О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 776
София, 27.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 446/ 2009 и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 70 от 19.03.2008 г. по гр.д. № 26/ 2007 г. на районния съд гр. Ч. и решение № 556 от 27.11.2008 г. по гр.д. № 407/ 2008 г. на Смолянски окръжен съд е признато за установено по отношение на ответниците Б. З. Н., М. А. Р. и Р. Ц. Р., че ищецът З. Б. Н. е собственик на 7/ 12 ид. ч. от една сграда, представляваща дърводелски цех, построен в имот № 8* по плана на гр. Ч..
За разликата от 5/12 ид. ч. искът е отхвърлен.
Решението на въззивния съд е обжалвано и от двете страни. Ищецът поддържа, че то е в противоречие с практиката на ВКС относно приложението на чл.92 ЗС, като счита, че ? от сградата е придобил по силата на приращение върху собствената част от дворното място, 1/12 ид.ч. по наследство, а останалите части е придобил по давност, като е отблъснал владението на другите наследници и съсобственици, така че е собственик на цялата сграда на дърводелския цех.
Ответниците поддържат становище, че сградата е построена върху дворно място, което изцяло било собственост на Б. З. Н., от когото черпят права и останалите двама ответници. Според тях за уважената част решението също е в противоречие с практиката по приложението на чл.92 ЗС и на презумпцията, съдържаща се в тази норма.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат хипотезите на чл.280, ал.,1, т.1 и 2 ГПК.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е за собствеността на една дърводелска работилница, изградена в дворното място, в което са и жилищните сгради на страните. За да обоснове собствеността си, ищецът се позовал на данните, че със свои средства и труд е построил сградата през 1990- 92 г. и я владее до настоящия момент, като строежът е извършен върху собствената му ? ид. ч. от дворното място, прехвърлена му от неговите родители. През 2000 г. е извършена делба и дворното място е поставено в дял на баща му Б. З. , но в делбата не е включена работилницата, която той продължил да владее със съгласието и непротивопоставянето на баща си и я придобил по давност.
Според ответника Б, който е баща на ищеца, в делбата от 2000 г., при която той е получил в дял целия имот, била включена и дърводелската работилница. Оспорва владението на ищеца и счита, че то не е довело до придобиване на сградата по давност и опровергаване на презумпцията по чл.92 ЗС.
С оглед на горните данни и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК следва да се приеме, че по отношение на касационната жалба на ищците са налице основания за допускането й за разглеждане.
Поставят се материалноправните въпроси относно приложението на чл.92 и чл.79 ЗС и възможността да се придобие по давност сграда, построена върху чужд / или съсобствен имот/ без отстъпено право на строеж, като средство за оборване на презумпцията по чл.92 ЗС. Съдебната практика трайно приема, че такъв способ за създаване на разделна собственост върху мястото и сграда е допустим, което се вижда и от представените решения на различни състави на ВС и ВКС. Въпросите чрез какви действия се изразява своенето на сградата, дали те правилно са квалифицирани от съда, както и станала ли е сградата съпружеска имуществена общност са конкретни за всеки отделен случай, което обосновава допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По отношение жалбата на ответниците ВКС не намира основание да я разглежда по същество. Неоснователно е твърдението за противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали работилницата следва да се счита включена в делбата /а оттам и поставена в дял и придобита от ответника Б/, въпреки че не е изрично описана в договора за доброволна делба от 6.06.2000 г. Към момента на делбата работилницата вече е била изградена, съставен е акт за узаконяване, функционирала е като отделен обект на собственост със стопанско значение и е заснета по плана, поради което, тълкувайки действителната воля на страните и текста на договора, както изисква постоянната съдебна практика по приложението на чл.20 ЗЗД, въззивният съд е обосновал извод, че тази сграда не е била предмет на делбата и не е станала собственост на Б. З. на основание възлагането. Представените решения на ВС и ВКС, в които се приема, че с прехвърляне на дворното място се прехвърля и всичко, което е построено върху него, ако не е изрично изключено, са постановени при различна / в някои решения и непълно описана / фактическа обстановка, и за други обекти /напр. р. № 293/ 21.02. 2000 г. се отнася за несамостоятелни обслужващи сгради, които не могат да бъдат обект на отделна собственост, а р. № 756/ 17.03.1970 г.- за ограда от бодлива тел/, поради което и на базата на тези решения не може да се приеме, че е налице противоречие с практиката на ВС и ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба, подадена от З. Б. Н. и Р. Н. Н.- вх. № 5533/ 30.11.2008 г. против въззивно решение № 556 от 27.11.2008 г. по гр.д. № 407/ 2008 г. на Смолянски окръжен съд.
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба, подадена от М. А. Р., Р. Ц. Р. и Б. З. Н.- вх. № 67/ 8.01.2009 г. против същото решение.
Определението, постановено по отношение жалбата на М. А. Р., Р. Ц. Р. и Б. З. Н. не подлежи на обжалване.
Указва на касаторите З. Б. Н. и Р. Н. Н. да внесат по сметка на ВКС в 7 дневен срок от съобщението държавна такса в размер на 50 лв. и да представят вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: