Р Е Ш Е Н И Е
№ 613
София, 15.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретар Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело 2009/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218 а и сл. ГПК / отм./ във вр. с § 2, ал.3 от ПЗР ГПК / 2007 г./
С решение от 4 декември 2007 г. по гр.д. № 3092/ 2005 г. на СГС, въззивно отделение, ІІ- д състав е отхвърлен иска, предявен А. П. К. , Й. Т. Й. и И. Т. И. против Х. Т. Д. за признаването им за собственици и предаване владението на притежаваните от тях идеални части от дворно място, находящо се в София, кв. „О”, съставляващо парцел **** 121 в кв.209, с площ 835 кв.м., заедно с построената в имота полумасивна жилищна сграда на 32 кв.м.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развиват оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Молят за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Ответникът оспорва жалбата като неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са поддържали, че като наследници на Й. Т. Н. са собственици на процесния имот, за което се снабдили и с констативен нотариален акт № 77 /94г., а представят и крепостен акт за имота на името на наследодателя им- акт № 2* дело № 280 от 17.02.1910 г., в който имотът е описан като нива от два декара и 7 ара в землището на с. М., м. „Ф”. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че не е установена идентичност между имота в настоящите му граници и местоположение и този, който е описан в крепостния акт, съставен на името на наследодателя на ищците през 1910 г.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че този извод е необоснован и в противоречие с доказателствата по делото, което е довело до постановяване на решението в нарушение на материалния закон. По делото е прието заключение на тройна техническа експертиза от 16.11.2007 г., според която имотът на наследодателя е показан на скица, изготвена през 1911 г. приложена на л.134 от дело 4865/ 99 г. вероятно във връзка с делбата му, като разделен на четири дяла, спрямо които може да се приеме, че в ситуационно отношение процесният имот е разположен върху дял ІV от тази скица, а общите белези са формата и площта на имотите и че от две страни граничи с път / улица/ . Това е видно и при обикновеното съпоставяне на двете скици. В съдебно заседание вещите лица не са потвърдили изрично писменото си заключение, като са заявили, че поради липсата на планове отпреди 1957 г. / въпреки данните че е имало и по- стар план, но същият е деформиран и скъсан и по него не могат да се правят справки/ и на друга скица към 1911 г. и поради това че са изминали 90 години не могат да бъдат категорични за идентичността на имота.
В нарушение на чл.188, ал.2 ГПК въззивният съд е постановил решението само въз основа на това изявление на вещите лица в съдебно заседание, като не го е обсъдил във връзка с останалите доказателства по делото, а именно показанията на разпитаните свидетели, данните по удостоверение АС—904-А-89 от 20.12.2000 г. от район С. , отдел АС, потвърдени от заключението на в.л. инж. П от 3.04.2006 г., първоначалното заключение на трайната техническа експертиза за идентичност на имотите и по- точно, че процесният имот е част от имота на общия наследодател, отговаряща на дял ІV от скицата от 1911 г. Неоправдано е наблегнато и на обстоятелството, че тази скица не е официален документ и не е посочено въз основа на кой план е изготвена, вместо да се разгледа във връзка с останалите доказателства и като източник на сведения за имота.
По тези съображения следва да се приеме, че поради допуснатите нарушения решението на въззивния съд следва да се отмени и тъй като делото е за втори път пред касационната инстанция следва да се постанови ново решение по съществото на спора с уважаване на предявения иск. От представените доказателства за притежавания от техния наследодател недвижим имот по крепостния акт от 1910 г., идентичността на процесния имот с част от имота на наследодателя им, както и по силата на наследственото правоприемство ищците се легитимират като собственици към настоящия момент, поради което следва да се приеме, че искът им е доказан. По делото съществуват противоречиви данни относно това кой е владял имота през последните години, но дори и да се приеме, че през отделни периоди от време това е бил ответникът или неговия баща, само това не е достатъчно за да се отрекат правата на ищците. Колкото и дълго собственикът да не упражнява фактическа власт върху имота той не губи правата си, освен ако друг не придобие имота по давност. Въпреки твърдението си, че е владял имота продължителен период от време, като е присъединил владението и на своите баща и дядо, ответникът не е изразил по никакъв начин / освен чрез възражение по настоящото производство/ намерението да свои имота и да стане собственик като се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност. Ответникът е обработвал имота, засаждал е зеленчуци, гледал животни и складирал фураж, но тези действия сочат на обикновено държане с цел извличане ползи от имота, а не на своене като израз на субективната страна на владението. За определени периоди от време е съществувала и законова забрана за придобиване на имота по давност, както е разяснено в решението на възивния съд. По тези съображения следва да се приеме, че искът като основателен и доказан следва да се уважи, като ответникът бъде осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на ищците владението на собствените им части от имота, така както е предявена претенцията им по исковата молба.
Водим от горното и на основание чл.218и ГПК / отм./ настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решението от 4 декември 2007 г. по гр.д. № 3092/ 2005 г. на Софийски градски съд, В. отделение, ІІ- д състав в частта за отхвърляне на исковете и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Х. Т. Д. от гр. С. кв. “М”, ул. “П” № 13 да предаде на А. П. К. владението на 4/12 ид. ч. и на Й. Т. Й. и И. Т. И. по 2/12 ид. ч. от следния недвижим имот- дворно място в София, кв.”О”, съставляващо парцел **** 121 в кв.209 по плана на града, с обща площ на парцела 835 кв., при съседи- улица „П”, ул.”О”, парцел **** 130 и парцел **** 122, ведно с построената в североизточната част на дворното място жилищна сграда от 32 кв.м.
ОСЪЖДА Х. Т. Д. от гр. С. кв.”М”, ул. „. могили” № 13 да заплати на А. П. К. от София, ул. „О” № 2 разноски по делото за всички инстанции в размер на 470 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: