Р Е Ш Е Н И Е
№ 544
София, 19.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретар Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело 1686/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218а и сл. ГПК / отм./
С решение от 19.01.2007 г. по гр.д. № 1876/ 2002 г. на СГС, ВК, ІІ-г отделение по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ съдът е признал за установено, че към момента на образуване на ТКЗС собственик на земеделските земи- нива от 18 дка в м. “Я”, нива от 15 дка в м. “Н”, нива от 3 дка в м.”Я”, нива от 7 дка в м. “Ч”, нива от 7 дка в м. “Б”, ливада от 5, 2 дка в м. “Я”, ливада от 6, 5 дка в м. “Н”, ливада от 3 дка в м.”Я” и ливада в м. “Ч”, в землището на с. Ж., е бил общият на страните наследодател Я, починал през 1970 г.
Решението е обжалвано от ответника И, който е един от синовете на общия наследодател. Поддържа оплакване за нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като счита, че сам е придобил по давност и внесъл в ТКЗС`земи в размер на 10, 4 дка, които е заявил за възстановяване на лично основание. Моли за тази част решението да се отмени и искът да се отхвърли.
Ищците оспорват жалбата като неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните имат общ наследодател- Я. Д. Т. , за който е установено по записване в инвентарната книга на ТКЗС от 1958 г., че притежава ниви и ливади в размер на 30, 40 дка, като в книгата на името на синовете му Х. , П. и П. също са записани по 10 дка земи. Наследодателят е имал общо шестима синове и три дъщери. За да признае, че всички спорни имоти / внесени както от наследодателя, така и от тримата му синове/ имат наследствен характер, съдът се е позовал на данните от свидетелските показания, че наследодателят и децата му заедно са владяли и обработвали имотите до внасянето им в ТКЗС, както и че няма данни за извършена преживе делба между бащата и синовете му. По тези съображения приел, че към момента на образуване на ТКЗС имотите са принадлежали на общия наследодател, както и че право на възстановяване имат всичките му наследници.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила, а касационната жалба- без уважение.
В производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ следва да се установи кой е бил собственик на имотите към момента на образуване на ТКЗС, а когато спорът е между наследници- дали общият наследодател или само някои от наследниците му са притежавали имотите към същия момент. Правото на собственост се доказва чрез установяване на някой от способите за придобиването му- давностно владение, наследствено правоприемство, правна сделка или друго допустимо от закона правно основание. Въззивният съд правилно е приел, с оглед събраните гласни доказателства, че земите са принадлежали на общия наследодател на страните, който ги е придобил по давност и наследство от своите родители. Не е установено някой от синовете му сам или по силата на делба да е завладял част от тези земи и да ги е придобил по давност, отблъсквайки владението на своя баща, тъй като свидетелите са заявили, че Я. Т. е обработвал имотите съвместно с децата си. Правилно е посочено, че записването на част от имотите в инвентарната книга на ТКЗС, както и внасянето им на части от някои от синовете, не е доказателство, че те са били и собственици на тези земи. Съгласно ПУ на ТКЗС всеки член- кооператор е бил длъжен да внесе в кооперативното стопанство своята и на членовете на домакинството си земя, поради което само от факта на внасянето на земята не може да се прави извод за правото на собственост. Поддържаните в този смисъл доводи в касационната жалба са неоснователни и не се подкрепят от данните по делото.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания за отмяна на решението и затова и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК / отм./ настоящият състав на ВКС, първо г. о.
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 19.01.2007 г., постановено по гр.д. № 1876/ 2002 г. по описа на СГС, ВК, ІІ- г отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: