отношения между страните са уредени- вж.обяснение на К. И. от 5.09.2007 г.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И
 
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба вх. №25795/3.0.2008 г., подадена от П. Б. Р. от гр. С. против решение № 237/16.07.2008 г. по гр.д. № 3413/2007 г. по описа на СГС, ІV –г гр.отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top