О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
Софияq 29.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретар Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело 890/2009 година и за да се произнесе съобрази следното
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 46/ 24.02.1997 г. по гр.д. № 182/95 г. на РС-Б. е отхвърлен иска, предявен от Л. Ж. против П. С. и С. Н. по чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ / отм./
С решение № 121 от 30.03.1998 г. по гр.д.І№ 642/ 97 г. на Д. окръжен съд решението на районния съд е обезсилено и делото върнато за ново разглеждане.
След преобразуване на делото с решение № 134 от 18.10.2006 г. по гр.д. № 89/ 98г на РС- Б. искът по чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ е уважен, като е признато за установено, че 70 кв.м. от имота на ищеца неправилно са заснети като част от имот пл. № 1* собственост на ответника П, а 72 кв.м. – като част от имот пл. № 1* собственост на ответника С, в което се изразява и грешката в кадастралния план от 1985 г.
С решение № 77 от 24.04.2008 г. по гр.д. № 42/ 2007 г. на Д. окръжен съд горното решение на районния съд е оставено в сила.
Въззивното решение е обжалвано от ответниците, но жалбата на П. С. е върната като нередовна и производството по нея е прекратено.
Производството пред ВКС е висящо по жалбата на С. Н. вх. № 1464/ 6.06.2008г., във фазата за преценка на нейната допустимост по чл.280 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по въпросите за допустимостта и характера на иска по чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ / респ. този по чл.53, ал.2 ЗКИР/ и съотношението му с иска по чл.108 ЗС, като тези въпроси били решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
От фактическа страна по делото е установено, че страните имат съседни имоти, с обща граница между имота на ищеца- на север и имотите на ответниците- от южната му страна. Прието е, че по кадастралния план към регулацията от 1985 г. общата имотна граница е заснета неправилно и не отразява вярно обема на правата на страните, като части от имота на ищеца- от 70 и 72 кв.м. неправилно са заснети и показани към имотите на ответниците. Това е дало основание на съда да приеме, че е налице грешка в кадастралната основна, свързана със спор ма материално право, поради което уважил предявените искове и признал, че спорните части са собственост на ищеца.
Според изложението по чл.284, ал.3, т.1 искът по чл.108 ЗС е преюдициален спрямо този по чл.32, ал.1, 2 ЗТСУ. След като в случая имало предявен такъв иск и той е отхвърлен с влязло в сила решение № 254 от 11.10.2001 г. по гр.д. № 289/2000 г. на Д. окръжен съд, настоящият иск също бил недопустим.
От данните по делото и представените решения не може да се направи извод, че практиката на Върховния касационен съд е в поддържания от касатора смисъл, както и че въззивното решение й противоречи.
Всяка грешка или непълнота в кадастралния план, свързана със спор за материално право, е основание за предявяване на иска по чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ или по чл.53, ал.2 ЗКИР. Решенето по такъв иск има за предмет установяване право на собственост върху имота или част от него, но към минал момент- изработването на кадастралната основа, тъй като тя трябва да отразява вярно имотите според действителните им граници и обема на правото на собственост. В тази установителна част на иска той не е идентичен с иска по чл.108 ЗС, който има за предмет защита на правото на собственост към момента на предявяване на иска, което е разяснено и в представеното с касационната жалба решение № 59/ 86г. на ОСГК на ВС. В този смисъл, ако има зависимост тя е обратната- едва след уважаване на иска по чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ и попълване на вярната кадастрална граница може да се води иск по чл.108 ЗС. По тези съображения първото основание за допускане на касационното обжалване следва да се отхвърли.
Неоснователни са и доводите свързани с характера и предмета на иска по чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ. Действително кадастралният план от 1985 г. е първият одобрен такъв, въпреки предишни две заснемания на имотите по планове, които не са били одобрени. За да приеме, че общата граница между имотите на страните по този план е погрешно показана на плана, съдът е изходил от действителния обем на правата на страните така както са придобити от тях при закупуването на имотите. Доколкото се е позовал на заснеманията от 1970 г. и 1976-77 г. то е за да обоснове какви имоти притежават страните според обема на придобитите права и в какви граници. Според касатора при липсата на предходен кадастрален план не може да се установява грешка по смисъла на чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ в плана от 1985 г.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение не намира изложените доводи за основателни и че решението противоречи на трайната съдебна практика по приложението на чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ. Представените с жалбата решения не подкрепят, а опровергават тезата на касатора. Не се представят съдебни решения, които да са в поддържания от касатора смисъл, че първият кадастрален план не може да бъде попълван и поправян по реда на чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ. В цитираното решение № 59/ 86 г. на ОСГК подробно е разяснен смисълът на това кадастралната основа да отразява вярно и точно всички данни за имотите, тъй като това има значение за предвижданията на бъдещите подробни устройствени планове, като не се прави разграничение дали се касае за първо или следващо кадастрално заснемане. Другите представени към жалбата решения на ВКС нямат отношение към поставения въпрос, а решения на състави на ВАС не могат да бъдат критерии за противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да се приеме, че и в тази част не е налице основание за допускане на жалбата за разглеждане.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА разглеждането на касационна жалба вх. № 1464/ 6.06.2008 г., подадена от С. Р. Н. от гр. Д. против решение № 77 от 24.04.2008 г. по гр.д. № 42/ 2007 г. на Д. окръжен съд.
Осъжда С. Р. Н. да заплати на Л. С. Ж. разноски по делото за настоящото производство в размер на 300 лв.- ? от сумата по договор за правна помощ серия А 0759731 от 4.02.2009 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: